Определение № 2289 от 19.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2289 гр. София, 19.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502406 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК и е образувано по частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез пълномощника си С. А. насочена против Определение № 734/25.07.2023 г., постановено по гр.д. № 753/2022 г. по описа на ОС Благоевград в частта му, с която частният жалбоподател е осъден да заплати на адвокат Г. Д.

И. от САК сумата от 5 530 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗА на ответника по делото С. И. Д. и сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за ответника Т. С. Д..

В частната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното определение в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи установените такива относно определяне и присъждане на сторените в хода на производството разноски от всяка една от страните.

Поддържа се, че присъдения размер за осъществено процесуално представителство в полза на адвокат И. следва да бъде съобразен с обстоятелството, че разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения се отнасят за случаите на пълно развитие на производството в съответната инстанция, а в случая по делото били проведени две открити съдебни заседания.

Освен това ответниците били съпрузи и претенцията на Комисията към тях касаела идентична фактическа обстановка и правна аргументация, което означавало, че положения труд от адвоката реално бил в обема на правна помощ по един иск, като бил депозиран и един отговор по реда на чл.131 ГПК от името на двамата ответници.

Затова първоинстанционният съд неправилно присъдил разноски по отделно на двамата ответници, без да се съобрази, че упълномощеният им представител осъществявал правна защита общо за двамата, без да извършва различни и отделни процесуални действия по защита на интересите им.

По размер определеното възнаграждение на адв.И. било завишено и не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото, което приключило в две заседания.

Поддържа се ответниците да не са направили реални разноски по делото, т.к. не са заплатили такива в случая, поради което и присъждането на такива противоречало на 1 указанията, дадени в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените подробни съображения в подкрепа на тези оплаквания е поискано отмяна на обжалваното определение в частта му, с която частния жалбоподател е осъден да заплати на пълномощника на ответниците разноски по делото за оказана от него безплатна адвокатска помощ.

В отговора по частната жалба адв.Г. Д. И. поддържа неоснователност на същата с твърдения да е осъществил задълженията си по двата договора за осъществяване на процесуално представителство /сключен по отделно с всеки един от ответниците/.

Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение и за пред настоящата инстанция.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирана страна – ищецът по делото, при наличието на правен интерес за същия от атакуване на акта на първоинстанционния съд, чийто адресат е, който акт, по арг. от чл.248, ал.3 ГПК, подлежи на последващ съдебен контрол.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

Безсъмнено се установява от данните по първоинстанционното дело, че същото се е развило по предявени в условието на субективно пасивно съединяване искове от частния жалбоподател против Т. С. Д. и С. И. Д. - и двамата от гр.Петрич, с правно основание чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ, във вр. с § 5, ал.2 от ПЗР на КПКОНПИ - за отнемане на имущество от ответниците - съпрузи, съответно в размер на 731,04 лв. от Т. Д. и 61 000 лв. от С. Д..

По предявените искове ответниците са подали съвместен отговор по исковата молба, чрез процесуалния си представител адв.Г. Д. от САК, към който са приложени съответно два договора за правна защита и съдействие - сключени между двамата ответници по отделно и адв.Д., в които е посочено, че процесуалното представителство по делото се извършва безплатно на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗА с оглед затрудненото материално положение на всеки един от доверителите.

По делото са проведени общо две открити с.з., в които адв.Д. е представлявал лично доверителите си. В о.с.з. от 17.07.2023 г. ищецът е направил отказ от исковете срещу двамата ответници на осн.чл.233 ГПК. В това съдебно заседание, в което КПКОНПИ е било представлявано от процесуален представител - старши инспектор С. А., адв.Д., в качеството си на пълномощник и на двамата ответници, е поискал присъждане на разноски за осъщественото от него процесуално представителство по делото, съответно в размер на 5 530 лв. за С. Д. и 400 лв. за Т. Д., като е представил съответно и два списъка за разноски /л.1448 и л.1449 от първоинстанционното дело/.

Вземайки становище по искането му процесуалният представител на насрещната страна е поискал съдът да не приема списъка и да й даде възможност да изрази писмено становище по същия.

Във връзка с последното с нарочно определение първоинстанционният съд е указал на страните, че по искането на ответниците за присъждане на разноски ще се произнесе чрез допълване на прекратителното му определение, след изтичане на едноседмичен срок, считано от датата на проведеното ос.з., като е дал възможност на ищеца в този срок да изрази становище по искането, вкл. по неговото основание и размер.

