Решение № 33 от 16.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело за възобновяване № 20263000600037 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.

Образувано по искане на осъденото лице Й. П., чрез нейния процесуален представител-адв.К. Т. ВАК за възобновяване на производството по НОХД №233/2025г. по описа на Районен съд-Девня и отмяна на постановеното определение по чл.306,ал.1,т.1 от НК вр. чл.53 от НК, с което на осн. чл.343б,ал.5 от НК е отнет в полза на държавата л.а.“Фолксваген“ Голф с рег.

№*******, собственост на Й. П., послужил за извършване на престъплението.

В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422,ал.1,т.5 вр. чл.348,ал.1,т.1 от НПК. В искането са изложени подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че постановеното определение противоречи на Конституцията на РБ, европейското законодателство и на ЕКПЧОС. Иска се възобновяване на наказателното производство.

В съдебно заседание осъденото лице и неговия представител поддържат искането на наведените основания. процесуален

Представителят на Апелативна прокуратура- Варна излага съображения за неоснователност на искането.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъденото лице, съобрази устно изразеното становище на прокурора от 1 апелативна прокуратура, защитника на осъденото материалите по делото, направи следните констатации: лице и провери

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е подадено от легитимно лице и в изискуемия от чл.421,ал.3 от НПКшестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението.

Същото има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл.419,ал.1 и чл.422,ал.1,т.5 от НПК - определение, което не подлежи на проверка по касационен ред.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

С определение от 01.07.2025г. по НОХД№233/2025г. Районен съд–Девня е одобрил споразумение, по силата на което на Й. С. П. е наложено наказание по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК от три месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години, като същата е лишена от право за управлява МПС за срок от 6 мес., на осн. чл.37,т.7 от НК за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.

С определение №367/01.07.2025г. по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК съдът е постановил отнемане в полза на държавата на собственият на П. л.а.

“Фолксваген“ модел Голф с рег.№*******, послужил за извършване на престъплението, потвърдено с Решение №388/09.12.2025г. на ВОС.

С разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК е въведено задължение за съда, в случаите на чл.343б,ал.1-4 от НК, да отнеме в полза на Държавата на моторното превозно средство- собственост на дееца, послужило за извършване на престъплението, а когато дееца не е собственик-да присъди равностойността му.

По повод противоречивата съдебна практика по приложението на този законов текст беше образувано конституционно дело №15/2024г. по предложение на ВКС за обявяване на противоконституционност на цитираната разпоредба. С Решение №8 от 17.07.2025г. на КС искането беше установено без уважение. Видно от мотивите към Решението, принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието, който има еднакво съдържание и тълкуване съгласно Конституцията на РБългария, ЕКПЧОС и Хартата на основните права на ЕС е спазен, когато законът определя ясно престъплението и налаганото за него наказание, така че правните субекти да са в състояние на известност и предвидимост относно наказателната отговорност за дадено деяние, но това не изключва провеждането на тълкуване от съдилищата на наказателноправната норма с цел нейното изясняване, стига това тълкуване да е разумно предвидимо. Според КС оспорената разпоредба се явява годно средство за постигане на легитимна цел 2

/опазване на живота и здравето на гражданите/ и отговаря на критериите за съразмерност на ограничението спрямо засегнатите от визираното престъпление права. Същата не противоречи на Конституцията и не прекрачва границите, охраняващи принципите на законност и правна сигурност.

Настоящият състав е имал вече възможност да приеме, че по своята правна природа, предвидената в нормата на чл.343б,ал.5 от НК санкция не е наказание, т.к. отнемането по цитирания текст се прилага независимо и отделно от наказателната отговорност, въпреки че това винаги се осъществява само при извършено престъпление. Ето защо, същата не е подчинена на правилата за индивидуализация на наказанието и не е съобразена с тежестта на извършеното деяние. В този смисъл, посочената норма е едно своеобразно продължение на нормата на чл.53 от НК, макар да се различава и от нея.

Мерките по чл.53 от НК са със санкционни последици, които също се налагат независимо от наказателната отговорност, но имат други предпоставки и цел.

Макар да имат санкционен характер, водещ е техния превантивен ефект- да се отнеме възможността за извършване на нови престъпления, или да се извлича облага от престъплението. Те са своеобразен отговор на държавата, с елемент на държавна принуда при регулиране на определени обществени отношения.

Отнемането в полза на държавата на МПС, респ. неговата равностойност, което е послужило за извършване на престъпление се приема като една своеобразна гражданско-правна санкция, която се доближава найвече до конфискацията по смисъла на чл.44 от НК, но начина на формулировка в НК я различава и от това наказание.

По изложените съображения, съдът намира за безспорно, че имуществената санкция по чл.343б,ал.5 от НК се налага при извършено престъпление и има наказателен характер, т.к. има за цел да санкционира извършителя за извършеното от него деяние. В подкрепа на този извод е и нейната тежест. В този смисъл, въпреки нейния превантивен характер, същата следва да се квалифицира като наказателноправна санкция/вж Решение на Съда/голям състав/ от 20.03.2018г. по дело С-537/16/.

