Присъда № 201 от 08.12.2025, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 201 от 08.12.2025г. по НОХД № 1406/2024г. на РС-С., изготвени на 10.12.2025г.

РП-С. е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 1002/2024г.на РУ-МВР С., вх. № 3442/2024г. по описа на РП-С., против подсъдимия Р. К. Н., за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.

Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че самопризнанията му се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа обвинението, така както е предявено. Счита същото за безспорно доказано и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което да бъде редуцирано с 1/3 и изпълнението на така определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Счита, че не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от НПК, като излага съображения за това.

В съдебно заседание, преди започване на разпоредителното заседание, пострадалата Т. С. А., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете П. Р. Н., е конституирана като частен обвинител по делото.

Частният обвинител, редовно призован се явява лично и се представлява от повереник.

Повереникът на частния обвинител пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, като същото бъде редуцирано с 1/3 и изпълнението на така определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Същият счита, че не са налице предпоставките на чл. 58а, ал. 4 от НК. Частният обвинител в хода на съдебните прения заявява, че се присъединява изцяло към становището на адвоката си.

В съдебно заседание подсъдимият редовно призован, се явява лично, признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде наложено наказание по вид и размер, така, както е пледирал служебният му защитник.

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия – адв. А. от 1

АК-С. не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация. Изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира спрямо подсъдимия да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК, като на същия бъде наложено наказание глоба в размер на 500 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н. и св. Т. А. живели на семейни начала, като от съжителството си имали едно дете - П. Р. Н., родена па 14.11.2016г. От известно време те били разделени.

С Решение № 80/06.02.2024г., постановено по гр. д. № 20232230104313/2023г. по описа на Районен съд-С., подс. Н. бил осъден да заплаща на св. Т. А. като майка и законен представител на малолетното дете П. Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 03.11.2023г. Решението на съда влязло в сила на 21.02.2024г. и същото било известно на подс. Н.. Той заминал на работа в чужбина, но не заплащал опредЕ.та му парична сума за издръжка.

В изпълнение на горецитираното съдебно решение бил издаден изпълнителен лист № 48/09.02.2024г. за неплатена издръжка, считано до 03.11.2023г. В изпълнение на това задължение подс. Н. в последствие започнал плащания по дължимата от него издръжка за детето П. Н..

Свидетелката Т. А. живеела с майка си в гр. С., която и помагала за отглеждане на детето П. Н.. Същата нямала финансовата подкрепа, която очаквала от подс. Н., който като баща на детето им, макар и осъден да заплаща месечна издръжка, отново преустановил плащането по изпълнение на съдебното решение .

Така за периода от м. март 2024г. до м. септември 2024г. подс. Н. не заплащал дължимата с влязлото в сила съдебно решение месечна издръжка за малолетното си дете П. Н.. За този период били дължими една непогасена изцяло вноска, дължима за месец март 2024г. в размер на 150 лв. и шест месечни вноски по 250 лв. всяка, дължими от месец април 2024г. до месец септември 2024г., включително.

По досъдебното производство била изготвена и приобщена съдебносчетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице, считано от 21.02.2025г. – датата на влизане в сила на горецитираното съдебно решение, до м. септември 2024г. , включително неизплатените задължения за издръжка били в размер на 1650 лева, както следва: незаплатени месечни издръжки за периода от м. март 2024г. до м. септември 2024г., включително в размер на 1500 лева и частично неизплатена издръжка за м. март 2024г. в размер на 150 лева.

Неплащането на две и повече издръжки, обхващало една непогасена вноска, дължима за месец март 2024г. в размер на 150 лева и шест месечни вноски по 250 лева, всяка за детето П. Н., като общата им стойност възлизала в 2 размер на 1 650 лева . Обхвата на периода на извършеното престъпление, както и размера на предмета на престъплението, са обосновани от обективната възможност за възникване на умисъл у дееца, а именно влизането в сила на Решение № 80/06.02.2024г. по гр.д. № 20232230104313/23г. по описа на Районен съд-С., в частта за издръжката.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът даде вяра на заключението на вещото лице, изготвило съдебносчетоводна експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в неговата компетентност и същото не бе оспорено от страните.

Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подс. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК , тъй като в периода от месец март 2024 г. до месец септември 2024г., в град С., след като е бил осъден с Решение № 80/ 06.02.2024г., постановено по гр.д. № 20232230104313/23г. по описа на Районен съд-С., влязло в сила на 21.02.2024г., да издържа свой низходящ - П. Р. Н., ЕГН **********, не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно една непогасена изцяло вноска дължима за месец март 2024г. в размер на 150 лева и шест месечни вноски по 250 лева всяка, дължими от месец април 2024г. до месец септември 2024г., включително, общо 1 500 лева, като общо дължимата сума за издръжки възлиза на 1650 лева.

Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият е съзнавал, че като не изпълнява задължението си по изплащане на присъдената издръжка, нарушава влязлото в сила решение.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в проявената безотговорност на подсъдимия към задълженията му за 3 осигуряване и изплащане на присъдената му с горецитираното решение издръжка, дължима за малолетното дете П. Н..

По отношение индивидуализацията на наказанието:

За престъплението по чл. 183, ал. 1 НК се предвижда наказание до една година лишаване от свобода или пробация.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца и целите на генералната и специалната превенция.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия.

Направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на съкратено съдебно следствие не може да бъде отчетено от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство, като в този смисъл е ТР № 1/2009г., на ОСНК на ВКС по т. д. № 1/2008г., според което при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК , признанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Освен това съдът констатира липсата на оказано съдействие от подсъдимия в хода на досъдебното производство, което би могло да се оцени като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчита продължителното дезинтересиране на дееца от малолетното дете П. и прекъсване на контактите с него; неизпълнение на задължението за плащане на присъдената издръжка в продължение на половин година; както и обстоятелството, че подсъдимия нито на досъдебното производство, нито в хода на проведеното съдебно следствие не прояви критичност към поведението си и не изрази съжаление за това, че е лишил малолетното дете П. от средства за издръжка. Дори при предоставеното му право на лична защита и последна дума същият не изразява съжаление и не се разкайва за стореното, моли за снизходителност като мотивира това с желанието си поне другото му осеммесечно дете да отрасне пред очите му и да му предостави всичко необходимо за израстването му, което отново засвидетелства незаинтересоваността му към отглеждането на детето П..

При съвкупния анализ на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства съдът определи наказание на подс. Н. при условията на чл. 54 от НК, като за извършеното от него престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3, като същият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.

Не се отчетоха изключителни или многобройни смекчаващи 4 обстоятелства, които да обосноват прилагане на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 НК и налагане на наказание под предвидения минимум. В тази връзка съдът следва да отбележи, че защитникът на подсъдимия е поискал спрямо подс. Н. да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК, предвид оказаното от него съдействие на досъдебното производство, както и с оглед направените самопризнания. Това искане съдът намира за напълно неоснователно по изложените по-горе съображения, както и поради това, че по делото не се установиха нито изключителни (в това число дори само едно, но изключително обстоятелство), нито многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, които да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 58а, ал.

4 във вр. чл. 55 от НК. Нещо повече, съдът следва да посочи, че дори да бяха налице предпоставките на чл. 55 от НК, то наказанието „пробация“ би се заменило с глоба, като с оглед естеството на престъплението това наказание не би способствало за постигане на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.

За пълнота на изложението, съдът следва да посочи, че при предоставеното му право на лична защита подсъдимият заявява, че живеел под наем, работел на 4 часов работен ден, имал и друго дете на осем месеца, на което искал да предостави всичко необходимо за израстването му, а с детето П. нямал никакъв контакт и не знаел дали ще го познае. Поради това желаел да му бъде наложено пледираното от защитника му наказание.

При предоставеното му право на последна дума подсъдимият заявява, че се признава за виновен и една условна присъда или пробация би повлияло израстването на малката му дъщеря. Счита, че пробацията ще пречи на работата му, а ако в свидетелството му за съдимост пишело, че е осъждан също не би му подействало добре.