Решение № 260019 от 26.01.2026, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е град София, 26. 01. 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV

– В въззивен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Елена Иванова

Членове:

1. Розалина Ботева

2. младши съдия Любомир Игнатов при участието на съдебния секретар

Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. дело № 10085 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство И.В.Б. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, адрес за призоваване и кореспонденция град София, бул. ***********(въззивник-ищец), действуващ чрез упълномощения процесуален представител адвокат К.К., срещу решение № 289874, постановено на 11. 12. 2017 г. от Софийския районен съд, 28-и състав, по гр. дело № 71457 по описа за 2014 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск за присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на обиди. Цената на иска е под 5 000 лева.

Въззивникът-ищец заявява, че обжалва решението изцяло. Твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради съществени процесуални нарушения, игнориране и изопачаване на гласните доказателства, немотивирано и противоречащо на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Изразя личното си усещане, че първоинстанционният съд „реагирал наказателно“ на молба за решаване на делото в разумен срок, за която изтъква, че отправил до председателя на първоинстанционния съдебен състав и не била молба за определяне на срок при бавност. Неправилно в мотивите към обжалваното решение първостепенният съд бил отбелязал, че ответникът не се бил явил и не бил изпратил процесуален представител. Всъщност ответникът се явявал и лично, и с процесуален представител. С активното съдействие на първоинстанционния съд той бил превърнал съдебното заседание в лично шоу, като едно от заседанията продължило повече от шест часа, защото първата инстанция давала възможност на ответника да прави редица изяления, каквато според въззивника-ищец процесуалният закон не предвиждал. Изтъква, че в съответното съдебно заседание ответникът признал използването на обидните думи, че въззивникът-ищец миришел, както и че ответникът продължил да обижда, в това число и директно процесуалния представител на въззивника-ищец. Първоинстанционният съд нарушил процесуалния закон и допускайки в друго съдебно заседание свидетелите на ответника да присъстват в съдебната зала от самото начало и по този начин се запознали с обясненията на ответника, а ответникът се бил опитал да „компрометира“ показанията на свидетелите на ищцовата страна още преди да са били дадени. Първоинстанционният съд бил събрал доказателства, които нямали нищо общо с предмета на спора, и се отнасяли до период, който бил много след прекратяването на трудовото правоотношение. Въззивникът-ищец подробно анализира показанията на свидетеля Д.Ж., който нито имал роднинска връзка със страните, нито бил в служебна зависимост, нито присъствал в съдебната зала, че да чуе тезите на страните, а освен това бил непосредствен очевидец. Прави извод, че ответникът бил използувал спрямо въззивника-ищец както думата „fucker“, така и думата „stinks“, а освен това бил казал на въззивника-ищец, че е „мързелив“ и го сравнил с „15-годишно момиченце“. Установявало се от показанията на свидетеля Д.Ж.и другите разпитани свидетели, че въззивникът-ищец е възприел тези словесни изразни средства и по този начин авторитът му бил силно уронен. На следващо място според въззивника-ищец първоинстанционният съд грубо и немотивирано бил нарушил принципа на чл. 52 ЗЗД, разяснено с Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 4 от 1968 г. присъждайки обезщетението „на око“ без каквито и да било мотиви в тази насока освен един – че искът бил предявен повече от година след деликта. Този критерий според въззивника-ищец не бил обективен.

Освен това първостепенният съд изцяло бил игнорирал последващото поведение на ответника, изразяващо се в изпратени обидни писма, започването на множество административни и граждански процедури против съпругата на въззивника-ищец, както и на жалби до Прокуратурата срещу въззивника-ищец. Присъденото обезщетение било в прекалено занижен размери, имайки предвид обстоятелството, че ставало въпрос за висококвалифицирана и високо платена работа, че отношенията в тези професионални среди винаги били от огромно значение за бъдещата работа на програмистите. Излага доводи във въззивната жалба, че първоинстанционният съд освен това неправилно бил присъдил разноските за първоинстанционното производство, като обезщетението за претърпените неимуществени вреди се равнявало на 15 % от близо двойно завишеният адвокатски хонорар на ответника въпреки направеното от въззивника-ищец възражение за прекомерност. Първата инстанция субективно и нарочно присъдила сумите по такъв начин, че „спечелилата“ страна, която била безспорно пострадала от деликта, да трябва да заплати двойно по-голяма сума на делинквента, което оставяло ясното усещане за субективна реакция на молбата, с която въззивникът-ищец бил поискал делото най-сетне да бъде решено. Формулира доказателствени искания. Иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да осъди ответника да заплати обезщетение на въззивника-ищец за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в публичното използване на груби думи и квалификации спрямо него, казани по различно време в периода 10. 10. 2012 г. – 01. 10. 2013 г., а именно думите „fucker“, „пикла“ и „stink“, в размер на 4 800 лева, ведно със законовата лихва от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски и иска независимо от въззивното решение въззивният съд да се произнесе и по присъдените от първоинстанционния съд разноски на ответната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство С.Х., гражданин на

Канада, адрес за призоваване и кореспонденция град София, ул. “********, действуващ чрез упълномощения процесуален представител адвокат А.Т.. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно в отхвърлителната част.

Първоинстанционният съд провел обстойно и задълбочено обсъждане на събраните гласни доказателства, детайлно мотивирал и го постановил в хармония с принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Изтъква голямата натовареност на първоинстанционния съдебен състав и всеотдайността му да вникне в тезата и контратезата на двете страни. Потвърждава, че при личните си явявания пред първостепенния съд ответникът е ползвал думата “fuckers”, както и че е ползвал думата “stink”, но последната бил споделил с настоящата съпруга на ищеца, а също така и че е потвърдил своята неприязън както към уханието и мързела на ищеца, така и към поведението на процесуалния му представител.

