Решение № 1213 от 31.03.2025, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1213

Стара Загора, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 20247240700409 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 219 във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Г. М. Р. от [населено място], подадена чрез пълномощника й адв. Д. Д. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед № 10-00-738 от 08.04.2024 г., издадена от арх. М. П. – заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ се нарежда на Г. М. Р. и Д. П. А. да премахнат незаконен строеж „Двуетажна масивна жилищна сграда № 7“, находящ се в [ПИ] и частично в [ПИ] и *** по КККР на [населено място] (УПИ XIII – за озеленяване, УПИ IX – за църква и [улица]с о.т. 4698 и о.т. 4699, кв. 604 – „Три чучура – север“ по плана на [населено място]), като се определя срок за доброволно изпълнение от 30 календарни от влизане в сила на заповедта, след изтичане на който да се пристъпи към принудително премахване на строежа.

В жалбата се съдържат оплаквания за издаване на обжалваната заповед при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в нея не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна съществуването на материално правното основание за упражненото административно правомощие, както и че административният орган неправилно е приел, че разпоредената за премахване постройка представлява незаконен строеж. Поддържа се, че заповедта е издадена без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства за релевантните факти и обстоятелства, в т. ч. относно времето на изграждане на процесната постройка, статутът на имотите, върху които тя е построена, преди единият от тях да стане публична общинска собственост с отреждане за второстепенна улица, а другият – собственост на Митрополията, точното местонахождение на постройката и нейната търпимост като строеж съгласно § 16 от ПР на ЗУТ, както и че построяването, обитаването и ползването на конкретната сграда е осъществено само от жалбоподателката, а Д. П. А. няма нищо общо с постройката. Въз основа на това се обосновават допуснати нарушения на чл. 35 от АПК, на принципа за истинност, установен в чл. 7 от АПК, и на принципа за служебното начало, регламентиран в чл. 9, ал. 2 и чл. 4 от АПК, довели до непълна и невярно установена фактическа обстановка и в резултат на това до неправилни правни изводи за наличието на подлежащ за премахване незаконен строеж, съответно до издаване на оспорената заповед в несъответствие с целта на закона. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представени писмени бележки (л. 157) оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Заинтересовоната страна Д. П. А. не изразява становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2023 г. работна група от служители на Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ към Община Стара Загора, е извършила проверка на строеж „Двуетажна масивна жилищна сграда № 7“ (по схема от геодезическо заснемане, извършено от „Стара Загора – кадастър“ ООД – л. 62), находящ се в [ПИ] и частично в [ПИ] и *** по КККР на [населено място] (УПИ XIII – за озеленяване, УПИ IX – за църква и [улица]с о.т. 4698 и о.т. 4699, кв. 604 – „Три чучура – север“ по плана на [населено място]). Направилите проверката длъжностни лица са съставили Констативен акт (КА) № 117 от 24.08.2023 г. (л. 23 – 23а), в който е посочено, че строежът е изпълнен от Г. М. Р. и Д. П. А. и представлява масивна жилищна сграда по приложено геодезическо заснемане, ползвана от тях за обитаване и търговска дейност, на две нива с полувкопан етаж под него. Строежът е изпълнен от стоманобетонна конструкция и ограждащи стени от тухли с отвори в тях с различна големина. Полувкопаното ниво е с изпълнени 2 броя гаражни врати на югозападната фасада, което предполага, че може да се ползва за паркиране на автомобили, но се ползва за търговска дейност, видно от приложения снимков материал. Изпълнена е тераса на югозападната фасада на сградата и бетонно стълбище до нея, чрез което се осъществява достъп до сградата. Покривът е двускатен и е изпълнен от дървена конструкция и обшивка с наклон на североизток и югозапад с покривно покритие от керамични керемиди. Приблизителните размери на строежа са 7,50 м дължина и 7,70 м ширина. Строежът е пета категория съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Установено е, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. [ПИ] е публична общинска собственост с начин на трайно ползване (НТП) за озеленени площи (л. 58). [ПИ] е публична общинска собственост с НТП за второстепенна улица. [ПИ] е частна общинска собственост на основание АОС № 02768 от 24.03.2023 г. (л. 49 и 51) и със Заповед № 1258 от 16.06.2007 г. е дарен на Старозагорска света митрополия (л. 50). Прието е, че строежът не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е изпълнен в [улица] (публична общинска собственост), частично в УПИ XIII – за озеленяване (публична общинска собственост) и частично в УПИ IX – за църква (собственост на Старозагорска света митрополия). Строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Посочено е, че съставеният КА е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ за премахването на строежа, както и че възражения по него могат да бъдат подавани в 7-дневен срок.

Съобщаването на КА, ведно с други два КА – № 115 и № 116, е извършено чрез залепването му на строежа, удостоверено със служебна бележка от 20.02.2024 г. и снимков материал (л. 31а – 33), и срещу тях от жалбоподателката Г. Р. е подадено възражение с вх. № 10-04-43 от 21.02.2024 г. (л. 25). Във възражението е посочено, че нито тя, нито майка й имат нещо общо с масивна стопанска сграда, каквото всъщност е посочената в КА № 116, поради което „Неясно защо (може би покрай останалите ми сгради) тази сграда също ни е описана, че е наша и че ние сме я строили“, т.е. налице е признание от страна на жалбоподателката, че тя – лично или съвместно с майка си – е извършител и ползвател на строежите, описани в останалите два КА, сред които е и процесният, още повече, че тези констатации изрично са отразени в последния, но срещу тях не се съдържат възражения в подаденето възражение, касаещо трите КА.

С оспорената Заповед № 10-00-738 от 08.04.2024 г. (л. 18), издадена от заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ на община Стара Загора въс основа на делегирани му правомощия по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ със Заповед № 10-00-391 от 01.03.2024 г. на кмета на общината (л. 92), на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е разпоредено на Г. М. Р. и Д. П. А. премахването на незаконен строеж – „Двуетажна масивна жилищна сграда № 7“, находящ се в [ПИ] и частично в [ПИ] и *** по КККР на [населено място] (УПИ XIII – за озеленяване, УПИ IX – за църква и [улица]с о.т. 4698 и о.т. 4699, кв. 604 – „Три чучура – север“ по плана на [населено място]). От фактическа страна заповедта е обоснована с констатациите, съдържащи се в съставения КА № 117 от 24.08.2023 г., като е обсъдено постъпилото възражение с вх. № 10-04-43 от 21.02.2024 г. и е прието, че наведените в него доводи не внасят нови обстятелства, касаещи собствеността и извършителя на строежа. Заповедта е съобщена на жалбоподателката, чрез пълномощника й, на 26.04.2024 г. (л. 16 – 17).

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената запоповед, като следва изрично да се отбележи, че в преписката не се съдържат, а и в хода на съдебното производство не бяха представени документи, обуславящи извод, че адресатите на обжалваната заповед и в частност жалбоподателката са собственици на имотите, в които е изпълнен процесният строеж, както и документи за извършеното строителство.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството й на свидетел на лицето Д. П. З.-А. – племенница на жалбоподателката, според която първият етаж на процесната сграда е бил построен от Г. М. Р. и съпруга й през 1998 г. или 1999 г., а вторият етаж – 7-8 години по-късно, в дворно място, закупено около 1995 г. – 1996 г. от заинтиресованата страна Д. А., която е баба на свидетелката и майка на жалбоподателката.

По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), от заключението на която, неоспорено от страните и прето от съда, се установява, че: разпореденият за премахване с обжлваната заповед строеж се намира в поземлени имоти с идентификатори ***, *** и *** по действащата КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-65 от 30.08.2008 г. на изпълнителния директор на АТКК; съгласно действащия регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 1082 от 07.07.1997 г. на кмета на община Стара Загора, процесната жилищна сграда е разположена в УПИ XIII за озеленяване, УПИ IX за църква и [улица]с осова точка 4698 и осова точка 4699, кв. 604 – „Три чучура север“, като на геодезическото заснемане (л. 62) това е сграда № 7 с терасата към нея и бетонната външна стълба (Приложение 12); сградата не съществува на КККР на [населено място] и на ПУП – ПР и ПЗ на [населено място] (Приложения от 1 до 7); постройка 7 (процесната постройка) представлява масивна двуетажна жилищна сграда с малък търговски обект; на първия етаж на сгадата може да се влезе от север откъм [улица]през постройка 1 от юг посредством бетонно стълбище към постройка 7, предвидено за премахване, а достъпът до втория етаж се осъществява посредством бетонна стълба, разположена по западната фасада на постройка 1 (Приложение 8); вторият жилищен етаж е незавършен – без довършителни работи (вътрешни мазилки, настилки, инсталации), иззидани са само вътрешните преградни стени (Приложение 9); в очертанието на постройка 7 на ниво първи етаж се намират малък търговски обект (по северната фасада), спалня, кухненски бокс с трапезария и тераса към нея (с прозорци на юг); поради голямата денивилация на терена постройка 7 е с полувкопан сутерен; от юг на ниво терен има изпълнени два броя гаражни метални врати, което предполага, че помещенията се ползват за паркиране на автомобил (Приложения 8 и 10); двуетажаната жилищна сграда е със стоманобетонна констрекция – стоманобетонни плочи, пояси, колони и носещи тухлени стени; стените са зидани от тухли четворки; покривът е изпълнен от дървена конструкция; сградата е разположена частично в улица, УПИ XIII за озеленяване и УПИ IX за църква и не може да бъде квалифицирана като начин на застрояване, тъй като той се определя спрямо регулационните линии, а процесният строеж е разположен върху тях; възможно е първият етаж да е бил изгръден през 1998 г. – 1999 г., а вторият – 7-8 години по-късно, както твърди в показанията си разпитаната свидетелка, но за строежа липсват одобрени строителни книжа и разршение за строеж, от които да може да се определи периодът на изграждането му; според направената от вещото лице справка в Google maps, към октомври 2019 г. все още са се извършвали строително-монтажни работи, които към август 2023 г. отвън явно са били приключили (Приложение 11); процесният строеж е изграден без наличието на одобрени строителни книжа и разрешение за строителство, не е елемент на минали и действащи ПЗ; част от него стъпва на уличната регулация и цалото строителство е извършено в чужд имот – от жалбоподателката не са представени документи за собственост; всичко това е в противоречие със строителните правила и норми, действали и действащи в Република България; от гл. т. на строителните правила и норми, начина на изграждането му и неговото предназначение процесният строеж е пета категория съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.