Определение № 2107 от 21.05.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2107 гр. София, 21.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20251100900960 по описа за 2025 година

Делото е образувано по подадена искова молба от Б. Д. Б., ЕГН **********, от гр.

София, против „РИЛА МЕГАТУР“ ООД, ЕИК 200010555, седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ж.к. Южен парк, ул. „Славище“, бл. 1, партер, с която е предявен иск за прогласяване нищожност на решение на единия от двамата управители на дружеството И.К.И. за свикване на общо събрание на съдружниците в ответното дружество на 23.05.2025 г. от 9.00 часа в гр. София, ул. ****, с посочен дневен ред.

В исковата молба са изложени твърдения за нарушения при свикването на общото събрание, изразяващи се в насрочване на общо събрание само от единия управител при вписан начин на управление на дружеството само заедно от двамата управители, вторият от които ищецът; получаване на поканата за общото събрание при неспазване на минималния срок по чл. 139, ал.7 от ТЗ; свикване на общото събрание на място извън адреса на управление на дружеството; липса на предпоставките по чл. 138, ал.2 от ТЗ за свикване на събранието от Иван Илчев в качеството му на съдружник.

В исковата молба е направено искане по чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на следните обезпечителни мерки: 1. Налагане на забрана за провеждане на свиканото общо събрание на съдружниците на „РИЛА МЕГАТУР“ ООД и 2.

Налагане на забрана за вписване в ТР до приключване на спора по настоящото дело на всички приети решения от общото събрание в случай, че такова бъде проведено.

Съдът е намерил исковата молба за нередовна, като е констатирал противоречие между обстоятелствената част и петитума, както и липса на твърдения, обосноваващи правен интерес от отрицателен установителен иск за нищожност на решение на управителен орган за свикване на общо събрание. Намерил е, че изложените от ищеца основания са относими към законосъобразността, а не към валидността на оспореното решение, поради което съответстващ на тези твърдения е петитум за отмяна на решението, т.е. на конститутивен иск. При поддържане на искане за прогласяване нищожност на оспореното решение, е указал на ищеца да се изложат твърдения, съответстващи на такъв порок.

Намерил е и че не е обоснован правен интерес от търсената с иска защита – нито по отношение на установителен иск за нищожност, нито по отношение на конститутивен иск за отмяна на решението.

В изпълнение на дадените с Разпореждане № 4068/20.05.2025 г. указания, ищецът е депозирал молба вх. № 61417/21.05.2025 г., с която уточнява, че поддържа главен иск за нищожност на решението на другия управител за свикване на общо събрание поради липсата на изразено волеизявление за свикване на събранието и от втория управител – ищеца, при уговорен начин на представителство само заедно. В условията на евентуалност 1 поддържа иск за отмяна на решението като незаконосъобразно – на основанията, изложени в исковата молба.

Правният интерес е обоснован с възможността на това общо събрание ищецът да бъде изключен, с което ще се нарушат членствените му права и правото му на дял от имуществото на дружеството.

Поддържа молбата за допускане на обезпечение на предявения иск.

Софийски градски съд в настоящия си състав намира предявените искове за недопустими.

Търговският закон (ТЗ) урежда три иска за защита на съдружника при нарушаване на правата му на съдружник – иск по чл.74 ТЗ срещу незаконосъобразни действия на ОС, иск по чл.71 ТЗ за защита на членствените му права от орган на дружеството и иск по чл.75, ал.2 ТЗ срещу действия и решения на орган на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2002 г., ОСГК, с иска по чл. 71 ТЗ всеки член на дружеството може да защити нарушеното му право на членство или отделни членствени права. Искът цели защита само на действителни членствени права, нарушени от орган на дружеството, като засегнатите такива могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени /напр. установяване със сила на присъдено нещо на членствено право; отказ за да бъде изплатена печалба на съдружника, определена с решение на общото събрание; отказ на съдружника да преглежда книгите на дружеството чл. 123 ТЗ/ . Искът не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника/акционера от страна на органите на дружеството. Ищецът трябва да има правен интерес от предявяване на иска по чл. 71 ТЗ, като в зависимост от нарушените права и целената защита искът може да бъде установителен, осъдителен или конститутивен. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска е наличието на правен интерес, а такъв съществува, когато органите на дружеството нарушават с действията си законово регламентирани членствени права на конкретния съдружник/акционер или изобщо отричат правото му на членство.

