Решение № 342 от 26.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330102708 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез ЕАД Е. И., против „Моят кредит” ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Люлин“ 7, бул. „Царица Йоанна“ № 29, с която са предявени следните искове: установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК , вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за з а е м № ******/26.05.2022 г., сключен между страните и осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 50,00 лв., претендирана като недължимо платена при начална липса на правно основание по Договор за заем № ******/26.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 26.05.2022 г. между страните бил сключен договор за кредит, по силата на който на ищцата била предоставена сумата в размер на 400,00 лв., при лихвен процент по заема 40,09 % и годишен процент на разходите – 44,26 %. Съгласно чл. 12 от Договора кредитополучателят следвало да осигури обезпечение - поръчителство на физическо лице, което да отговаря на определени условия, като в противен случай кредитополучателят дължал неустойка, посочена в чл. 12, ал. 4 от Договора в размер на 188,70 лв.. Излага се, че чрез предвидената в договора 1 неустойка ответното дружество си осигурило допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция, доколкото същата е близо 50 % от заетата сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Освен това било предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски по заема, като по този начин водила до скрито оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. По същество неустойката била добавка към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатявала неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на предоставената услуга и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.

Недобросъвестно и в ущърб на потребителя небанковата финансова институция поставила към потребителя неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Явно било, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители – едва три дни след сключване на договора.

Излага се, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48, като така на практика рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника се прехвърля върху него, като това води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Неустойката не била включена в договорното съдържание в договорната лихва и като част от ГПР по заема, съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. По гореизложените съображения се счита, че процесният договор за заем е нищожен, поради което ответникът дължи връщане на сумата от 50,00 лв., представляваща платена без основание по нищожния договор за заем.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уваже предявените искове. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се твърди, че предявените искове са неоснователни.

Признава се, че между страните е сключен Договор за заем №

******/26.05.2022 г., с който на ищцата бил отпуснат заем в размер на 400 лева. Ответникът оспорва доводите на ищцата, че неустойката излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Ищцата не била изпълнила задължението си по чл. 12 от договора, с което е била наясно още в началото на процеса за кандидатстването за отпускане на кредита. Не се приема и доводът на ищцата, че неустойката влиза в размера на 2 възнаградителната лихва, поради което последната била изключително висока. Страните уговорили неустойката при пълно неизпълнение на конкретно договорно задължение, което е съществено с оглед на обезпечаването на интересите на кредитора. Излага, че уговарянето на неустойка е проявление на принципа за свобода на договаряне, закрепен в чл.

9 от ЗЗД. Неустойката била уговорена като предварително определен размер по съгласие на двете страни по договора, които са били наясно за размера и параметрите й. Посочената клауза от договора не била уговорена в противоречие със ЗПК и общото гражданско законодателство. Оспорва доводите на ищцата относно наличието на противоречие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Лихвеният процент бил във фиксиран размер, като не е приложимо законовото изискване да се посочат условията за прилагане на същия. Неоснователни били и твърденията, че договорът е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ГПР бил ясно и изрично посочен в чл.

3, ал. 8 от договора, а в чл. 3, ал. 6 по недвусмислен начин била посочена общата сума, дължима от заемателя. Предвид обстоятелството, че според чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК се посочва общата сума, дължима към момента на сключване на договора, не било възможно в тази сума да се включи неустойката по чл. 12, ал. 4 от договора, защото нейната дължимост била поставена под условие – бъдещо несигурно събитие. Заявява, че доколкото в договора е посочен размерът на ГПР в проценти по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни данни не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Твърди, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК било посочено, че в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Нямало как да е налице заобикаляне на посочената законова норма, тъй като по силата на чл.

19, ал. 3, т. 1 ЗПК тези плащания не се включвали в ГПР, защото същите представлявали разход, който длъжникът по един такъв договор следвало да извърши при неизпълнение на какво да е задължение по договора. Оспорва твърдението на ищцата, че уговорената неустойка следва да е включена в ГПР.

Що се касае до кумулирането на неустойката с погасителните вноски, то тази уговорка била изцяло в полза на и за удобство на потребителя, в случая ищеца.

С уговаряне на разсрочването, страните по договора държали сметка за интересите на потребителя. Обезщетението обаче, съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК, не попадало в общите разходи и от там не можело да се вземе предвид при изчисляване на ГПР.

По гореизложените съображения ответникът моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените осъдителни искове.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от ЕАД Е. И., представлявано от адв. Е. И. – пълномощник на ищцата, с което моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

3

В открито съдебно заседание ответникът „Моят Кредит“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от пълномощника на ответното дружество – адв. Д. П., с която оспорва исковата молба, поддържа отговора на исковата молба и моли предявените исове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С протоколно определение от 19.01.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения осъдителен иск, като същият е увеличен от 50,00 лв. на 223,40 лв. , който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК , вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

По предявения установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за паричен заем:

В тежест на ищцата С. Д. е да докаже, че между нея и ответника „Моят Кредит” ЕООД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор з а паричен заем, че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и с приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата С. Д. и ответника „Моят Кредит” ЕООД е сключен Договор за заем № ******/26.05.2022 г., с който на ищцата бил отпуснат заем в размер на 400,00 лв., при годишен лихвен процент от 40,09 % и посочен ГПР - 44,26 %; че единственият разход включен в ГПР е договорната възнаградителна лихва, както и че ако неустойката бъде добавена в ГПР, ще се надвиши законоустановения и посочен в договора размер на ГПР.

Сключването на процесния договор за заем се установява и от представения по делото Индивидуален договор за заем ******/26.05.2022 г., видно от който ответникът е поел задължение да предостави на ищцата сумата в размер на 204,52 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото към лева, при лихвен процент от 40,09 % и годишен процент на разходите от 44,26 %. Заемната сума следвало да бъде върната на 20 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 22,23 4 евро или 43,47 лв., съгласно погасителен план - Приложение № 1 към договора. Общият размер на всички плащания по заема е посочен в размер на 222,26 евро или 434,70 лв.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора за заем заемателят се задължава на основание чл. 23 ЗЗД в срок от три дни след сключване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че третото лице (поръчител, солидарен длъжник) следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг (договор за поръчителство), с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор. Договорено е, че със сключването на посочения договор, задължението на заемателя, съгласно този член се смята за изпълнено.

Според чл. 12, ал. 3 от договора третото лице (поръчител) подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Страните са се договорили, че третото лице-поръчител следва да отговаря кумулативно на следните условия: да бъде дееспособно физическо лице; навършена възраст - 25 години; минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора - 1500 лева на месец; валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на договора; стабилна кредитна история /без регистрирани просрочия по кредити в Централен кредитен регистър/; предложеният поръчител не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя.