Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2928 от 30.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1559/2025
Вид
Решение № 2928
Подписан
30.04.2026
Състав
Мариана Георгиева, Йоанна Наскова Станева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 362 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2928 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100501559 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 21829 от 02.12.2024г., постановено по гр. дело № 60477/2023г. по описа на СРС, 42-ри състав е отхвърлен иск с правно основание чл. 33 от ЗЗД, предявен от И. Ц. Д. против Е. Б. Г. с искане да бъде унищожен като сключен при явно неизгодни условия и крайна нужда предварителен договор от 06.12.2022г. за покупко-продажба на недвижим имот с проектен идентификатор *** с площ от 491 кв.м.,при съседи: имоти с идентификатор ***, ***, ***, заедно с построената в имота жилищна сграда с проектен идентификатор ***. С решението е осъден И. Ц. Д. да заплати на основание чл. 81 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на Е. Б. Г. сумата от 1000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от И. Ц. Д.. В жалбата са изложени съображения, че решението на СРС е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд правилно бил приел, че по делото била доказана втората предпоставка за унищожаване на сключения предварителен договор, а именно че условията на сделката били явно неизгодни за продавача. Поддържа, че необосновано съдът бил приел, че предварителният договор не бил сключен при крайна нужда като неправилно и едностранчиво бил възприел и тълкувал доказателствата по делото относно материалното състояние на ищеца към датата на сключване на договора. Сочи, че от писмените доказателства- справка за образувани срещу ищеца изпълнителни дела /три от които висящи 1 към края на 2022г./ и от свидетелските показания на двамата разпитани свидетели се установявало, че каквото и да било финансовото състояние на продавача преди декември 2022г., то през декември 2022г. е бил без никакви доходи като взимал стоки на вересия от местен магазин. Твърди, че в края на 2022г. свид. С. била предприела действия за събиране на издръжка чрез съдебен изпълнител и била сезирала прокуратурата за търсене на наказателна отговорност. Счита, че по делото се било доказало, че именно в края на 2022г. ищецът рязко бил влошил начина си на живот, оказал се в състояние на задлъжнялост за издръжка и няколко изпълнителни дела, заплашен от наказателна отговорност за неизпълнение на задължението си за плащане на издръжка на дете, внезапно бил останал без работа, неспособен да покрива собствените си нужди от храна и продукти от първа необходимост. Поддържа, че неправилното възприемане и оценка на свидетелските показания било довело до неправилни изводи на съда относно наличието на крайна нужда за ищеца към датата на сключване на предварителния договор. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. Г., с който се оспорва същата. Твърди, че заключението на първоинстанционния съд, че уговорената между страните цена била неизгодна за продавача, било неправилно. Сочи, че данъчната оценка за имота била няколко пъти по-ниска от определената продажна цена. Поддържа, че от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, акт № 81, том трети, рег. № 5909, дело № 439 от 07.06.2022г. чрез който въззивникът бил продал на Д.А. свой собствен съседен имот, както и от данъчната оценка на процесния имот, се установявало, че стойността на сделката, посочена в процесния предварителен договор, не била занижена, нито пък била неизгодна за продавача по делото, както и че въззивникът имал и разполагал с финансови средства. Твърди, че от приложената справка за образувани изпълнителни дела ставало ясно, че три от делата били стари преди подписването на процесния предварителен договор като едното от тях било от 2017г., второто от 2020г., третото от 2021г., а четвъртото от 2023г. Не ставало ясно на какво основание и за какви суми били образувани делата, както и дали ищецът бил получил покани за доброволно изпълнение по тези дела. Твърди, че с Решение № 14801 от 30.07.2024г., постановено по гр. дело № 767/2023г. по описа на СРС, 140-ти състав съдът бил обявил за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителния договор от 06.12.2022г. Сочи, че бил изряден по сключения договор, но окончателен договор не бил сключен, а И. Д. се опитвал да развали договора, изтъквайки различни основания, които не кореспондирали помежду си и си противоречали. Счита, че стойността на сделката, посочена в процесния предварителен договор, не била занижена, нито път била неизгодна за продавача, както и че въззивникът имал и разполагал с финансови средства и не се намирал в крайна нужда. Искането към съда е да остави без уважение жалбата. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на сключения 2 между страните предварителен договор от 06.12.2022г. за покупко-продажба на поземлен имот с проектен идентификатор *** съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по писмени доказателства на основание чл. 587, ал. 1 ГПК от 09.06.2022г., Акт № 93, том Трети, рег. № 6041, дело № 449/2022г. на нотариус С.Т. с рег. № 065 на НК, по КККР на гр. София, общ. Столична, находящ се в с. Войнеговци, област София- град, Столична община, район Нови Искър, с проектна площ от 491 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, заедно с построената в поземления имот жилищна сграда с проектен идентификатор *** с адрес на сградата: с. Войнеговци, район Нови Искър, ул.

****, с проектна площ по скица от 61 кв.м., а по документ за собственост 56 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, състояща се от две стаи, вестибюл и кухня за сумата от 9500 лева, като сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно. В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

По делото е безспорно между страните, че на 06.12.2022г. е сключен процесния предварителен договор, въз основа на който И. Ц. Д. е поел задължение да прехвърли на Е.

