Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1992 от 07.06.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1238/2021
Вид
Определение № 1992
Подписан
07.06.2021
В сила
07.06.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1992 гр. Варна , 07.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20213100501238 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 260951/16.03.2021 год., постановено по гр.д. № 13550/2020 год., ВРС – 25 състав е отхвърлил предявения от ИВ. СТ. К., ЕГН: ********** от с.К., община А. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, ул.Панчо Владигеров № 21 иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 805.25 лева, представляваща главница по договор за кредит от 08.11.2008 год. по издаден изпълнителен лист от 15.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 4269/2010 год. по описа на ВРС поради погасяване на вземането по давност, като е осъдил ищеца за разноски.

Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното първоинстанционно решение. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и противоречи на действителното правно положение, мотивите са вътрешно противоречиви без да са съобразени с правилата на формалната логика. Конкретните оплаквания се заключават в оспорване на извода на съда, че конституирането по реда на чл.429 ГПК за взискател на едно трето лице по прекратеното дело и упълномощаването по чл.18 от ЗЧСИ имат правно значение и прекъсват давността, както и досежно извода му, че извършеното на 12.02.2018 год плащане на сумата от 67 лв. на съдебния изпълнител е плащане по изпълнителното дело и представляват своеобразно признание на цялото вземане. Позовава се на липсата на съобщаване на цесия, до който момент всички правни действия са валидно противопоставими на цесионера. Поддържа, че по силата на закона изпълнителното дело е прекратено на 13.10.2012 год., евентуално на 24.12.2012 год., евентуално на 22.03.2013, евентуално на 09.12.2013, евентуално на 11.01.2014, евентуално на 20.02.2014, които дати са преди подаване на 15.05.2015 год. на искането за конституиране на нов кредитор. По 1 отношение на плащането се сочи, че същото евентуално доказва признанието на платената сума за разходи, осъществени за взискателя по прекратеното изпълнително дело, но не и на конституиран след прекратяване на делото нов кредитор. Настоява се за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че следва да се прави разлика между перемция и давностен срок, в който смисъл се позовава на съдебна практика, съгласно която ТР № 2/26.06.2015 год. следва да се прилага във времето след неговото постановяване. Моли за потвърждаване на съдебното решение , като претендира разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на ИВ. СТ. К. срещу решение № 260951/16.03.2021 год., постановено по гр.д. № 13550/2020 год., ВРС –25 състав е отхвърлил предявения от ИВ. СТ. К., ЕГН: ********** от с.К., община А. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, ул.Панчо Владигеров № 21 иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 805.25 лева, представляваща главница по договор за кредит от 08.11.2008 год. по издаден изпълнителен лист от 15.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 4269/2010 год. по описа на ВРС поради погасяване на вземането по давност, като е осъдил ищеца за разноски.

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1238/2021 год. на ВОС за 07.07.2021 год. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3