Решение № 23 от 10.06.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. С, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева в присъствието на прокурора В. А. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Частно наказателно дело № 20244150200109 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.

Постъпило е искане от ТО – С към РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в което се твърди, че лицето П. И. В. с ЕГН ********** от гр.С е с психическо заболяване – *. Искането е до Сския районен съд за провеждане на производство и постановяване на решение за задължително настаняване и лечение на лицето.

В хода на производството представителят на РП Велико Търново не поддържа искането за задължително лечение, доколкото е настъпила промяна на обстоятелствата.

Служебният защитник адв. П. не поддържа направеното предложение.

Сочи, че подзащитният му страда от психично заболяване, което е сред изброените по ЗЗ, подлежащи на задължително лечение, но не са налице основания за такова, доколкото В. не е опасен за себе си и за околните, освен това същият е постъпил доброволно в болнично заведение.

Настаняваното лице в съдебно заседание заявява, че редовно си пие хапчетата. Признава си, че вдига шум, но вкъщи и е съгласен на доброволно лечение, дава обяснения за състоянието си и случилото се.

1

След съвкупен анализ на събраните доказателства и доказателствени средства съдът намира за установено следното от фактическа страна: П. В. живее сам в жилище, собственост на неговите родители в гр. С. Същият страда от „** *“, за което е диагностициран още от малък, не работи, провежда лечение, за което има и рецептурна книжка. В хода на делото се установи, че до преди две години майката на В. е живеела с него и се е грижила същият да взема редовно лекарствата си. Установи се по делото, че след смъртта на майката, бащата на В., макар и да не живее с него, осъществява надзор същият да взема редовно лекарствата си. В. има рецептурна книжка, като от лекуващия лекар се установява, че лицето закупува редовно лекарствата си и получава медицински грижи.

От разпитаните по делото свидетели Л. Д. и Б. Д. – съседи се установява, че същите притежават имот непосредствено до имота на В.. Заявяват, че са подали сигнал, защото е станал инцидент, при който В., бивайки в двора на дома си, се е развикал към свидетеля Д. и неговия син. Детето се изплашило и от тогава не желаело да се движи само и се страхувало да си ляга вечер само.

Съседите твърдят, че В. вика и псува в дома си, но тъй като те са в близост, тези викове се чуват и при тях, което допълнително стресира детето.

Свидетелите твърдят, че се опитали да обяснят на детето си, че В. просто си крещи, без да прави нещо, но то се страхувало много. Свидетелят Л. Д. допълва, че е виждал В. да хвърля бутилки с вода през оградата на улицата и изразява съмнение, че по този начин същият може да нарани някой преминаващ по улицата.

От свидетелските показанията на бащата И. В. се установява, че В. страда от „** *“, като лекарствата му се изписват с протокол и се вземат на всеки три месеца. Заявява, че съседите не са се оплаквали от сина му, като от 9-ти май, след като бил подаден сигнал до полицията от съседите, синът му се съгласил да бъде приет на доброволно лечение в психиатричния център в гр.

Велико Търново.

Съобразно назначената съдебно-психиатрична експертиза П. В. страда от „** *“. Заболяването е сред изброените в чл. 146, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за здравето. Към настоящия момент е настанен за провеждане на доброволно лечение в ЦПЗ – Велико Търново ЕООД. Към момента на изготвяне на експертизата не представлява опасност за собственото си здраве, както и 2 здравето и живота на околните. П. В. е способен да изразява информирано съгласие.

В съдебно заседание вещото лице поддържа направеното заключение и категорично заяви, че П. В. страда от „** *“, но същият е настанен на лечение доброволно и не е опасен нито за себе си, нито за околните.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателства, както и от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза. Свидетелските показания съдът кредитира, като логични, последователни и непротиворечащи на себе си на останалите по делото доказателства, както и на изготвената по делото експертиза.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Налице са медицинските критерии за настаняване на П. И. В. от гр. С на задължително лечение, тъй като безспорно се установи, че същият страда от „** *“, което заболяване попада в кръга на нуждаещите се от специални здравни грижи психични разстройства по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето. Доколкото от заключението на изготвената експертиза и от свидетелските показания не се установява по категоричен начин П. В. да е опасен за себе си и за околните, съдът намира, че предложението на РП Велико Търново, ТО – С по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето за постановяване на задължително настаняване и лечение на П. И. В. с ЕГН ********** следва да се остави без уважение.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 162, във вр. с чл.

155 във вр. с чл. 146, ал.1,т.1 от Закона за здравето, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ТО – С към РАЙОННА

ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето за постановяване на задължително настаняване и лечение на П. И. В. с ЕГН ********** от гр.С.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчването му 3 на страните – РП-Велико Търново, П. И. В. и сл. защитник, пред Окръжен съд град Велико Търново.

Съдия при Районен съд – С: _______________________

4