Решение № 241 от 30.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. П., 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500293 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 190/27.02.2023 г., постановено по гр.д. № 2733/2022 г., Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на Ц. И. Г., ЕГН:

**********, от гр. П., ул. „И.С.“ № 11, че съществува вземане на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

С., район В., ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т. - управител, действаща чрез пълномощник адвокат Г. И. Х., с адрес на кантората гр. С., р-н С., бул. „В.“ № 15, ет.4, за сумата от 5000 лева - главница, ведно със законна лихва върху нея, от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.06.2022 г., до окончателното й погасяване и сумата от 1419,55 лева - лихва за просрочие, начислена за периода от 10.07.2019 г. до 27.06.2022 г., включително, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по гр.д. № 2103/2022 г. по описа на PC-П., като отхвърля иска за обезщетение за забава за сумата над присъдената от 1419,55 лева до претендирания размер от 1420,85 лева, т.е. за сумата от 1,30 лева, като неоснователен и недоказан, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по гр.д.

1

№ 2103/2022 г. по описа на PC-П.

Осъдил е Ц. И., да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, сумата в размер от 636,51 лева, сторени разноски в исковото производство и заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Осъдил е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, да заплати на адвокат И. Д. от САК, на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, вр. с чл.36, ал.2 Закон за адвокатурата, сумата в размер на 0,19 лева представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника, съразмерно отхвърлената част на исковата претенция.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Ц. И. Г., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „И.С.“ № 11, чрез нейния процесуален пълномощник адвокат И. Д. от САК с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че правилно районния съд е приел, че между страните е бил сключен договор на 19.04.2022 г. за издаване на кредитна карта, но неправилно било прието, че след изтичане на двугодишния срок на действие на този договор той е бил продължен. Районният съд сам бил приел, че представеното допълнително споразумение от 13.10.2014 г., с което кредитният лимит се увеличава от 5000 лв. на 10000 лв., не следва да се кредитира, тъй като се касае за различен договор. В същото време обаче е базирал мотивите на своето решение именно на това допълнително споразумение. При тези данни следвало да се приеме, че срокът на действие на договора е изтекъл на 19.04.2009 г.

Жалбоподателката се позовава на нормата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и ТР № 3/2011 г. на ОСГТК като твърди, че се касае за периодични плащания, които се погасяват с кратката тригодишна давност, поради което задължението било погасено по давност.

Неправилно бил определен и размерът на задължението, тъй като той бил изчислен до 23.06.2017 г., а не до 19.04.2009 г., когато действието на договора било прекратено. Изразява се несъгласие и с довода на районния съд, че поради естеството на задължението не било възможно изготвяне на погасителен план.

2

Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на разноските за две инстанции на основание чл.38 вр. чл.36, ал.2 от ЗАдв.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Г. Х.. Оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения във връзка с възраженията, направени във въззивната жалба с искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Ц. И. Г. ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез своя процесуален пълномощник е твърдял, че на 19.04.2007 г. е сключен договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTECARD“ между „ОББ“ АД - кредитор и Ц. И. Г. – кредитополучател, по силата на който на кредитополучателя е предоставена кредитна карта с кредитен лимит 5 000 лева, в последствие увеличен до 10 000 лева, съгласно подписано между страните допълнително споразумение от 13.10.2014 г., усвоени от кредитополучателя чрез тегления в брой и плащания в търговски обекти. В чл.21.1 от договора било уговорено, че кредитополучателят може да се откаже от договора в срок от 14 дни след датата на получаване на картата. Кредитополучателят не бил направил отказ от сключения договор, а напротив, сумата в пълен размер на кредитния лимит била усвоена, използвана и непогасена.

В чл.8 от договора страните се договорили, че той влиза в сила от деня на подписването му до изтичане на срока на валидността на картата - 2 години. Срокът на договора се подновявал автоматично на всеки две години, освен при уведомление от картодържателя, с което последният заявявал, че не желае картата да бъде подновена. При условията на чл.8 срокът на действие на договора бил удължаван неколкократно.

Ищецът е твърдял, че доказателство за удължения срок на договора бил 3 фактът, че кредитополучателят е ползвал сумата по отпуснатия кредит.

Данните от справките сочели, че кредитополучателят е правил редица тегления от банкомат, разплащания онлайн и разплащане в търговски обекти, с което е изтеглил целия кредитен лимит. Предвид характера на договора револвиращ, достъпен чрез кредитна карта, кредитополучателят е имал възможност да ползва кредитния лимит многократно, доколкото е възстановявал дължимите суми преди това.

Последното извършено от кредитополучателя плащане за погасяване на част от задължението било на дата 30.03.2020 г. за сума в размер на 18,64 лева, като след тази дата ответникът е преустановил плащанията.

В чл.4.3 от договора за кредит било уговорено, че при просрочие от страна на картодържателя Банката олихвявала с действащия за съответния период договорен лихвен процент според т.4.1 или 4.2 и наказателна надбавка в размер на 5 /пет/ пункта годишно, до окончателното изплащане на просрочените или предсрочно изискуемите суми. В настоящото производство наказателната лихва била претендирана в размер на законната лихва за забава и то за три години от датата на депозиране на заявлението, а не от датата на първото просрочие.

На следващо място в исковата молба е посочено, че ищцовото дружество е цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021 г. с прехвърлител на вземанията „ОББ” АД, с който договор е прехвърлено и непогасеното задължение на ответника, произтичащо от процесния договор. Съобразно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД ответникът бил уведомен за извършената цесия.

Ищецът е твърдял, че на 19.04.2019 г. е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, включително и дължимите лихви, като считано от тази дата вземането станала изцяло дължимо. Придобивайки правата върху цедираното вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д. № 2103/2022 г. по описа на РС П.. Поради депозирано възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение и по указание на съда ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.

4

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 5000 лева - главница, ведно със законна лихва върху нея, от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.06.2022 г., до окончателното й погасяване и сумата от 1420,85 лева - лихва за просрочие /в размера на законната лихва/, начислена за периода от 10.07.2019 г. до 27.06.2022 г., включително, при изпълнение разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП, за срока от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. лихва за забава не е начислявана, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по гр. д.№ 2103/2022 г. по описа на PC П.. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Ц. И. Г. чрез своя процесуален пълномощник е депозирала писмен отговор, в който е твърдяла, че счита исковата претенция за недопустима поради изтичане на предвидения в закона срок за неговото предявяване. Твърдяла е, че ищецът не е надлежно легитимиран за завеждане на настоящия иск, тъй като длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия.

По основателността на исковата претенция заявява, че за да е основателен искът, следвало между страните да е съществувало действително правоотношение по договор за кредит и ищецът да е изпълнил задълженията си по него. В този смисъл заявява, че договорът за издаване на кредитна карта, сключен на 19.04.2007 г. със срок на действие две години, не е бил подновяван, което налагало извод, че допълнителното споразумение без номер от 13.10.2014 г. не е породило правно действие. Отделно от това то не съдържало основни изискуеми от закона параметри, а именно основание, сума, падеж, размер на месечна вноска. Не били индивидуализирани страните, размерът на отпуснатата в кредит сума и на уговорената лихва, начинът и срокът за погасяване на задължението. Изпълнението на задълженията на кредитора по договора, а именно предоставяне на отпусната в заем сума на кредитополучателя не се установявало по несъмнен начин, тъй като липсвал ясен и разбираем начин относно съществени негови условия. От твърденията на ищецът не можело да се установи по безспорен начин какъв е размерът на предоставения кредит. В процесният договор за кредит, споразумение и приложени извлечения били цитирани различни суми, но без да е посочено основание и без да са представени доказателства за предоставянето и 5 получаването им. Липсвали яснота и конкретика досежно точен и пълен размер на общия дълг.

Ответницата счита договора за кредитна карта за недействителен на основание чл.27 ЗЗД, като сключен от лице без представителна власт.

Оспорила е размера на предявената главница и на претендираната лихва.

Установява се от доказателствата по делото, а не е спорно и между страните, че на 19.04.2007 г. между ищеца, в качеството му на банкова институция и Ц. И. Г. /картодържател/ е сключен договор, с предмет издаване на кредитна карта MASTERCARD. Уговорен е кредитен лимит в размер на 5000 лева, като са уговорени възнаградителни и наказателна лихви. В т.5 от договора е предвидено, че олихвяването се извършва ежемесечно на датата на издаване на извлечението, като датата на издаване на извлечението е 23 число на съответния месец. Уговорена е и такса за обслужване на картата.

Предвидено е, че договорът влиза в сила от деня на подписването му до изтичане срока на валидност на картата. Уговорено е и, че срокът на договора се подновява автоматично с още две години, освен при уведомление от картодържателя, с което последният заявява, че не желае картата да бъде подновена, като валидността на картата е две години. Банката предоставя на картодържателя нова карта не по-късно от 14 дни преди изтичане срока на действащата карта. В общите условия към договора са описани правата и задълженията на страните по договора. Съгласно т.17 от Общите условия на "ОББ" АД за кредитни и дебитни карти, картодържателят-ответник е имал задължение ежемесечно да погасява задължението си към банката до датата на падежа, която е 14 дни след датата на издаване на извлечението - 23 число на съответния месец. Уговорено е, че банката може да променя кредитния лимит до 10 000 лева, като картодържателят се осведомява.