Решение № 194 от 14.08.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. С., 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230101443 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от А. Л. С. срещу „СИТИ КЕШ” ООД с предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и 10 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за обезпечен потребителски кредит № 1356007 от 04.08.2025 г., ведно със Споразумение за консолидиране на плащанията № 1356007 от 04.08.2025 г., сключени между ищцата и ответника „СИТИ КЕШ” ООД, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора, а в условията на евентуалност - иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, както и клаузата, уреждаща възнаградителната лихва, като противоречащи на добрите нрави.

Ищцата твърди, че на 04.08.2025 г., сключила с ответното дружество „СИТИ КЕШ” ООД, Договор за обезпечен потребителски кредит № 1356007 от 04.08.2025 г., ведно със Споразумение за консолидиране на плащанията № 1356007 от 04.08.2025 г. Съгласно чл. 3 от договора „СИТИ КЕШ” ООД предоставило на ищцата кредит в размер на 3000 лева, при фиксиран ГЛП от 45 % и ГПР от 57,49 %. Общата сума за плащане от кредитополучателя била 3767,48 лева. В договора било уговорено, че кредитополучателят ще погаси кредита на 44 седмични вноски с размер на погасителната вноска, както следва: 12 х 26,25 лева и 32 х 107,89 лева, с крайна падежна дата - 08.06.2026 г.

1

Сочи се, че съгласно чл. 6 от Договора поръчителството можело да е от едно или две физически лица, които отговаряли кумулативно на следните условия: 1/ При един поръчител - осигурителният доход на Поръчителя при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000 лева/1022,58 евро, следва да е в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000 лева/1022,58 евро осигурителният доход на Поръчителя следва да в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя; 2/ При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000 лева/1022,58 евро, следва да е в размер на не по-малко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000 лева/1022,58 евро, осигурителният доход на всеки един от Поръчителите следва да е в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя; 3/ Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с Кредитора или свързани с него лица; и 4/ Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с Кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение.

В исковата молба се сочи, че съгласно чл. 7 ал. 5 от Договора при неизпълнение на задължението на Кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по критерии на Кредитора, съгласно чл. 6 от договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължал на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер на 2920,52 лева, дължима в пълен размер от деня, след изтичане на уговореният между страните срок за изпълнение.

Към договора за кредит било представено и Споразумение за консолидиране на плащанията № 1356007 от 04.08.2025 г., съгласно което поради непредоставяне от страна на кредитополучателя на поръчител в 14дневен срок от сключване на процесния договор за кредит, му се начислявала неустойка, в размер на 2920,52 лева, като по този начин общият размер на задълженията възлизало на 6688 лева.

Изрично се посочва в исковата молба, че както договорът за кредит, така и споразумението за консолидиране на плащанията, били с една и съща дата на сключване - 04.08.2025 г. и макар и кредитодателят да сочел, че начислената неустойка била вследствие на неизпълнение на задължение по вече сключения договор за кредит, посочената неустойка била дължима още към датата на сключване на договора за кредит и разсрочена в погасителния план, приложен към процесното споразумение за консолидиране на плащанията.

2

В исковата молба се посочва, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в Стандартния европейски формуляр, не било посочено какво точно се включва в ГПР.

Поддържа се, че в процесния договор, изискването, което било заложено в чл. 6 от Договора за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва била очевидно нищожна като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, което следвало да бъде включено в ГПР. Невключването на подобна клауза в ГПР означавало, че не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото на практика не бил посочен верният ГПР в Договора за потребителски кредит. Поради изложеното се сочи, че договорът за кредит бил изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Отделно се поддържа, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика” по смисъла па чл. 68д, ал. 1 н ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Ищецът излага и твърдения, че с оглед нищожността на договора за кредит, нищожно се явявало и споразумението за консолидиране на плащанията.

Допълнително са изложени и подробни съображения за недействителност на клаузата от Договора, която предвижда заплащане на неустойка – чл. 7, ал. 5. Сочи се, че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока.

Размерът на предвидената неустойка бил почти равен на размера на предоставения кредит, т. е. изначално било предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер - сума, почти равна на главницата по кредита. Видно било, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.

В исковата молба се сочи също и, че размерът на възнаградителна лихва противоречал на добрите нрави.

Искането към съда е да бъдат уважени така предявете искове.

Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. С отговора на исковата молба е направено искане за провеждане на информационна среща за процедура по медиация, като и се посочва, че страните изрично се договорили, преди да сезират националния 3 съд с искове за разрешаване на спорове, произтичащи от договора, да проведат процедура по медиация – така чл. 12, ал. 5 от Договора за кредит.

В отговора на исковата молба се поддържа, че предявените искове са неоснователни. Излагат се съображения, че безспорно между страните е бил сключен договор за кредит, но договорът отговарял на всички законови изисквания и на специалните изисквания на ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка не следва да бъде включена в ГПР и била проявление на свободата на договаряне, а задължението на потребителя по нея възниквало след сключване на договора, като последният бил наясно с размера още преди да настъпи фактът на неизпълнение. Излагат се съображения, че ГЛП бил ясно и недвусмислено посочен и съобразен с нормативните изисквания. Излагат се подробни съображения за съответствие на договора със ЗПК.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба, ответното дружество е депозирало евентуален насрещен иск – при уважаване на първоначалния иск, от съда се иска да осъди А. Л. С. да заплати на „СИТИ КЕШ” ООД незаплатената част от чистата стойност на кредита, в размер на 377,72 евро, ведно със законната лихва от 20.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Постъпил е отговор на насрещния иск, в който се признава обстоятелството, че незаплатената част от чистата стойност на кредита, е в размер на 377,72 евро, като се оспорва претенцията за лихва върху тази сума.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори и е отделено с изготвения по делото доклад, че са били в договорни отношения по силата на сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № 1356007 от 04.08.2025 г., ведно със Споразумение за консолидиране на плащанията № 1356007 от 04.08.2025 г., с посочено в исковата молба съдържание, както и че инкорпорираната в договора неустойка не е включена в ГПР. Безспорно между страните е и че ищцата е извършила плащания по процесния договор за потребителски кредит в общ размер от 1156,16 евро . Представеният по делото договор за кредит намира своята правна регламентация в ЗПК.

С доклада по делото съдът изрично е указал на ответното дружество, че следва да установи, че сключеният договор за паричен заем отговаря на законовите изисквания за валидност, в частност на изискванията на ЗПК.

В чл. 6 от представения Договор за обезпечен потребителски кредит № 1356007 от 04.08.2025 г., е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи кредита с поръчителство от едно или две физически лица, които отговаряли кумулативно на следните условия: 1/ При един поръчител осигурителният доход на Поръчителя при договор за потребителски кредит с 4 размер на кредита до 2000 лева/1022,58 евро, следва да е в размер на не помалко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000 лева/1022,58 евро осигурителният доход на Поръчителя следва да в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя; 2/ При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2000 лева/1022,58 евро, следва да е в размер на не по-малко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит. При отпуснат Кредит на Кредитополучателя в размер над 2000 лева/1022,58 евро, осигурителният доход на всеки един от Поръчителите следва да е в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя; 3/ Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с Кредитора или свързани с него лица; 4/ Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с Кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение; 5/ Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен” по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с Кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 6/ при отказ на поръчителя/ите да предостави/ят съгласие за проверка на осигурителните му доходи в НОИ, удостоверението на осигурителният му/им доход се доказва пред кредитора с представяне на служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.