Решение № 1716 от 06.10.2016, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е № 1716 гр.

София, 06.10.2016 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Т.Д. разгледа докладваното от съдията търговско дело № 59 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 ЗБН вр. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище *** срещу „С.С.И.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище ***, обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на прихващания, извършени с изявление, вх.

№10194/30.10.2014 г. с активно вземане в размер на 8770863,50 лева и с изявление, вх. №10216/30.10.2014 г. с активно вземане в размер на 17000000 лева.

Въз основа на указания на съда, дадени с разпореждане от 12.01.2016 г., ищецът е депозирал молба от 22.01.2016 г., с която заявява, че предявените искове да се считат насочени и срещу „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност.

Съгласно чл.62 ЗБН иск по чл. 59, ал. 3 или 5, както и исковете по чл. 60, по чл.

60а и по чл.

135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат предявени от лицата по чл. 60, ал. 3 - синдика и от Фонда за гарантиране на влоговете в банките при бездействие на синдика. Синдикът разполага със специална активна процесуална легитимация, същият действа в това си качество, не като представляващ търговеца в несъстоятелност, в защита интересите на кредиторите на несъстоятелността и като техен процесуален субституент. Това означава, че пасивно процесуално легитимирани по исковете са несъстоятелният търговец - „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК ******** и кредиторът, извършил прихващането - „С.С.И.Б.“ ЕООД, т.е. страните по атакуваното действие, които имат качеството задължителни необходими другари, а това означава че пасивната им процесуална легитимация е съвместна. Този извод на съда се подкрепя от изразената в определение № 373 от 13.06.2014 г. по ч. т. д. № 1665/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС теза, че в трайната практика на Върховния касационен съд е възприето становището, че с влизане в сила на решението по чл. 711 ТЗ за обявяване в несъстоятелност на длъжник - юридическо лице не настъпва "абсолютно" прекратяване на правомощията на неговите органи. Органите на дружеството остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем правомощия, като и след настъпване на последиците по чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ те могат да извършват лично и/или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени от закона на синдика. Предоставените с чл. 658 ТЗ правомощия не превръщат синдика в законен представител на длъжника и не изключват правомощията на органите на длъжника да предприемат процесуални действия за защита на неговите права и интереси, в т. ч. и действия, касаещи осребряването на имущество от масата на несъстоятелността. Действително, това становище е формирано по отношение на общото производство по несъстоятелност, но тъй като в ЗБН не са предвидени специални правила, а тълкуваната в определението разпоредба на чл.711, ал.1, т.3 ТЗ, която предвижда прекратяване на правомощията на органите на длъжника-юридическо лице е аналогична с разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.4 ЗБН, според която правомощията на органите на Б.та, се прекратяват с решението за откриване на производство по несъстоятелност. Това обуславя прилагането на посоченото тълкуване и към настоящото производство.

Ищците твърдят, че на

06.11.2014 г. било прието решение №138 на управителния съвет на БНБ, с което на основание чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД (н), което е обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г.. В резултат на това решение със съдебно решение

№664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав, Б.та е обявена в несъстоятелност. Първоинстанционното решение е изменено с решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т. д.

2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, по отношение на началната дата на неплатежоспособността, като за такава е приета датата 20.06.2014 г., съвпадаща и с датата на поставянето на Б.та под особен надзор от Управителния съвет на БНБ.

Синдиците твърдят, че на 20.12.2012 г. бил сключен договор за банков кредит между „К.Т.Б.“ АД, в качеството на кредитодател и “С.С.И.Б.“ ЕООД като кредитополучател за сумата 53200000 лева, изменен с последващи анекси, по отношение на погасителния план. Към 29.10.2014 г. задълженията на “С.С.И.Б.“ ЕООД по договора за кредит възлизали на сума в размер на 29002108,08 лева.

В „К.Т.Б.“ АД било получено уведомление за извършена цесия, вх. № 10168/30.10.2014 г. от „К.И.“ АД, ЕИК ********, в качеството му на цедент, с което същото заявява, че е прехвърлило на цесионера “С.С.И.Б.“ ЕООД свои парични вземания към Б.та в размер на 8770863,50 лева и 1636068,48 евро. Вземанията на „К.И.“ АД произтичали от договор за цесия от 24.10.2014 г., сключен между дружеството и Виолета Валентинова Сечкова, ЕГН **********, за извършването на която „К.Т.Б.“

АД също била уведомена от цедента Виолета

Валентинова Сечкова. Цедираните вземания съставлявали част от вземания на Виолета Валентинова Сечкова към „К.Т.Б.“ АД по договор за разплащателна сметка и по договор за депозит.

В „К.Т.Б.“ АД било получено уведомление за извършена цесия, вх. № 10209/30.10.2014 г. от „П. И. Б.“ АД , ЕИК ********, в качеството й на цедент, с което последната заявила, че е прехвърлила на цесионера “С.С.И.Б.“ ЕООД свое парично вземане към „К.Т.Б.“ АД в размер на 17000000 лева, представляващо част от цялото вземане на цедента в размер на *********,90 лева.

На

30.10.2014 г. в деловодството на „К.Т.Б.“ АД постъпили от страна на “С.С.И.Б.“

ЕООД две заявления за прихващане придобитите с договорите за цесия вземания в размер на 8770863,50 лева, 1636068,48 евро и 17000000 лева срещу задълженията на “С.С.И.Б.“ ЕООД, произтичащи от договора за банков кредит, сключен на 20.12.2014 г..