Критериите, разграничаващи нищожните и незаконосъобразните, съответно противоречащи на устава, решения на органите на търговското дружество, и различните способи на защита на правата на съдружниците и акционерите са посочени в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСТК на ВКС. В т. 1 и т. 2 е изразено разбирането, че решението на Общото събрание, което е извън пределите на неговата и на другите органи на търговското дружество компетентност, определена от закона и учредителния акт, е нищожно и нищожността може да се установи със самостоятелен установителен иск, който може да бъде предявен от всеки член на дружеството при наличие на правен интерес, като в зависимост от това дали решението подлежи на вписване или не искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 и ал. 4 ГПК /преди чл. 97, ал. 1 и ал. 3 ГПК /отм.//, или чл. 29 ЗТР /преди чл.

431, ал. 2 ГПК /отм.//. Решенията на органите на търговското дружество, които са приети в противоречие с учредителния акт или императивни разпоредби на закона, с изключение на нормите, уреждащи компетентността, са незаконосъобразни и подлежат на отмяна чрез предявяване на конститутивен иск. Ако е взето нищожно решение от орган, различен от Общото събрание, и засяга права на съдружник или акционер, последният е легитимиран да предяви иск по чл. 71 ТЗ за защита срещу нарушението. Ако решението на органа не подлежи на вписване, правното основание на иска за установяване на нищожността на решението е чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК. Ако решението на органа подлежи на вписване, правното основание на иска е по чл. 29 ЗТР – установяване на вписване на несъществуващи обстоятелства.

Изложените от ищеца основания са относими към законосъобразността, а не към валидността на оспореното решение, включително поддържаният от него порок – взето само от единия от двамата управители решение за свикване на общо събрание. Не се твърди решението да е взето извън посочената в закона или устава компетентност на управителния 2 орган за свикване на общо събрание, а съставът, в който е взето решението. Касае се до порок, относим към процедурата по свикване на общо събрание.

За съдружника липсва правен интерес от установителен иск по чл.71 ТЗ във връзка с установяване на пороци при свикването на общото събрание на дружеството, защото при опорочена процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, съдружникът разполага с иска по чл.74 ТЗ. Неприетите решения не рефлектират върху правната сфера на съдружника. Спазването, респ. неспазването на правилата за свикване на общото събрание от управителя ще се отрази на законосъобразността и действителността на взетите от съдружниците решения. Затова правната защита на съдружника срещу незаконосъобразните действия на другия управител при свикване на общото събрание ще бъде осъществена чрез предявяване на конститутивния иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взети решения от общото събрание, поради тяхната процесуална или материална незаконосъобразност. С оглед на това както установителният иск за нищожност, така и конститутивният иск за отмяна като незаконосъобразно на оспореното решение на единия от управителите на „РИЛА МЕГАТУР“ ООД за свикване на общо събрание, са недопустими.

С оглед на това не са налице в тяхната кумулативност и предпоставките по чл. 389 и сл. ГПК за обезпечаване на исковете, доколкото една от тях е допустимост на предявения иск.

При тези съображения съдът намира предявените искове за недопустими, поради което исковата молба подлежи на връщане, а образуваното въз основа на нея производство – на прекратяване.

Мотивиран от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявените искове от Б. Д. Б. против „РИЛА МЕГАТУР“ ООД.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 960/2025 г. по описа на СГС, VI-25 състав, поради недопустимост на предявените искове.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3