Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 828 от 26.02.2025, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 1033/2024
Вид
Решение № 828
Подписан
26.02.2025
В сила
22.05.2025
Състав
Ева Пелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за културното наследство
  • чл.130 · Закон за съдебната власт
  • чл.145, ал.1, т.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 183 · Закон за устройство на територията
  • чл. 183, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.215 · Закон за устройство на територията
  • чл.41 · Закон за устройство на територията
  • чл.42 · Закон за устройство на територията
  • § 5,т.38 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 828

Пазарджик, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЕВА ПЕЛОВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20247150701033 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ, вр.145 - чл.178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Т. Ф. и Т. С. А., срещу Заповед № 731/20.08.2024г., издадена от кмета на Община Пещера, с която е наредено да се премахне незаконен строеж – сгради от допълващо застрояване – масивни едноетажни залепени до жилищната сграда и една до друга, изградени от тухлени стени и дървени покриви с ламарина. Размери : сграда с идент. ***, геобразна 4,94/1,10, 2.54/1,68 и 2,40/2,78м.; сграда с идент. *** е залепена за горецитираната - 2,40/3,70 м. част, без одобрени проекти, без стр. разрешение и без съгласието на съсобствениците.

В жалбите са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената Заповед, като постановена при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че същата е съставена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Прави се искане за нейната отмяна, претендират се разноски.

Ответникът – кмета на Община Пещера, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище адв. Х. моли съда да потвърди издадената заповед, като правилна и законосъобразна, претендира разноски, съгласно представен списък. Допълнителни аргументи навежда в представени писмени бележки.

Заинтересованата страна - С. Т. А., не се явява, не се представлява и не взима становище по същество на делото.

Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалб. Ф. се легитимира като собственик на ½ ид.части от застроено и незастроено дворно място с площ от 480 кв.м., ½ ид. част от приземния етаж - двете стаи с наглед към дворното място и гаража – парцел ХУ-11-1850, кв. 105 по плана на гр. Пещера, съгласно нот.акт №284, том VI, нот. дело 1545/1997г.

Жалб. А. се легитимира като собственик на лятна кухня, находяща се до жилищна сграда със застроена площ от 24 кв.м., застроена в УПИ XVII-1850, целият с площ от 480 кв.м., кв.105 по ПУП на гр. Пещера; втори редовен жилищен етаж със застроена площ от 114 кв.м. от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 114кв.м. в УПИ XVII-1850, ведно с ½ ид.част от тавана на двуетажната масивна жилищна сграда и масивен гараж със застроена площ от 26 кв.м., съгласно нот.акт №107, том I, рег. № 1317, дело 103/2009г.

Жалб. А. се легитимира като собственик на 200/480 идеални части от имот с пл. № 1850, целият от площ 480 кв.м., за който е отреден УПИ XVII-1850, кв. 105 по ПУП на гр. Пещера, с административен адрес [улица], съгласно нот.акт № 20, том II, рег. № 1953, дело № 214/2014г.

На 28.11.2022г. била извършена проверка на място от служители на Община Пещера / ст.специалист „Транспортна инфраструктура“ и гл. специалист „Незаконно строителство, регистър и архив/, които констатирали, че в имота има съществуващи сгради от допълващо застрояване – масивни едноетажни, залепени до жилищната сграда и една до друга, изградени от тухлени стени и дървени покриви, покрити с ламарина. Размери : сграда с идент. ***, геобразна 4,94/1,10, 2.54/1,68 и 2,40/2,78м.; сграда с идент. *** е залепена за горецитираната - 2,40/3,70 м., за което съставили Констативен акт №2 /КА/, в който вписали, че сградите от допълващо застрояване, без издадено разрешение за строеж и без съгласието на съсобствениците, с което са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал., 2 и чл. 183, ал.1 от ЗУТ. Срещу КА, на 07.12.2022г. постъпило писмено възражение от жалб. Ф..

В писмо изх. № 94Н-183-2/20.10.2022г. кмета на Община Пещера посочил, че за строежи с идент. ***, *** и *** не са представени строителни книжа като одобрени проекти и разрешения за строеж, но същите като допълващо застрояване в ПИ с идент. *** са търпими строежи, но само при условията на чл. 183 от ЗУТ.

Св. П. и Г. познават имота на жалб. А.. Пристройката в процесното УПИ на снимка №1 от заключението на СТЕ била построена около 50-те години на миналия век, на мястото на свинарник. Пристройката, зад къщата била построена около преди 40 години.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, приета и неоспорена от страните, чието заключение съдът цени изцяло като обосновано и компетентно сградите, предмет на оспорената Заповед в представителната извадка от Кадастралния и Регулационен план от 1985 г. на гр. Пещера, са нанесени като една сграда, обозначена с текстов надпис „МС“ / масивна сграда/, находяща се в имот XVII-1850, кв.105 по плана на гр. Пещера. Вещото лице е обективизирало и представителна извадка от Кадастралния и Регулационен план на гр.Пещера, попълнен м. юни 1990 год. И в двете извадки от плановете са попълнени с процесните сгради, предмет на обжалваната Заповед.

