Решение № 183 от 09.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пловдив, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000345 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 60 от 15.02.2023 година, постановено по т. дело № 907/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на „Л. И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С. ****, район С., ул. „Х. М.“ № **, вх.

*, ет. *, ап. **, съдебен адрес град С. ****, бул. „Ген. М. Д. С.“ № **, ет. *, ап.* - адв. С. Г., против ответниците Х. К. Х. и „С.“ ЕООД, ЕИК *********, двамата с адрес град Б., Община К., област П., ул. "С." *, съдебен адрес град С., ул. „Ст. К.“ № ***, ет. *, ап. *, чрез адв. В. Д., за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 107 512,88 лева, представляваща сбор от сумите 50 874,34 лв., дължима по фактура ********** от ******** г. с предмет „Изпълнени СМР за обект многофамилна жилищна сграда, находяща се в град М. адрес ул. "Св. Кл. О." *, както и сумата 56 638,55 лв., дължима по фактура ********** от ******** г. с предмет „Изпълнени СМР за обект многофамилна жилищна сграда, находяща се в град М. адрес ул.

1

„Св.Кл.О." *.

Осъдено е „Л. И.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Х. К. Х. деловодни разноски в размер на 1500 лв., а на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, деловодни разноски в размер на 3 700 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Л. И.“ ЕООД с оплаквания за неправилност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е за обезсилването му и връщането на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, евентуално за отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което да се уважи предявеният иск, като се осъди ответника „С.“ ЕООД да заплати на жалбоподателя направените разноски. Във въззивната жалба е посочено, че е неправилен и необоснован изводът на съда, че с исковата молба претенциите срещу двамата ответници са заявени при условията на солидарна отговорност, което довело и до неправилност на постановеното решение. Изрично е отразено, че липсва искане за солидарно осъждане на двамата ответници за заплащане на сумите по посочените две фактури, а именно фактура № **********/******** година на стойност 50874,34 лева с ДДС и № **********/******** година на стойност 56638,55 лева, отнасящи се според самия жалбоподател за изпълнени СМР на обект многофамилна жилищна сграда, находяща се в град М., ул. "Св. К. О." № *.

В жалбата изрично е отразено, че без искане на ищеца в исковата и в допълнителната искова молба за солидарно осъждане на двамата ответници, съдът е разсъждавал в тази посока, излязъл е извън предмета на делото и е постановил недопустимо съдебно решение, вместо да остави исковата молба без движение за уточняване на вида отговорност, която се претендира от ищеца.

Следващата група доводи във въззивната жалба касаят неправилност на изводите на съда за недоказаност на твърденията на ищеца, че е участвал при извършването на СМР в процесната сграда, включително с доставка на материали, респ. че е направил разходи за извършването на дейността на Дружеството по ЗЗД „ М.“ ЕООД, в което е участвал заедно с ответника „С.“ ЕООД. Твърди се, че ответниците „С.“ ЕООД и Х. Х. не са оспорили в преклузивните срокове за това – с отговорите на исковата и на

2 допълнителната искова молба участието на ищеца чрез доставката на стоки и услуги на процесния обект и факта, че е представил двете процесни фактури за осчетоводяване от ДЗЗД, който се установявал от приетата като доказателство заповед от 14.11.2016 година на Х. в качеството му на управител на ДЗЗД.

Становището на жалбоподателя е, че доказателствената тежест за установяване на твърденията, че ищецът не е доставил материали и не е участвал с труд в процесния обект, е за ответниците, тъй като ставало дума за установяване на направени от тях възражения, респ. че първоинстанционният съд незаконосъобразно е разменил носената от страните доказателствена тежест и е направил неправилни изводи.

Решението било неправилно и поради това, че съдът не се произнесъл по въпроса дали е прекратено и на какво основание ДЗЗД, който бил от съществено значение при решаването на спора между страните.

Срещу въззивната жалба е подаде писмен отговор от ответниците „С.“ ЕООД и Х. К. Х. с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Оспорени са доводите за незаконосъобразност, изложени във въззивната жалба.

Съдът, като се запозна със събраните доказателства и доводите на страните, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно обжалване, а именно от ищеца в първоинстанционното производство срещу решението, с което са отхвърлени предявените от него искове. При подаване на въззивната жалба е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.

Апелативният съд, извършвайки проверка на допустимостта на първоинстанционното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е недопустимо, постановено по нередовна искова молба. Нередовностите й не са отстранени след двукратното й оставяне без движение от въззивния съд преди насрочване на делото в открито съдебно заседание. Поради това постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено, в каквато насока са задължителните за съда указания, съдържащи се в т. 5 от ТР № 1/2013 година от 09.12.2013 година на ОСГТК на ВКС и т. 4 от ТР 1/2011 година от 3

17.07.2001 година по гр. дело № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Според тях когато исковата молба е нередовна, въззивният съд следва да даде указания за поправянето на нередовностите, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по делото следва се прекрати от въззивния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 270, ал. 3 от ГПК.

Въззивният съд приема, че исковата молба е нередовна и че нередовностите не са отстранени въпреки дадените от него указания и срок за това, по следните съображения:

Обстоятелствата, които са изложени от ищеца в първоначалната искова молба, са свързани с договор за учредяване на Дружество по ЗЗД „М.

“, в което ищецът „Л. И.“ ЕООД бил съдружник заедно с ответника „ С.“ ЕООД. По отношение на ответника Х. Х. е посочено, че той е лицето, на което са възложени функциите на управител и представляващ ДЗЗД, като същевременно той бил и управител на единия от съдружниците - „С.“ ЕООД.

Посочено е, че ищецът като съдружник и при спазване на уговореното с договора по ЗЗД, е направил разходи, свързани с изпълнение на СМР и с доставка на строителни материали на обекта многофамилна жилищна сграда в град М., ул. "Св. Кл. О." № * за които ДЗЗД сключило договор с Община М.. Тези разходи били своевременно осчетоводени от „Л.

И.“ ЕООД като доставчик с две фактури - № ********** и № ********** от ******** година, съответно на стойност 50 874,33 лева с ДДС за изпълнени строителни и монтажни работи на обекта и на стойност 56638,54 лева с ДДС за доставени материали на обекта.

Останалите обстоятелства, изложени в първоначалната искова молба, касаят поведението на ответника Х. Х. в качеството му на управител на ДЗЗД, свързано с неправомерно / в нарушение на договорните и установени със закон задължения / разпореждане чрез банкови трансакции, за които не е имал право, със средствата, получени от Община М.лед приключване на СМР, включително в полза на „С.“ ЕООД. Твърди се, че Х. Х. е извършил действия, с които е осуетено осчетоводяването на процесните две фактури в счетоводството на ДЗЗД. Посочено е също, че действията на Х. Х. били насочени към изкуствено завишаване на печалбата от дейността на ДЗЗД, от 4 която 90% били за ответното дружество и 10% за ищеца, чрез сключването на договор за заем между „С.“ ЕООД и ДЗЗД „М.“ в нарушение на забраната по чл. 38 от ЗЗД, доколкото той представлявал и двете дружества. Според ищеца, с подробно описаните неправомерни действия, извършени от Х. Х. и с неизпълнение на задължението му по чл. 281 от ЗЗД като довереник да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което е получил във връзка с нея, той е увредил интересите на „Л. И.“ ЕООД. Твърди се причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на Х. Х. и причинените вреди на ищеца „Л. И.“ ЕООД, свързани с невъзможността му да реализира правата си по чл. 364 от ЗЗД да получи разноските и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.

Въз основа на тези обстоятелства, в първоначалната искова молба ищецът „Л. И.“ ЕООД е формулирал петитум, с който е поискал осъждане на двама ответници – „С.“ ЕООД и Х. Х. да му заплатят сумите от 50 874,34 лева съгласно фактура № ********** от ******** година с предмет:

„Изпълнени СМР за многофамилна жилищна сграда, находяща се в град М., на ул. "Св. Кл. О." № *, представляваща невъзстановени разноски на съдружника „Л. И.“ ООД при изпълнение на договор от 21.09.2016 година / какъвто не е описан и не е представен/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Претендирана е и сумата от 56638,55 лева съгласно фактура № ********** от същата дата и със същия предмет, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

С разпореждане № ****/26.05.2022 година първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, давайки на ищеца указания за отстраняване на нередовностите, свързани с необходимостта да се изложат обстоятелства, на които той основава осъдителния си иск спрямо физическото лице Х. Х. за заплащане на разходите, направени от него по изпълнение на СМР на процесния обект, възложен за изпълнение на ДЗЗД, предмет на двете фактури, да посочи основанието, на което се претендира солидарната отговорност на двамата ответници, да представи двете фактури и да конкретизира работите, които е изпълнил на обекта, представляващи невъзстановени разходи, за които претендира – количества, единична и обща цена за труд и материали и да представи доказателства за тях, както и да посочи ясно дали претенцията му е за неговия дял от общата собственост на ДЗЗД, дължим при излизането му от дружеството или неговото прекратяване 5 или за разноските, които е направил за изпълнение на дружествените работи.

В изпълнение на подробните указания на първоинстанционния съд, ищецът е подал молба с вх. № 17640/01.07.2022 година, в която е изложил ново обстоятелство, свързано с прекратяване на ДЗЗД на 10.12.2016 година след отправено от него предизвестие за това поради неизпълнение на задълженията на „С.“ ЕООД. В тази молба отново са изложени съображения за наличието на правен интерес и основание за предявяването на осъдителен иск срещу Х. Х. за сумите по двете фактури, представляващи разноските, направени от ищеца по воденето на дружествените работи. Правният интерес е мотивиран с нарушаване от Х. Х. на забраната по чл. 38 от ЗЗД за договаряне сам със себе си и с друго лице, което представлява, за извършване на банкови трансакции без основание и без съгласието на „Л. И.“ ЕООД.

Това, според ищеца, давало основание за ангажиране на отговорността на Х.

Х. в лично качество за вредите, които му е причинил при осъществяване на представителството. Посочено е също, че Х. Х. с действията и бездействията си е възпрепятствал ищеца да си получи разноските по повод на общите дела.

Твърди се наличие на умишлено и противоправно поведение на Х. Х., който съзнавайки нарушаването на чуждо благо, разпореждайки се с общото имущество на обединението, без законово и договорно основание, е препятствал възможността на „Л. И.“ ЕООД да получи възстановяване на разноските, направени във връзка с изпълнението на договора. Посочено е, че поради това той дължи обезщетение на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗД / разпоредба, която предвижда, че трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение/.