Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 609 от 04.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 242/2026
Вид
Определение № 609
Подписан
04.03.2026
В сила
04.03.2026
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 56 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Бургас, 04.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500242 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по повод депозираната частна жалба с вх. № 675/02.02.2026г. по описа на Районен съд – Царево от Г.

Е. К. от с. ******* чрез своя процесуален представител – адвокат Десислав Михайлов против Определение № 32/21.01.2026г., постановено по гр. дело № 601/2025г. по описа на Районен съд – Царево, по силата на което е оставена без уважение молбата на Г. Е. К. за освобождаване на ищеца от заплащане на такси и разноски в производство.

С частната жалба се претендира атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение по същество на спора, по силата на което да бъде уважена молбата на ищеца и да бъде освободен от внасянето на дължимата държавна такса и разноски.

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата следва да се приеме, че е депозирана в срок, тъй като по делото няма данни дали и кога атакуваното определение е връчено на страната (по делото не е налице върнат отрязък от изпратеното съобщение, а след справка в Единната информационна система на съдилищата се установява, че е налице прикачен сканиран отрязък от съобщението без данни за връчването му и въпреки отразеното обстоятелство, че е връчено съобщение такова не е налично, за да 1 се провери редовното му връчване). Дължимата държавна такса е заплатена по сметка на Окръжен съд – Бургас и лицето, подписало частната жалба – адвокат Михайлов разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция. При тези данни, съдът намира, че частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В частната жалба се посочва, че ищецът не разполага с достатъчно средства, с които да заплати дължимите държавни такси и разноски в производството.

В жалбата се посочва, че са налице всички предпоставки, за да бъде освободен ищеца от дължимите такси и разноски в производството, като се изброява всяка една от тези предпоставки и се сочи, че ищецът не разполага с имущество или доходи, от които да може да се издържа и да бъде в състояние да заплати дължимите суми за водене на съдебното производство.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страната, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Г. Е. К. чрез неговия процесуален представител – адвокат Десислав Михайлов против „Вива Кредит“ АД със седалище гр.

София, с който се претендира да бъде обявен Договор за паричен заем № ******/02.04.2025г., сключен с ответното дружество за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а при условията на евентуалност съдът да приеме, че допълнителните услуги от сключения договор са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 във връзка с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и да бъде прогласена тяхната недействителност.

По делото е депозирана Молба от Г. Е. К., с която се отправя искане ищецът да бъде освободен от дължимите в производството държавни такси и разноски. В молбата се посочва, че ищецът не притежава моторни превозни средства, не притежава акции и дялове в търговски дружества, облигации и друго движимо имущество или недвижимо имущество, не упражнява дейност като едноличен търговец, не работи по трудово правоотношение и не получава трудово възнаграждение. В молбата ищецът посочва, че няма сключен брак и не съжителства с никого, а отделно от това има много на брой сключени договори за кредит. Към молбата е приложена и Декларация за имуществено и 2 семейно положение, както и справка от Община Родопи за липса на декларирано от негова страна недвижимо имущество.

За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд е приел, че от данните на предоставената от ищеца декларация се установява, че същият е в млада и трудоспособна възраст, тоест – няма пречки да полага труд и да реализира доходи. Съдът е приел, че ищеца сам се е поставил в условия да е безработен и да не реализира доходи и това не е предпоставка за освобождаване от държавни такси. Съдът е приел, че по делото липсват данни за влошено негово здравословно състояние или други обстоятелства, обуславящи невъзможност за заплащане на държавна такса.

На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. Доходите на лицето и на неговото семейство; 2.

Имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. Семейното положение; 4. Здравословното състояние; 5. Трудовата заетост; 6. Възрастта;

7. Други констатирани обстоятелства. Безспорно е, че изброяването на тези обстоятелства не е изчерпателно и те следват от установеното по конкретното дело, като съдът дължи съобразяване на всички обстоятелства, на които страна, която иска освобождаване от държавна такса и разноски, се позовава.

С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Определение № 28 от 06.01.2026г., постановено по частно гр. дело № 3315/2025г. по описа на І г.о. на ВКС на РБ, Определение № 4161 от 19.09.2024г., постановено по частно гр. дело № 2647/2024г. по описа на ІІ г.о. на ВКС на РБ и Определение № 3170 от 21.06.2024г., постановено по частно гр. дело № 308/2024г. по описа на ІV г.о. на ВКС на РБ съдът следва да извърши преценката си с оглед на всички обстоятелства, изброени в чл. 83, ал.

2 от ГПК, към момента на искането, като съобрази данните от представената декларация за имуществено състояние, като е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за бъдещи доходи. След изясняване на общото материално състояния на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса.

3

С оглед на цитираната съдебна практика, следва да се приеме, че атакуваното определение е неправилно. От събраните по делото доказателства е безспорно, че молителят, макар и в трудоспособна възраст е безработен, не получава доходи от трудови възнаграждения, не упражнява търговска дейност, не притежава движимо или недвижимо имущество, няма сключен граждански брак и не живее на съпружески начала с никого към момента на подписване на декларацията.

ВКС на РБ в своите мотиви приема, че макар и житейски логичен, не намира опора в закона изводът, че ищецът доколкото е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които да ограничават възможността му да реализира доходи от трудова дейност, би могъл да реализира такива, които да обезпечат заплащането на дължимата държавна такса.

Съдът приема, че произнасянето на съда по чл. 83, ал. 2 от ГПК следва и да осигури ефективно осъществяване от страната на правото на достъп до съд съгласно чл. 56 от Конституцията на Република България и да бъде съобразено и с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС в неговите гражданскоправни аспекти, изискващ да не се налага значителна финансова тежест с възпиращ и ограничаващ ефект върху достъпа до съд.

В този смисъл, съдът намира, че по делото се установява по безспорен начин, че ищецът не разполага с имущество, от което да се издържа и съответно – не е в състояние да заплати дължимите по делото държавни такси и единствено от довода, че би могъл евентуално да реализира бъдещи доходи не може да се направи извода, че е в състояние да заплати дължимите държавни такси. Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките, за да бъде уважено искането на ищеца и да бъде освободен от дължимите в съдебното производство държавни такси и разноски, поради което и депозираната частна жалба следва да бъде уважена, а атакуваното определение да бъде отменено.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 32/21.01.2026г., постановено по гр. дело № 601/2025г. по описа на Районен съд – Царево, по силата на което е оставена 4 без уважение молбата на Г. Е. К. за освобождаване на ищеца от заплащане на такси и разноски в производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК Г. Е. К., ЕГН ********** от гр. *******, ул. ****** № ** от заплащането на дължимите в съдебното производство държавни такси и съдебно разноски.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Царево за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5