Решение № 63 от 14.03.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Стара Загора, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20225500500065 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от П. В. Д., чрез адв.Д.Е. от АК – Стара Загора, против Решение № 260775/ 25.11.2021г., постановено по гр.д. № 755/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се осъжда П. В. Д. да заплати на П. Т. М., в качеството й на законен представител на малолетното дете М.Х.В., чрез адв. И.П. от АК Стара Загора, сумата в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените на малолетното дете неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от 15.12.2020 г., (нахапвания от куче, намиращо се под надзора на П. В. Д.), изразяващи се в негативни изживявания, болки, страдания, стрес и ограничения, причинени от ухапване от куче - порода „питбул“, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 15.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1490 лева, представляваща направените по делото разноски.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че съдът кредитирал с доверие показанията на свидетелите на въззиваемата, а показанията на нейните свидетелите намерил за повърхностни и некореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. От показанията на разпитаните по делото свидетели Я.Д.Д. и Г.Д.Т., по безспорен начин се установило, че ответницата не била извела и разрешила на своя син К. да изведе кучето.

Въззивницата твърди, че не било доказано от въззиваемата страна, че чрез бездействието си допринесла за настъпване на инцидента. Не били налице 1 основания за ангажиране на гражданската й отговорност, тъй като твърдяната вреда не била настъпила по нейна вина и не била в резултат на нейните противоправни действия. Вредите настъпили изключително и изцяло от действията на трето лице – детето К. и в този случай собственикът на животното се освобождавал от отговорност за вредите, причинени от животното. Счита, че съдът изобщо не обсъдил поведението на детето М.Х.В., което също провокирало действията на животното.

Моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция, алтернативно – да го измени, като бъде намален размера на присъденото обезщетение за нанесените на малолетното дете неимуществени вреди, като се приеме, че е налице съпричиняване от страна на детето М.Х.В. за настъпване на вредоносния резултат, както и че е нарушен принципа на справедливост в чл.52 от ЗЗД.

Претендира присъждане на направените в двете инстанция разноски по делото.

Въззиваемата страна П. Т. М., в качеството й на законен представител на малолетния М.Х.В., чрез адв.И.П., оспорва жалбата като неоснователна.

Излага подробни съображения по оплакванията в нея. Твърди, че от показанията на свидетелите категорично станало ясно, че кучето на въззивницата по никакъв начин не било провокирано нито от пострадалия М.В., нито от свидетелите на инцидента. Счита, че от събраните по делото гласни доказателства, заключенията на съдебно-медицинската и психологическа експертиза, категорично оспорили тезата на процесуалния представител на въззивницата, за съпричиняване от страна на пострадалото дете на инцидента.

Моли съдът да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 50, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Ищцата П. Т. М. твърди в исковата си молба, че на 15.12.2020г. малолетният й син М.Х.В. пострадал от нападение, ухапване и дърпане от куче порода „Питбул” собственост на ответницата - П. В. Д.. Ищцата живеела със сина си в гр.С.З., ***. На 15.12.2020 г. около 17,20 часа излязла да пазарува, като взела със себе си 7- годишния си син М.Х.В.. На връщане от магазина двамата се движели по тротоара на улицата между блок № 56 и блок № 55 на квартал „Три чучура”. До трафопоста, находящ се до блок № 37, до градинката от долна страна, видели пуснато куче, с червена каишка на врата и без намордник. До кучето нямало придружител и то душило нещо на земята.

Животното се затичало към майката и детето и без видима причина се спуснало и скочило върху детето. М.В. се разпищял, а майка му го прегърнала. В близост имало насядали деца на скамейка, които скочили и 2 подгонили кучето. Едно от децата бил и К. Й.М. (на 14 години) - син на собственичката на кучето - П. В. Д.. К. М. успял за кратко да издърпа кучето, но то се извърнало и отново нападнало детето, което не спирало да пищи.

