Разпореждане № 45007 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 45007 гр. София, 07.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно гражданско дело № 20231110111878 по описа за 2023 година

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, подадено от **** срещу С. Л. М. за сумата 377,42 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 4109139_ес/05.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 06.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 11,82 лв., представляваща договорна лихва за период от 05.04.2021 г. до 01.07.2021 г., сумата 29,55 лв., представляваща мораторна лихва за период от 05.04.2021 г. до 05.04.2022 г., сумата 105,76 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 05.04.2021 г., сумата 13,20 лв. – дължими такси, направени във връзка с извънсъдебното събиране на кредита и разноски по делото, а именно: 25 лв. - държавна такса и 100 лв. - възнаграждение на юрисконсулт.

Съдът е издал заповед за изпълнение за главница, договорна лихва и обезщетение за забава и за съответна част от претендираните разноски. По отношение на възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство и такси за събиране на вземането съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендираното вземане, както и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни норми или с добрите нрави, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за изпълнение за това вземане. В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните се регулират от правилата на специалния закон. В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: две физически лица поръчители, които да отговарят на подробно разписани изисквания или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя или одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В деня на сключване на договора за кредит е сключен 1 договор за предоставяне на поръчителство под същия номер и със същата дата със страни С.

М. и ****, действащо чрез *****. По силата на този договор **** е поело задължение да обезпечи пред ***** задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се е задължил да му заплати възнаграждение в размер на 158,64 лв., разсрочено на вноски от по 13,22 лв., платими заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от ***** в полза на ****. При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на **** е *****.

Следва да се посочи, че печалбата на ****, от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик *****. Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице, което се явява свързано лице с кредитодателя, на същите дата и място, на които е подписан договорът за кредит, обуславя извод, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, респективно че сключването на въпросния договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. Съдът приема, че със сключване на договора за предоставяне на поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на кредитора *****, което от своя страна води до недействителност на договора за предоставяне на поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК. От друга страна, свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т. ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на заема чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор, за сума, близка до тази на договора за кредит. Налице е допълнителното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което противоречи и на добрите нрави. Поради това заявлението следва да бъде отхвърлено за претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, което се твърди да е цедирано с договор за цесия от 31.03.2022 г. в полза на заявителя.

По отношение на претендираните разходи за извънсъдебно събиране на задължението съдът приема, че това задължение не съответства на допълнителна услуга, която да е предоставена на заемателя. Съгласно чл. 10а ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и 2 комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая разноските за събиране на вземането са свързани с процедурата по управление на кредита, поради което посочената клауза от договора влиза в противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. С претендирането на вземането се нарушава и забраната на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая се претендира допълнително плащане, чиято дължимост е свързана изцяло със забава на длъжника и която по съществото си представлява неустойка за забава, което от своя страна ще доведе до неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо съдът приема, че заявлението по чл. 410 ГПК следва да бъде отхвърлено за сумите – 105,76 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 13,20 лв. – такси по повод процеса на събиране на кредита.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 61226 от 06.03.2023 г. на **** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Л. М. за сумата от 105,76 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и за сумата от 13,20 лв. – такси, начислени по повод процеса на събиране на кредита.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3