Определение № 316 от 02.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. Варна, 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов

Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно частно наказателно дело № 20263100600793 по описа за 2026 година

Депозирана е частна жалба от Национално бюро за правна помощ /НБПП/ – София, представлявано от Н.И, против Разпореждане с рег. № 3019/28.04.2026 г., постановено по НОХД № 4453/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е върната предявената от НПП частна жалба срещу Определение № 80/14.01.2026 г. по НОХД № 4453/2023 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на НБПП за присъждане на разноски.

Счита, че районният съд неправилно е приложил закона, излагайки доводи, че препис от Определение № 80/14.01.2026 г. е постъпил в НБПП на 21.04.2026 г. /вх. № 120-502/, въпреки, че на придружителното писмо от ВРС е посочен изх. № 7001/10.03.2026 г. Частната жалба против горепосоченото определение била подадена на 22.04.2026 г., поради което същата се явявала депозирана в законоустановения срок.

Предвид това моли съда да постанови акт, с който да отмени Разпореждане с рег. № 3019/28.04.2026 г., постановено по НОХД № 4453/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, след което да върне делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне.

Варненски окръжен съд, в настоящия съдебен състав, с л е д като извърши преценка на релевантните за делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок, от надлежна страна, за която постановения акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:

С Определение № 80/14.01.2026 г. по НОХД № 4453/2023 г. по описа на 1

ВРС, е оставено без уважение искането на НБПП за присъждане на разноски по делото. Против това определение е подадена частна жалба от НБПП с вх.

№ 16156/19.05.2026г.

С Разпореждане с рег. № 3019/28.04.2026 г., постановено по НОХД № 4453/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, е върната предявената от НПП частна жалба поради изтекъл срок.

Съдът е изложил мотиви, че препис от Определение № 80/14.01.2026 г. е бил връчен на НБПП на 21.01.2026 г. като частната жалба против така постановения акт е депозирана на 22.04.2026 г., поради което се явявала подадена след изтичане на законоустановения 7-дневен срок. Предвид това е разпоредил връщане на частната жалба.

Настоящата инстанция намира изводите на Районен съд – Варна за незаконосъобразни, като счита за обосновани доводите, въведени в частната жалба.

Определение № 80/14.01.2026 г. по НОХД № 4453/2023 г. по описа на ВРС е постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Съгласно чл. 306, ал.

3 от НПК, определението по ал. 1, т. 4 може да се обжалва по реда на глава двадесет и втора.

Разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НПК предвижда, че частната жалба и частният протест срещу акт по чл. 341, ал. 2 се подават в седемдневен срок от постановяването му, а когато е постановен в закрито заседание - в седемдневен срок от връчването на преписа.

В конкретния случай, видно от материалите по делото, Определение № 80/14.01.2026 г. е било постановено в закрито заседание. Предвид това и по силата на горепосочената норма, частната жалба против него се подава в седемдневен срок от връчването на препис от акта.

Препис от процесното определение е бил връчен на НБПП с писмо изх.

№ 7001/10.03.2026 г. на ВРС (вх. № 102-502 от 21.04.2026 г. на НБПП).

Частната жалба от НБПП е подадена на 22.04.2026 г., поради което същата се явява депозирана в законоустановения седемдневен срок. Изводите на ВРС, че препис от определението е било връчено на НБПП на 21.01.2026 г. са неправилни и не кореспондират с наличните по делото доказателства. На посочената дата /21.01.2026 г./ е било връчено съобщение до НБПП, че е налице произнасяне по молбата за присъждане на разноски, но не е бил връчен препис от постановения от ВРС акт.

С оглед изложеното следва да бъде отменено обжалваното Разпореждане с рег. № 3019/28.04.2026 г., постановено по НОХД № 4453/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

2

На основание чл. 345 от НПК следва въззивният съд да се произнесе по депозираната от НБПП частна жалба срещу Определение № 80/14.01.2026 г. по НОХД № 4453/2023 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на НБПП за присъждане на разноски.