П.М. викала за помощ и се опитвала да предпази сина си, но животното успяло да го захапе няколко пъти по главата, през качулката на якето, като непрекъснато го нападало. В този момент по улицата минавал микробус, от който слязъл Т.Д.П., който се прибирал от работа с колегите си. Виждайки, че куче се нахвърляло върху лицето на малко дете, той скочил от колата и заедно с колегата си Д.Л.Д. успели да отскубнат кучето от детето. Последвало още едно нападение, при което кучето захапало качулката на якето на момченцето и го задърпало силно, като се опитвало да задуши детето. Детето не спирало да пищи, а майка му била в шок. След като кучето захапало вече 5-6 пъти детето, Д.Д. започнал да рита животното. Междувременно синът на ответницата викал кучето по име, но не успявал да го овладее и се включил в ритането заедно с П. и Д.. Кучето се опитвало да напада само детето. След ожесточена борба П. и Д. успели да изблъскат питбула и да вкарат ищцата и синът й в микробуса. Кучето продължило с агресията и скачало на нивото на стъклата на микробуса. При потегляне на автомобила дори захапало една от гумите му. П. и Д. отвели детето и майка му до ЦСМП, където раните на 7годишния М. били обработени. Констатирани били одирания и ожулвания по дясната половина на лицето, както и по врата на пострадалото дете. От ЦСМП незабавно сигнализирали органите на полицията за инцидента и собственика на кучето - ответницата П.Д. била установена още на 15.12.2020 г., като на същата дата й били снети обяснения. По случая било образувано досъдебно производство № 8245зм- 906/2020 г. по описа на Второ РУ - Стара Загора и преписка № 6798/20 г. по описа на РП-Стара Загора. В хода на разследването била назначена съдебно-медицинска експертиза, от която при прегледа на М.В. извършен на 16.12.2020г. от съдебен лекар, се установили рани от ухапване от куче в областта на лицето (кръвонасядане, отток и цепковидна рана на горния клепач на дясното око, кръвонасядания и рани на долния клепач на дясното око, охлузвания, кръвонасядане, подкожен отток и рана на дясната скула) и кръвонасядане и охлузване на шията. От заключението било видно, че описаните травматични увреждания били от действието на твърди тъпоръбести предмети, каквито са кучешките зъби и отговаряли да са получени по време и начин, кореспондиращи с материалите от досъдебното производство, а именно при ухапване от куче. Тези увреждания причинявали на пострадалото дете временно разстройство на здравето, неопасно за живота и представляват леки телесни повреди по смисъла на чл, 130, ал. 1 от НК. В хода на разследването било установено, че собственик на кучето е ответникът П. В. Д.. Кучето било порода „Питбул" и било отглеждано от нея в жилището й, намиращо се гр.С.З., ***. На процесната дата -15.12.2020 г. Д. позволила на 14- годишния си син да изведе кучето на разходка. К. М. извел кучето без поставен намордник. От показанията на П.Д. дадени в хода на досъдебното производство ставало ясно, че по време на инцидента тя се намирала в дома 3 си. За случилото се научила от сина си, който й разказал, че кучето внезапно захапало преминаващо малко дете.

В конкретния случай се касаело за куче, собственост на пълнолетно лице - ответницата П.Д., за което следвало да се полагат грижи и осъществявал контрол по начин, за да не се допусне животното да причинява вреди. Посочват се разпоредби в Наредбата за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на Община Стара Загора и за организация на работата в общински приют за безстопанствени животни, / приета с Решение № 1195 от 25.10.2017 г., в сила от 26.11.2017 г., изм. С Решение № 308/24.07.2019 г. на АС Стара Загора, в сила от 27.04.2020 г./, които са нарушени от ответницата. П.Д. разрешила на непълнолетния си син да разхожда без намордник и повод собственото й куче, порода „Питбул”, като по този начин не била взела мерки да не се стигне до нападение и ухапване на малолетния М.В.. С действията си ответницата от обективна и субективна страна нарушила и разпоредбата на чл.35, ал.2 от Закона за защита на животните, като не предприела необходимите действия, за да предотврати проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора. Д. нарушила и разпоредби от Закона за ветеринарно медицинската дейност, а именно: чл. 172, т. 2 предвиждаща , че собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни, както и тази на чл. 177,т. 3 от закона предвиждаща забрана за извеждане на кучета без повод и на агресивни кучета - без намордник.

В резултат от жестокото и агресивно нападение на кучето, собственост на ответницата, на детето били причинени рани от ухапване от куче в областта на лицето (кръвонасядане, отток и цепковидна рана на горния клепач на дясното око, кръвонасядания и рани на долния клепач на дясното око, охлузвания, кръвонасядане, подкожен отток и рана на дясната скула) и кръвонасядане и охлузване на шията, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Единствено случайното присъствие на мястото на нападението на свидетелите Д.Д. и Т. П. и своевременната им и адекватна намеса предотвратили по-тежки наранявания и дори възможен летален изход за пострадалото лице. От огромно значение за относително леките травми от нападението било и факта, че детето било с поставена качулка на главата.

След нападението М.В. изпитвал остра болка от ухапванията, ужас и стрес от станалото, страдал от безсъние, отказвал да спи и остава сам в стая, както и да излиза от дома си без родителите си и без автомобил. Изпитвал ужас при мисълта, че може да срещне куче, плачел, не бил в състояние да води нормалния си живот. В резултат на причинените травматични увреждания, извършените медицински интервенции и изключителната жестокост от неочакваното нападение, детето изживяло и продължава да търпи силни болки, страдания и ограничения за дълъг период от време.

Моли съдът да осъди ответника П. В. Д. да заплати на М.Х.В., действащ 4 чрез своята майка и законен представител П. Т. М., сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - негативни изживявания, болки, страдания, стрес и ограничения, които детето М.Х.В. претърпял вследствие нападението на собственото на ответницата куче настъпило на 15.12.2020 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане.

Ответникът П. В. Д. оспорва част от фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Оспорва твърдението, че нарушила чл. 10, ал. 2 от Наредбата за реда и условията на отглеждане на животни компаньони на територията на Община Стара Загора и за организация на работата в общински приют за безстопанствени животни. Към датата на инцидента синът й бил навършил 14 години. Кучето й, въпреки че било порода „Питбул“ не било агресивно куче. То се отглеждало в домашна обстановка и никога до сега не било проявявало агресия. Поведението на детето М.Х.В. също провокирало действията на животното. Детето имало страх от кучета и когато кучето отивало към него, същото се разпищяло и не спирало да пищи.