Разпореждане № 28216 от 08.07.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 28216 гр. Варна, 08.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Частно гражданско дело № 20253110108550 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу М.

Ж. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Г., общ. Д. ч., обл. В. - длъжник по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40027531123 от 09.08.2024 г., за сумите, както следва:

- 291,20 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40027531123, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 30,29 лева, представляваща непогасено договорно възнаграждение (договорна лихва) по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40027531123 за периода от 01.11.2024 г. до 01.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 127,33 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 100,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 31,34 лева, представляваща законна лихва за забава върху задълженията по Договор 1 за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40027531123, начислена за периода от 02.09.2024 г. до датата на изтичане на погасителния план – 01.03.2025 г.;

- 22,94 лева, представляваща законна лихва за забава върху задълженията по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40027531123, начислена за периода от 02.03.2025 г. до 26.06.2005 г.;

- 30,00 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.09.2024 г., за забава на плащането с повече от 14 дни;

- 200,00 лева, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 06.02.2025 г., за забава на плащането с повече от 90 дни.

Заявителят претендира и направените в производството разноски за внесена държавна такса в размер на 25,00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1, вр. чл. 103 и чл. 104 ГПК. Спазени са и изискванията за местна подсъдност на делото, доколкото от извършената служебна справка в Национална база данни „Население“ се установява, че регистрираният настоящ адрес на длъжника-потребител попада в съдебния район на Районен съд - Варна.

Подаденото заявление също така отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и ал. 3, и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, и чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съобразно т. 2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ВКС, доколкото в производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства и не може да прави изводи въз основа на представени такива, редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение се обуславя от точната индивидуализация на вземането по основание и размер. В конкретния случай съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по отношение на вземането за главница, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Освен проверка на формалната редовност на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, както и с императивните правилата за защита на потребителите.

Съобразявайки посочените разпоредби, съдът намира за неоснователни останалите претенции на заявителя поради недействителност на договора за кредит.

Извод за недействителност на договора за кредит съдът формира по следните съображения:

От твърденията на заявителя, изложени в т. 12 от заявлението и уточняващата молба, както и от съдържанието на договора следва, че длъжникът се е задължил да заплати на 2 кредитора възнаграждение в размер на 180 лева за услугата „Фаст“ и 140 лева за услугата „Флекси“. Въпросните услуги включват приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, възможност за длъжника да отлага плащането на определен брой погасителни вноски, да намалява техния размер, да променя уговорения падеж.

Според чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като ал. 2 на същата разпоредба съдържа императивна забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Такива именно действия представляват услугите, за които са договорени претендираните възнаграждения, поради което клаузата за тях е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Същата освен това е нищожна и на основание чл. 24 ЗПК във вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП като неравноправна, доколкото възнагражденията са определени отнапред, при липса на сигурност за осъществяване на насрещна престация от финансовата институция, което води д о значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя. Това се отнася включително и за услугата „Фаст“ - приоритетно разглеждане на искането за потребителски кредит, тъй като нито в самия договор, нито в общите условия е посочено какъв е срокът за разглеждане на искането за кредит в случай че такава допълнителна услуга не бъде избрана, за да може да бъде направено сравнение. Освен това, дори да бъде реално използвана услугата „Флекси“ в пълния възможен според ОУ обем, договореното възнаграждение за нея е в пъти по-високо от законната лихва за забава, която потребителят би дължал по чл. 33, ал. 2 ЗПК при неплащане в срок или в договорения размер на определения в чл. 15.2.1 или съответно в чл. 15.2.2 на ОУ брой погасителни вноски.

Предвид размера на възнаграждението за допълнителните услуги - 80 % от чистата стойност на отпуснатия кредит, и алеаторния характер на насрещната престация на търговеца, се налага извод, че крайната цел от включването на допълнителните услуги е да бъде осигурен завишен размер на сумата, която следва да бъде върната по кредита, при заобикаляне изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите (чл. 19, ал. 4 ЗПК).

Съгласно даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22, касаещо именно практиката на заявителя, член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато същите представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този 3 кредит. Съответно член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В конкретния случай възнаграждението за допълнителни услуги, както е обосновано по-горе, представлява именно конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, и същото не е включено в ГПР - респективно ГПР не е посочен в договора в действителния размер, което в съдебната практика се приема за равносилно на непосочване на ГПР, водещо, по силата на чл. 22 от ЗПК, до недействителност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По изложените съображения заявлението в частта за претендираните договорна лихва, възнаграждение за допълнителни услуги, лихва за забава за периода от 02.09.2024 г. до датата на изтичане на погасителния план – 01.03.2025 г., и от 02.03.2025 г. до 26.06.2025 г. и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за заповедното производство, съразмерно с уважената част от претенциите, в размер на 26,22 лева, от които 8,74 лева - за заплатена държавна такса, и 17,48 лева - за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, срещу длъжника М. Ж.

И., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Г., общ. Д. ч., обл. В., за сумата от 291,20 лева (Двеста деветдесет и един лева и 20 ст.), представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40027531123 от 09.08.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 26,22 лева 4

(Двадесет и шест лева и 22 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски за заповедното производство, включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението.

ПРЕПИС от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основание чл. 411, ал. 3 ГПК, ведно с указания за възможността за подаване на възражение по чл. 414 и/или чл.

414а ГПК.

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, вр. чл. 23, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, заявление с вх. № 57897/27.06.2025 г., подадено от заявителя „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, срещу М. Ж. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Г., общ. Д. ч., обл. В., за сумите, както следва:

- 30,29 лева, претендирана като непогасено договорно възнаграждение (договорна лихва) по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40027531123 за периода от 01.11.2024 г. до 01.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 127,33 лева, претендирана като неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;