Преди дарението имота е с едноличен собственик - родителите на сегашните съсобственици. Достъпа до партера на сградата е бил от два входа. Посредством стълбище, обслужващо всички етажи на жилищната сграда чрез изкачване по външно стълбище и спускане по вътрешно до партера / лявата част на снимка № 5/; Непосредствен излаз и вход откъм двора на нивото на партера / окомерна скица на вещото лице /.

С нот. акт за дарение № 284 от 04.12.1997 г., партерния етаж се разделя на две части и се формира съсобствеността - два дяла с по две помещения. Достъпа до тях е: Частта с ориентация откъм улицата се обслужва от външното стълбище; Частта с ориентация откъм двора се обслужва от втория вход към двора. И двата входа за партера са функционално свързани със жилищната сграда и са единствени за всеки отделен дял.

Сграда с идент. ***, е масивна, едноетажна и има „Г” образна форма. Стените са тухлени с външна мазилка. Покрива е изпълнен със стоманобетонна плоча под наклон над входна врата за партера на жилищната сграда. За хидроизолирането й е изградена дървена конструкция, обшита с дъски, облепени с ондулин /вълнообразен покривен облицовъчен материал, подходящ за покриви с минимален наклон до 9°/, следваща наклона на стоманобетонната плоча. Размерите на сградата са 5,67/1,10 м.; 1,70/3,10 м. И в оспорената Заповед и в Констативен акт № 2 от 28.11.2022 год. има констатирани различия между текстовата част и в описването на сградата и размерите й, отразени в окомерната скица.

На място, и по КК, ВЛ е установило, че имот с идент. *** е самостоятелен обект, на едно ниво, с площ по документ 34.2 м2, собственост на жалб. Ф., съгласно нот. акт за дарение № 284 от 04.12.1997 год. Разположено е в партерния етаж на жилищната сграда с идентификатор *** с ориентация към двора от север и се обслужва от втория партерен вход/изход. Там е изградена преди дарението и процесната сграда с идентификатор ***. Строена е от едноличните собственици, преди имота да стане съсобствен. Сградата е масивна, едноетажна, залепена до жилищната сграда и функционално свързана с нея - има единствен и защитен от атмосферните условия вход/изход към партерния етаж /откъм двора/. Има характеристиките на „строеж“, съгласно § 5,т.38 от ЗУТ и е трайно свързана с терена, за да се гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта. Изградена е от тухли. Покрита е със стоманобетонна плоча, изградена под наклон над входна врата за партера на жилищната сграда, която е на едно ниво с етажната плоча на жилищната сграда. За хидроизолирането й е изградена дървена конструкция, обшита с дъски, облепени с ондулин. Липсата на одобрен проект за изграждане на жилищната сграда, е пречка за доказване на конструктивната връзка между тях. За да се уточни потенциалния ефект от премахването й, са необходими строителна оценка и конструктивна експертиза на връзката между двете сгради, установяването на което е свързано с понасяне на материални щети. Само с конструктивно обследване може да се даде категоричен отговор на въпроса за въздействие върху устойчивостта, конструкцията и ползването на жилищната сграда. Премахването й може да засегне конструктивната и сеизмична устойчивост на жилищната сграда с идентификатор ***, както и да наруши удобствата, използвани от жилищната сграда преди да бъде осъществено делението и дарението на партера.

Процесните строежи са търпими строежи.

Въз основа на съставения констативен акт № 2/28.11.2022г. ответника издал оспорената в настоящото производство Заповед.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбите са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ, като подадени в срок, от процесуално легитимирани за това лица, срещу акт с неблагоприятно за молителите съдържание, а разгледани по същество са ОСНОВАТЕЛНИ, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - съобразно правомощията, предвидени в чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа необходимите реквизити – наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, правни и фактически основания за издаването й, разпоредителна част, дата на издаване и подпис, указания относно срока и реда за обжалване.

При издаване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на оспорващия и са препятствали възможността му адекватно да я организира. Съгласно трайно установената практика на Върховния административен съд, съществено е това нарушение, при наличието на което да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. ако това нарушение не е допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание.

По силата на пар.5, т. 38 от ДР на ЗУТ / посочена като основание за квалифициране на процесните строежи като „сгради от допълващо застрояване“/ - „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

В съответствие с разпоредбата на чл.41 от ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. По реда на ал. 2 не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот.

Съгласно нормата на чл.42 от ЗУТ Постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради. При свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса. Свободно разположените полуподземни постройки с превишение до 1,2 м над прилежащия терен се допускат на разстояние не по-малко от 1,5 м от вътрешната граница на урегулирания поземлен имот.