Квесторите на „К.Т.Б.“

АД не извършили осчетоводяване на прихващането със вземането за сумата от 1 636 068,48 евро, тъй като след проверка, се е установило, че такова вземане към Б.та не съществува.

При тази фактическа обстановка, според ищците, изявлението за прихващане на “С.С.И.Б.“ ЕООД е извършено след определената начална дата на неплатежоспособността на „К.Т.Б.“

АД (н.) и след поставянето на Б.та под специален надзор от страна на БНБ. Следвало да се приложи разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН като се прогласи недействителността на извършените от “С.С.И.Б.“

ЕООД прихващания спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“

АД.

В тази връзка ищците предявяват обективно, кумулативно съединени конститутивни искове за обявяване на двете прихващания със сумите в лева за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н.).

От страна на ответника по предявените искове – “С.С.И.Б.“ ЕООД е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК, в който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърдят, че решението на Софийски апелативен съд № 1443 от 03.07.2015 г. по т.д. 2216/2015 г. с което е определена по-ранна начална дата на неплатежоспособността – 20.06.2014 г. не е влязло в сила и не може да формира сила на пресъдено нещо по въпроса за началната дата. В тази връзка прави искане за спиране на настоящото производство до решаване на въпроса с началната дата на несъстоятелността.

С определение от 31.05.2016 г. искането за спиране е прието за неоснователно. Съгласно чл.13, ал.1, т.1 ЗБН с решението си съдът обявява неплатежоспособността на Б.та и определя началната й дата, като решението за откриване на производство по несъстоятелност за Б. подлежи на незабавно изпълнение от датата на постановяването му и действа по отношение на всички – чл.13, ал.2 и ал.3 ЗБН. Това означава, че съдът ще следва да съобрази решението, без да е необходимо същото да е влязло в сила и няма необходимост от спиране на настоящото производство до формирането на такава относно началната дата на неплатежоспособността.

По същество, „С.С.И.Б.“

ЕООД оспорва твърдението на ищците, че вземането за сумата от 1636068,48 евро не съществува, но тъй като извършеното с посоченото вземане прихващане не е предмет на настоящия спор, съдът не следва да обсъжда доводите на страните във връзка със същото.

По отношение на прихващанията, предмет на настоящия спор, се твърди, че са извършени напълно валидно, като изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН от 28.11.2014 г. няма обратна сила и обстоятелството кога Б.та е поставена под специален надзор е без правно значение за предявените искове. Освен това прихващането пораждало действие от момента, в който е било възможно извършването му – при компенсируемост на насрещните вземания, а не от изявлението за прихващане.

Ответникът

„К.Т.Б.“

АД(н) не изразява становище по исковете.

От страна на синдиците на Б.та в срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която последните поддържат предявените искове и вземат становище по отношение на направените от ответниците възражения в отговора на исковата молба. Поддържат доводите си, че изявленията за прихващане са направени след началната дата на неплатежоспособността, независимо от момента на възникване на насрещните задължения.

От страна на ответниците не е постъпил допълнителен отговор по 373 ГПК.

В производството като трето лице-помагач на ответника „С.С.И.Б.“ ЕООД, е конституирано „П. И. Б.“ АД, при твърденията интересът на дружеството от участие в производството да произтича от сключен на 13.06.2014 г. с този ответник договор за цесия, с предмет вземане в размер 17000000 лева, с което именно вземане е извършено оспорваното прихващане. При уважаване на предявения иск задълженията на цесионера биха нараснали значително, което би рефлектирало и в правната сфера на цедента по договора. Правни доводи срещу предявения иск обаче помагачът не излага, като поддържа искания за отправяне на преюдициални запитвания по реда на чл.628 ГПК, които са оставени без уважение.

В съдебно заседание, проведено на 12.07.2016 г. е допуснато изменение на предявените искове, като при условията на евентуалност се претендира обявяването на относителна недействителност на извършените прихващания при условията на чл.59, ал.3 ЗБН.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не оспорват осъществените в правната действителност факти, но спорят относно правните им последици, преценени с оглед обявяване на „К.Т.Б.“ АД в несъстоятелност.

Видно от протокол №27 от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е прието решение №138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД е отнет, което решение, съгласно чл.103, ал.4 и чл.151, ал.2 ЗКИ подлежи на незабавно изпълнение.

С решение №664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, „К.Т.Б.“ АД е обявена в несъстоятелност, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на несъстоятелността е определена датата 20.06.2014 г.. С Решение №196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, предявилите исковете физически лица са назначени за синдици на Б.та.

Не е спорно и от представените Договор за банков кредит и анекси към същия, се установява, че „К.Т.Б.“ АД предоставила на “С.С.И.Б.“ ЕООД за временно и възмездно ползване сума в размер на 53200000 лева, която следвало да бъде върната, съгласно определения погасителен план до 20.02.2020 г., заедно с уговорената възнаградителна лихва от 9%.

На 30.10.2014 г. трето за спора лице - „К.И.“

АД, ЕИК ******** отправило до „К.Т.Б.“

АД (н) едностранно волеизявление, с което я уведомило за прехвърляне на вземане, придобито с договор за цесия от 24.10.2014 г., сключен с В.С., в размер на 8770863,50 лева, което вземане било прехвърлено в полза на “С.С.И.Б.“ ЕООД, въз основа на договор за цесия от 29.10.2014 г.. Цесионерът по договора обективирал изявление за прихващане на придобитото вземане със задълженията си по договор за кредит, вх.