Определение № 659 от 02.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 659 гр. Стара Загора, 02.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500349 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД - гр.С., чрез юриск. К. М. против разпореждане № 1814 от 09.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 836/2025г. по описа на К. районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК за незабавно изпълнение на основание чл.418 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Т. Р. за сумата 78,25 лв. - дължими заемни такси по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 26.06.2023г. като неоснователно.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага съображения, че заемните такси при револвиращ кредит са свързани с използването на кредитната карта и се включват в месечните вноски на потребителя, заедно със сумата, изхарчена през последния месец и дължимите лихви и се определя съгласно чл. 11, ал.1 от Общите условия за издаване и обслужване на картата и Тарифата на банката. Неправилно съдът приел, че били нарушени чл. 33, във вр. чл. 10а ЗПК. Претендира направените разноски.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

Частно гражданско дело № 836/2025 г. по описа на Районен съд - К. е образувано по заявление на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по 1 чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 1998,40 лева - главница от невърнат кредит, 337,44 лева - възнаградителна лихва от 10.07.2024г. до 13.03.2025г., 9,34 лв. - лихва за забава за периода от 14.03.2025г. до 26.03.2025г., 78,25 лв. - дължими заемни такси по Договор за предоставяне на платежни услуги и Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 26.06.2023г., както и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на „Б.Д.“ АД -гр.С., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Д. Т. Р. за сумата 78,25 лв.

- дължими заемни такси по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 26.06.2023г.

За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че заявлението в обжалваната част за заемни такси противоречи на разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗПК и на чл.58, ал.2 от ЗКИ. Заемните такси не са посочени в представения договор за кредит по вид, размер, стойност и за действието, за което се събират като този факт не може да бъде променен от обстоятелството, че такси фигурират в Тарифа на Банката. Приел е, че претенции за заплащане на разходи и такси при изискуем кредит противоречат на императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като по своята правна същност представляват действие по управление на лош кредит и се генерират при осъществяването на действия по събирането му. Отделно от това уговарянето на разходи и такси при изискуем кредит, които са във връзка със забавеното изпълнение на договора от длъжник /потребител/ заобикаля и правилото на чл.33, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата.

Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 566 на 09.04.2025г. за главницата от невърнат кредит, възнаградителната лихва, мораторната лихва и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението - 28.03.2025г. до изплащането й, както и разноски в размер на 96,90 лв, от които 46,90 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд. От разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК следва, че съдът в заповедното производство е длъжен служебно да извърши проверка за вероятно противоречие на искането със закона и добрите нрави и за неравноправния характер на клаузи или да е налице вероятна основателност за това, в потребителския договор.

Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да поиска 2 издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, за общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

От приложените към заявлението документи се установява, че претендираните вземания произтичат от договор за банков кредит потребителски по своя характер, поради което са приложими и разпоредбите на ЗПК и Закона за защита на потребителите. В т.4 на рамковия договор от 26.06.2023г. е предвидено кредитополучателят да заплаща такси и комисиони, съгласно Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква от потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са изрично посочени в него. Въззивният съд намира, че претендираното вземане за заемни такси противоречи на разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗПК и на чл.58, ал.2 от ЗКИ. Заемните такси не са посочени в представения пред първата инстанция договор за кредит по вид, размер, стойност и този факт не може да бъде променен от обстоятелството, че такси фигурират в Тарифа на Банката. Претенциите за заплащане на разходи и такси при изискуем кредит противоречат на императивната норма на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, тъй като по своята правна същност представляват действие по управление на кредита и са предвидени при осъществяването на действия по събирането му. От друга страна уговарянето на разходи и такси при изискуем кредит, които са във връзка със забавеното изпълнение на договора от длъжник /потребител/ заобикаля правилото на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1814 от 09.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 836/2025г. по описа на К. районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4