Настоящият състав намира, че жалбата е допустима и разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:

С Определение № 80/14.01.2026 г. по НОХД № 4453/2023 г. по описа на ВРС, районният съд е оставил без уважение молба с изх. № ВН – 4936771/15.01.2024 г. на НБПП – София, в която е въведено искане за присъждане на разноски в полза на НБПП, произтичащи от изплатено възнаграждение на адв. В.Аа за осъществено процесуално представителство на лицето Т. С. Б. в производството по НОХД № 4453/2023 г. Съставът на първоинстанционния съд е изложил мотиви, че адв. А не е била назначавана за служебен защитник в производството по НОХД № 4453/2023 г., доколкото подсъдимият се е явил в първото открито съдебно заседание по делото с упълномощен от него защитник – адв. С.Н.

Въззивният съд намира изводите на районния съд за неправилни и несъответни на приложимата нормативна уредба и доказателствата по делото.

Адв. В.Аа е била назначена за служебен защитник на Т. С. Б. на фазата на досъдебното производство № 2015/2022 г. В качеството на такъв е била призована от ВРС за проведеното разпоредително открито съдебно заседание по делото на 06.12.2023г. В това заседание, предвид явяването на подсъдимия Т.ов с надлежно упълномощен от него защитник - адв. С.Н, съдът е освободил адв. А от задължението й да участва по делото.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при прекратяване на производството, упълномощаване на защитник от лицето, загубване правоспособност на адвоката, изключване от Националния регистър за правна помощ или при фактическа невъзможност за предоставяне на правна помощ се изплаща възнаграждение, предвидено за предоставения вид правна помощ, определено според количеството на извършената от адвоката дейност.

Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник.

В настоящия случай производството по НОХД № 4453/2023 г. е приключило със споразумение, с което подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 7 във вр. с чл.

194, ал. 1 от НК и осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване.

3

Предвид гореизложеното и на основание чл. 189, ал. 3 от НК във връзка с чл. 10, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени разноски, изплатени от НБПП на адв.

В.Аа. В конкретния случай адв. А е била надлежно призована по НОХД № 4453/2023 г. за първото по делото заседание именно в качеството си на защитник на подсъдимия и се е явила в същото. Обстоятелството, че в проведеното заседание на 06.12.2023 г. е освободена от участие в процеса, не обосновава отказ за уважаване на молбата на НБПП за присъждане в полза на институцията на изплатеното с Решение № ВН-4936-771 от 15.01.2024 г. възнаграждение на адв. А. Очевидно е, че с оглед призоваването за участие в разпоредителното заседание в качеството й на защитник на подсъдимия и освобождаването й от съдебния състав от участие по делото, в същото съдебно заседание, в случая е налице именно хипотезата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, посочена и като основание в решението на НБПП. Заплатеното на адвоката възнаграждение от НБПП е именно във връзка с участието й като защитник в производството. Макар и освободен от участие в процеса, то самото явяване на защитника е свързано с извършването на подготвителни действия по участието му в съдебната фаза, поради което за присъденото възнаграждение от НБПП, следва да бъде осъден подсъдимият да заплати разноски в полза на НБПП.

Предвид изложеното следва да бъде отменено обжалваното Определение № 80/14.01.2026 г. по НОХД № 4453/2023 г. по описа на ВРС.

Ето защо и на основание чл. 345 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане с рег. № 3019/28.04.2026 г., постановено по НОХД № 4453/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОТМЕНЯ Определение № 80/14.01.2026 г. по НОХД № 4453/2023 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба с изх. № ВН – 4936771/15.01.2024 г. на НБПП – София, в която е въведено искане за присъждане на разноски в полза на НБПП, произтичащи от изплатено възнаграждение на адв. В.Аа за осъществено процесуално представителство на лицето Т. С. Б. в производството по НОХД № 4453/2023 г. на ВРС.

ОСЪЖДА Т. С. Б. с ЕГН ********** да заплати на Национално бюро за правна помощ, с адрес: гр.София, ул. „Развигор” № 1, сума в размер на 76.69 евро /равностойността на 150 лв./, представляващи заплатеното възнаграждение на служебния защитник адв. В.К А от АК - Варна в производството по НОХД № 4453/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5