Решението на КС прави безпредметно тълкуването дали нормата противоречи на Конституцията, по който въпрос вече има решение.

Аргументът на защитата, че цитираната разпоредба не следва да се прилага заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното престъпление, също се преценява като неоснователен.

Чрез предвидената наказателна мярка по чл.343б,ал.5 от НК законодателят е предвидил допълнителна превантивна мярка /санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му 3 наказание по НК.

Мотивите за въвеждане на наказателната санкция са свързани с необходимостта от увеличаване на наказателната репресия, като средство за превенция, срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта. Следователно е изпълнено изискването за законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно то да е необходимо за постигане на легитимна цел– опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм. Безспорно тази цел е с голяма значимост, поради което с въвеждането на тази мярка не е нарушен принципът за пропорционалност. В тази връзка следва да се посочи, че отнемане на моторно превозно средство за престъпления по транспорта, включително и за управление след употреба на наркотични вещества, съобразени с особеностите на правите системи, се предвижда в законодателствата и на други държави, членки на Европейския съюз, като Италия, Австрия, Естония и др..

Няма спор, че ЕКЗПЧОС като първичен акт на правото на ЕС представлява международен договор, чиито разпоредби стават част от вътрешното ни право и имат предимство пред нормите, които им противоречат. Допустимостта на компромисното ограничаване на правата и свободите на човека, предвидени в Конвенцията предвижда троен тест за допустимост, а именно да е предвидена от закона, да преследва легитимна цел и да е необходима в едно демократично общество.

Централно място в тестът за допустимост заема преценката за пропорционалност между тежестта на ограничението и преследваната легитимна цел.

При ограничаването на правото на собственост, същия се свежда до преценка дали лишаването от собствеността е в интерес на обществото, дали мярката е съразмерна с преследваната цел и дали е предвидена в закона, или в общите принципи на международното право. Следва да се отбележи, че ограничението на собствеността е допустимо на по-широка основа– винаги, когато е в интерес на обществото. Последното понятие е по-широко от понятието за необходимост в едно демократично общество. Общественият интерес може да наложи предприемането на ограничения, които са просто целесъобразни. Когато лишаването представлява особено прекомерно бреме се приема, че се поражда презумпция за несъразмерност.

Отчитайки визираните обстоятелства, настоящата инстанция намира, че ограничението на правото на собственост в конкретния случай е въведено със закон /чл.343б,ал.1 от НК/ и е необходимо за постигане на конституционно легитимна цел /отнемане възможността на лицето да извърши престъпление 4 при управление на МПС/, като същото се явява и пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности /живота, здравето и имуществото на останалите правни субекти/. Непримиримостта на обществото към зачестилите престъпения по транспорта, вследствие употреба на алкохол и/или наркотици от страна на водачите, които стават причина за множество смъртни случаи е причината, поради която законодателят е дал превес на правото на живот и здраве на пострадалите, пред правото на собственост на виновните водачи. От изложеното се извежда необходимостта от засилване на превенцията при този род престъпения, с цел тяхното ограничаване и съхраняване живота и здравето на гражданите. Безспорно тази цел е с голяма значимост, поради което с налагане на санкцията за отнемане равностойността на лекия автомобил, не се нарушава принципа за пропорционалност.

Във връзка със своето задължение при кумулирането на санкции с наказателноправен характер да се увери, че общата тежест на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на съответното престъпление /чл.49,пар.3 от Хартата на основните права на ЕС/, настоящият състав приема, че отнемането на МПС не противоречи на ПЕС по следните съображения.

В настоящия случай е установено по категоричен начин, че МПС е собственост на осъденото лице, както и че същото е "послужило" за извършване на умишлено престъпление, а именно такова по чл.343б,ал.1 от НК, за което П. е призната за виновна по силата на одобреното от съда споразумение и е определено наказание.

С определение №367/01.07.2025г. по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК съдът е постановил отнемане в полза на държавата на собственият на П. л.а.

“Фолксваген“ модел Голф с рег.№*******, послужило за извършване на престъплението.

Настоящият състав намира, че в конкретния казус не е нарушен принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, заложен в параграф 3 на чл.49 от Хартата, а именно, че тежестта на наказанията не трябва да бъде непропорционална спрямо престъплението.

Разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК има за непосредствен обект обществените отношения, свързани с безопасността при управление на МПС.

Извършеното от осъдената престъпление по транспорта се отличава с висока степен на обществена опасност, произтичаща от конкретната концентрация на алкохол в кръвта, а именно 1,26 промила, което засяга възможността да управлява МПС, особено в населено място и тъмната част на денонощието, при което здравето и имуществото на останалите участници в движението са поставени в реален риск от увреждане. Обществената опасност на осъденото 5 лице също не е ниска, независимо от обстоятелството, че същото не е осъждано и че няма наложени административни наказания за нарушения по ЗДвП, т.к. за обществената опасност на лицето следва от характеристиките на извършеното деяние. В същото време следва да се има предвид, че осъдената е придобила правоспособност през 2022г.