Намира, че първоинстанционният съд е отчел при произнасянето си обстоятелството, че свидетелите на ответника са присъствали в залата от самото начало на съответното съдебно заседание. Обосновава, че предоставената от първата инстанция възможност на ответника да направи изявление още преди разпита на свидетелите, както и приемането на множество доказателства, имащи “косвена връзка нищо общо” с предмета на спора, но и отнасящи се до период, който бил много след прекратяването на трудовото правоотношение между страните, представлява проявено старание във формиране на правилно вътрешно убеждение.

Набляга на показанията на свидетеля Д.Ж., които анализира подробно. Изтъква, че ищецът е имал строго професионални познания по английски език, както и че значението на думата “fuckers” в родината на ответника не било нито неприлично, нито вулгарно, нито оскърбяващо. Думата била казана пред много хора, но не била насочена пряко към никой, което личало от употребеното множествено число. По-нататък според ответника в първоинстанционното производство липсвали доказателства ищецът да е имал авторитет пред поверения му екип, който да бъде уронен, както и че тъкмо тази случка го е уронила.

Лиспвали и безпристрасни доказателства как ищецът е възприел тази дума и как се е почувствал като човек, като “тийм лидер на екипа”. Що се отнася до думата “stink”, макар и да я бил използвал, изтъква, че го направил “възможно най-дипломатично”, казвайки го на бъдещата съпруга на ищеца, която предала същото на ищеца. Нямало доказателства по какъв начин ищецът възприел тази дума на ответника, както също така липсвали и доказателства с нея да е бил уронен авторитета на ищеца “както на човек, като тийм лидер на екипа”. Оспорва да е наричал ищеца “мързелив”. Признава, че го е сравнявал с “15-годишно момиче”, което вещото лице превело като “пикла”, но липсвали доказателства ищецът да се бил оприличил с тази дума, какви са били неговите чувства и дали с тази дума е бил уронен авторитета на ищеца както на човек, така и на тийм лидер на екипа. В заключение според ответника първостепенният съд правилно определил размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД за казаните думи “пикла” и “fuckers”, съобразявайки обстоятелството, че искът е предявен повече от година след изказването. Правилно съдът игнорирал последващото поведение на страните след деликта, в това число и започналото наказателно производство срещу съпругата на ищеца за подправянето на документи през време на трудовата й заетост в дружеството на ответника. Нещо повече. Според ответника присъденото обезщетение било дори прекомерно с оглед на това, че ищецът понастоящем се бил разделил с дългогодишната си приятелка и бил щастливо женен за настоящата си съпруга.

Според твърденията на ищеца единствено поведението на ответника било провокирало тази развръзка и било позволило описаното “блаженство в духовната сфера на ищеца”. Позовава се на тълкувателна и казуална съдебна практика. Прави извод, че обжалваното решение е частично незакокносъобразно и немотивирано, защото думите “fucker” и “пикла” не обективирали противоправно поведение на ответника и понеже определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди бил драстично увеличен в пълно противоречие с принципа на справедливостта. Иска от въззивния съд да отхвърли въззивната жалба на ищеца и да потвърди решението в обжалваната от него отхвърлителна част.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство. С.Х. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е осъден да заплати на ищеца паричната сума в размер на 750 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на обида. Въззивникът-ответник твърди, че в обжалваната част първоинстанционното съдебно решение е явно несправедливо и необосновано. Отрича ищецът да е доказал кумулативното наличие на всички предпоставки на иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Признава, че е използвал думите “15-годишни момиченца” и “fuckers”. По отношение на първите словесни изразни средства, че я използвал като метафора/сравнение, подчертаваща пристрастеността на служителите на дружеството към социалните мрежи, която била като на млада тийнейджърка. Втората дума пък била произнесена след скандал между ответника и част от неговите служители, които били предали доверието му, защото всеки ден наравно с тях работил да създаде продаваем софтуерен продукт, а те го питали дали щял да прекратява дейност. Изпитал неблагодарността на всички към неговата личност, когато със свои усилия и пари създал дружеството, редовно плащал респектиращи заплати за програмисти и полагал всекидневни грижи за благосъстоянието на служителите си – редовно зареден хладилник с лакомства, сокове, газирани напитки, плодове и т.н., както и масажистка, която идвала в офиса, за да облекчава болките на неподвижните служители. Прави извод, че тези два израза не обективирали противоправно поведение на ответника, а били само способи за изразяването на лично оценъчно мнение за работата и лоялността към личността на ответника. Тези изрази били обективно негодни да накърнят достойнството на възрастни личности, израснали във времената на “американските екшъни” с характерното им богатство на езика, като според господстващия съвременен морал и обществени стандарти тези изрази не били нито неприлични, нито вулгарни, нито оскърбяващи. Ответникът бил изказал личното си мнение относно лоялността към него в конкретна извънредна ситуация в допустимата от закона форма и то не представлявало нито неприлично, нито непристойно поведение и не било годно да накърни достойнството на пострадалия, поради което не представлявало противоправно поведение. Позовава се на казуална съдебна практика, според която не било налице противоправно поведение при изказването на мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретни лица, които се “разпознават” в тези мнения. По-нататък според въззивника-ответник първостепенният съд се въздържал да опише детайлно увредата на ищеца. Не били събрани доказателства, че на ищеца са били причинени някакви неимуществени вреди от съответните думи. Иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната част. Претендира разноски.