На 24.07.2023 г., но с плик с пощенско клеймо от 21.07.2023 г. - т.е. в дадения от съда едноседмичен срок в ОС Благоевград е постъпило писмено становище от частния жалбоподател с вх.№ 9754, с което по отношение претендираните от ответниците разноски по делото същият е заявил, че относно Т. Д. следва да се приложи редакцията на Наредба № 1/2004 г. от ДВ бр.68, т.к. първото представено пълномощно било с дата от 01.07.2022 г.

Според решаващият въззивен състав действайки по гореописания начин - т.е. давайки възможност на ищеца в производството да заяви становище относно искането за присъждане 2 на разноски от насрещната страна в процеса извън срока по чл.80 ГПК, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

Според задължителните указания по приложението на чл.80 ГПК в т.3 и т.11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, след приключване на устните състезания страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, вкл. и по отношения исканията за разноски.

Това е така, защото макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, поради което и също като него трябва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

И т.к. според действащите процесуални правила съдът няма правомощие служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, а по арг. от чл.78, ал.5 ГПК само страна може да го сезира с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, като както претенцията за разноски, така и възражението за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, не могат да бъдат заявени валидно след приключване на устните състезания /така и Определение № 878/12.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3365/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 206/30.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1557/2019 г., IV г. о., ГК Определение № 135/18.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 938/2018 г., I т. о., ТК и др./.

Предвид изложеното, като несвоевременно направено, искането по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на претендираното от процесуалния представител на ответниците по иска адвокатско възнаграждение се явява преклудирано - осъществено извън установените за това ГПК срокове /до приключване на устните състезания/ и като такова следва да се счита за неизвършено и не е следвало да се взема предвид от първоинстанционния съд.

Произнасянето по преклудирано искане по чл.78, ал.5 ГПК води до нарушение на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, защото съдът не може служебно да намали адвокатското възнаграждение поради прекомерност, а направеното искане по чл.78, ал.5 ГПК се счита за неизвършено.

В обобщение - като заявено извън срока по чл.78, ал.5 ГПК - едва със становището с вх.

№ 9754/21.07.2023 г., възражението на КПКОНПИ за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на един от двамата ответници - Т. Д. се явява преклудирано, поради което и частната му жалба срещу обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е допълнил прекратителното си определение и е присъдил в полза на адв.Г. Д. И. възнаграждения по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв така, както са посочени в представените списъци - т.е. в размер на 400 лв. за осъществено процесуално представителство в полза на Т. Д. и в размер на 5 530 лв. в полза на С. Д., се явява неоснователна на посоченото основание.

По изложените съображения решаващият състав приема, че не следва да излага съображения по същество по оплакванията на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение, развити в жалбата, инициирала настоящето производство, касателно неговата прекомерност.

По отношение оплакването за неговата пълна недължимост по аргумент, че осъществената правна помощ в полза на ответниците е по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв и същите реално не са сторили разноски.

По приложението на цитираната правна норма също е налице последователна и безпротиворечива съдебна практика, към която решаващият състав се присъединява и според която при предоставяне на правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 адвокатът се съгласява да осъществява безплатна правна помощ и процесуално представителство и да получи възнаграждение само доколкото изходът на делото е в интерес на представляваната от него страна и то след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда.

3

Размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се определя съобразно размера на уважената /респ. - отхвърлена част от иска/, т. е. според защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна сложност на делото, и не може да е по нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г., като възнаграждението се възлага в тежест на насрещната страна, по правилата на чл.78, ал.1 - т.3 ГПК.

Присъденото възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ цели да възмезди положения труд от адвоката, а не да възстанови на спечелилата делото страна изцяло или частично направените от нея разходи за адвокатско възнаграждение.

Поради спецификата на обсъжданата хипотеза към нея не са приложими разрешенията, дадени с ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на които се позовава частния жалбоподател.

Първоинстанционният съд изцяло се е съобразил с гореизложеното при определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, дължимо на оказалия безплатна правна помощ в полза на ответниците адвокат, поради което и определението му се явява правилно.

То се явява такова и при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е прекратено поради отказ от иск от страна на ищеца.

Според нормата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото, като основанието за прекратяване е без значение, като щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор - в този случай за същия възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски.