Определение № 1205 от 23.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1205 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Н. Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500939 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н. П. Г., ЕГН **********, чрез адвокат Г.

М., против Определение № 15521/11.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2797/2024 г., ПдРС, VIII гр.с., с което е оставена без уважение молба вх. № 119585/20.11.2024 г. на частния жалбоподател за изменение на Решение № 4399/08.11.2024 г., постановено по гр. дело № 2797/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – VІІІ гр. състав в частта му за разноските.

В частната жалба се излагат съображения, че определените разноски за адвокатско възнаграждение за всеки от двата уважени иска в размер на 200 лева са неразумно ниски, не са съобразени с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и оказаната адвокатска помощ. Посочва се, че районният съд е приел за неоснователно възражението на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но същевременно е присъдил адвокатски хонорар два пъти по – малък от предвидения в наредбата. Позовава се на извършената от пълномощника адвокатска защита по делото.

Поддържа се, че самите ответници са претендирали юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв., т. е. в значинелно по-висок размер от определеното. Излагат се доводи, че същият съдебен състав при аналогични дела е присъждал по-високи 1 възнаграждения. Моли се за отмяна на обжалваното определение и се иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по иска срещу „Изи асет мениджмънт“ АД и 400 лева по иска срещу „Файненшъл България“ ЕООД.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна „Изи асет мениджмънт“ АД, с който взема становище за нейната неоснователност.

Позовава се на решение по дело С-438 на СЕС от 25.01.2024 г. и на съдебната практика на ВКС въз основа на последното, според които съдът не е обвързан с минималните размери, посочени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че следва да намери приложение чл.36 от Закона за адвокатурата като адвокатското възнаграждение следва да е съразмерено на извършената правна защита и съдействие, на вложения труд. Излагат се доводи, че първостепенният съд правилно е определил възнаграждението като справедливо и обосновано съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Подаден е отговор на частната жалба от ответната страна „Файненшъл България“ ЕООД, с който оспорва същата като неоснователна. Позовава се на горепосочената практика на СЕС и намира, че съдът следва да отчете фактическата и правна сложност на делото, както и да се отклони от минимално предвидения размер на адвокатските възнаграждения когато се явяват несъразмерно високи с оглед реално положения труд и направени разходи. Твърди се, че в случая исковото производство не е било с фактическа и правна сложност, поради което и определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е правилно и в съответствие с изискванията на закона. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:

Частната жалба е подадена в указания от първостепенния съд двуседмичен срок за обжалване, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество на частната жалба настоящият съдебен състав на ПОС 2 намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. П. Г. против „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция. С постановеното по делото Решение № 4399/08.11.2024 г. са уважени предявените искове и на процесуалния представител на ищцата – адвокат Г. М. е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА в размер на 200 лв. по всеки от исковете. Първостепенният съд се е позовал на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и е изложил съображения, че с оглед фактическата и правна сложност на спора, броят на предявените искове и цената им, възраженията на ответниците за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.

В срока по чл.248,ал.1 от ГПК ищцата Н. П. Г., чрез адвокат Г. М., е постъпила молба с искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските и присъждането на 400 лева за всеки от двата иска срещу отделните ответници.

С обжалваното определение първостепенният съд е оставил без уважение подадената от ищцата молба за изменение на решението в частта за разноските с довода, че размерите на адвокатските възнаграждения при условията на чл.38 от ЗАдв. са адекватно и справедливо определени.

Определението е неправилно.

Според съдебната практика, при определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата, съдът не е обвързан от установените в Наредба 1/2004 г. на ВАС минимуми предвид задължителното за съдилищата Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, а следва да извърши конкретна преценка за размера на възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия /така напр.

Определение № 1071 от 4.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2022/2024 г., II т. о., ТК/.

Така и в Определение № 816 от 20.02. 2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 482/2025 г., III г. о., ГК е прието, че съдът следва да определи справедливия размер възнаграждение въз основа на преценката си за фактическата и правна 3 сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран.

В разглеждания случай следва да се отчете, че действително не се касае за правна и фактическа сложност на делото, но с подадената искова молба са предявени два обективно кумулативно съединени иска, процесуалният представител е изложил подробни съображения за тяхната основателност и е ангажирал писмени доказателства.

Същевременно процесуалният представител е осъществил защита на ищцата в първото открито съдебно заседание, както и с депозираното писмено становище във второто съдебно заседание. Следва да се посочи, че макар съдът да не е обвързан с размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 ВАС, то същите следва да служат като ориентир за минимумите, които се присъждат в хипотезата на чл. 38 от ЗА или при възражение за прекомерност. С оглед на изложеното и предвид обема на осъществения от процесуалния представител труд, който е висококвалифициран, на адвокат М. следва да се определи адвокатско възнаграждение от 400 лева за процесуалното представителство по всеки от исковете.

Ето защо, определението на ПРС, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение Решение № 4399/08.11.2024 г., постановено по гр. дело № 2797/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – VІІІ гр.с., в частта му за разноските следва да се отмени и в тази си част решението да се измени като на адвокат М. се присъдят още по 200 лева за всеки от исковете за оказаната правна защита на Н. П. Г..

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 15521/11.12.2024 г., постановено по гр. д.

№ 2797/2024 г., ПдРС, VIII гр.с., с което е оставена без уважение подадената от адвокат Г. М., в качеството му на пълномощник на ищцата по делото Н. П.

Г., Молба вх. № 119585/20.11.2024 г. за изменение на Решение № 4399/08.11.2024 г., постановено по гр. дело № 2797/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – VІІІ гр. състав в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

4

ИЗМЕНЯ Решение № 4399/08.11.2024 г., постановено по гр. дело № 2797/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – VІІІ гр. състав в частта му за разноските като:

ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, ДА

ЗАПЛАТИ НА адвокат Г. Г. М., със служебен адрес: гр. П., ул. “Й.Г.” № 43, адвокатско възнаграждение в размер на още 200 лева /или с вече присъдените 200 лева общо 400 лева/, определено по реда на чл. 38 от ЗА за осъществена та правна защита и съдействие на Н. П. Г., ЕГН **********.

ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, ДА

ЗАПЛАТИ НА адвокат Г. Г. М., със служебен адрес: гр. П., ул. “Й.Г.” № 43, адвокатско възнаграждение в размер на още 200 лева /или с вече присъдените 200 лева общо 400 лева/, определено по реда на чл. 38 от ЗА за осъществена та правна защита и съдействие на Н. П. Г., ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5