Б. Г. гореописаните недвижими имоти срещу продажна цена в размер на 9500 лева, платима по описания в чл. 2 от предварителния договор начин. Не е спорно между страните и че в уговорения в чл. 5.1 срок /05.01.2023г./ не е бил сключен окончателен договор, както и че по подадена от Е. Г. искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на договора за окончателен е образувано гр. дело № 767/2023г. по описа на СРС, 140-ти състав, по което на 30.07.2024г. е постановено решение № 14801, с което е обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 362 и сл. ГПК предварителният договор от 06.12.2022г., с който И. Ц. Д. се задължил да прехвърли чрез покупко-продажба на Е. Б. Г. срещу заплащане на сумата от 9500 лв.

/продажна цена/, собствеността върху следния свой недвижим имот: поземлен имот с проектен идентификатор *** по КККР на гр. София, общ. Столична, находящ се в с. Войнеговци, обл. София - град, СО, район Нови Искър, с проектна площ от 491 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) при съседи: ***, ***, ***, заедно с построената в поземления имот жилищна сграда с проектен идентификатор ***, с адрес на сградата: с. Войнеговци, обл. София- град, СО, район Нови Искър, ул. ****, с проектна площ по скица от 61 кв.м., а по документ за собственост 56 кв.м., брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, състояща се от две стаи, вестибюл и кухня. Така гореописаното решение на СРС, 140-ти състав е обжалвано и към настоящия момент не е влязло в сила.

По делото е приета справка за образувани дела с изх. № 9063 от 31.10.2023г. по описа 3 на КЧСИ, в която е посочено, че по партидата на И. Ц. Д. има регистрирани четири висящи изпълнителни дела с предмет парични вземания.

По делото е приета и служебна данъчна оценка, издадена от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-Нови Искър“, съгласно която данъчната оценка на имот, находящ се в с. Войнеговци, район Нови Искър, ул. **** е, както следва: земя с идентификатор *** с квадратура 491 кв.м. – 1037 лева; сграда с идентификатор ***, ЗП- 61 кв.м. – 980,50 лева, тоест общо 2017,50 лева.

Приет е и препис от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по писмени доказателства на основание чл. 587, ал. 1 ГПК акт № 93, том Трети, рег. № 6041, дело № 449/2022г. на нотариус С.Т., от който се установява, че на 09.06.2022г. И. Ц. Д. е признат за собственик на основание наследство и покупко-продажба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, общ. Столична, находящ се в с. Войнеговци, област София, район Нови Искър, с проектна площ от 491 кв.м., заедно с построената в поземления имот жилищна сграда с проектен идентификатор *** с адрес на сградата: с. Войнеговци, област София-град, Столична община, район Нови Искър, ул. ****, с проектна площ по скица от 61 кв.м., а по документ за собственост 56 кв.м., брой етажи- 1, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, състояща се от две стаи, вестибюл и кухня. В нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на имотите е 2017,50 лева съгласно удостоверение по чл. 264, ал. 1 ДОПК.

Приет е и препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том трети, рег. № 5909, дело № 439/2022г. на нотариус С.Т., от който се установява, че на 07.06.2022г. И. Ц. Д. е продал на Д.М.А. собствения си недвижим имот, а именно поземлен имот с проектен идентификатор ***, находящ се в с. Войнеговци, област Софияград, Столична община, район Нови Искър, ул. **** с проектна площ от 700 кв.м. за продажна цена от 9500 лева, платени в брой на продавача при подписване на нотариалния акт.

По делото е постъпила и справка от НОИ, дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“, в която е посочено, че за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. няма подадено уведомление за сключен трудов договор с И. Ц. Д. и няма подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

От приетата съдебно-оценителна експертиза се установява, че размерът на справедливата пазарна стойност на процесния имот към 12.2022г. е 81 800 евро /160 100 лева/, а на средната пазарна стойност е 75 400 евро /147 570 лева/.

Св. Д.С., имаща общо дете с И. Д., е посочила, че са разделени с ищеца от 2016г., общуват рядко заради детето. Твърди, че доколкото знае ищецът ходел на работа непостоянно, в повечето случаи не работил, през цялата 2022г. не работел. Карали се, че не плащал издръжка като му казала, че ако продължава да не й помага и да не плаща издръжка, ще подаде жалба до прокуратурата. Тогава И. видимо се ядосал и й казал, че нямал пари и освен да си заложи къщата, друго нямал какво да направи. Разбрала от него за продажбата на къщата, когато й се обадил и поискал помощ да му намери адвокат, защото бил направил 4 грешка. Сочи, че поддържа връзка с майка му, от която знаела, че му помагала финансово.

Не знаела причините, поради които бил останал без работа. През 2023г. подала жалба, че не й заплаща издръжка, която и до ден днешен не плащал. Не знаела дали бил продал съседен имот.

Св. Т.П. е посочил, че познава страните като И. познавал от доста време, тъй като живеел в с. Войнеговци като наемател. Е. Г. познавал от 2021г., защото бил наемател в неговото жилище. В негово присъствие били подписани документи, но не знаел какво съдържат. И. получил голяма сума пари, но не знаел колко. В началото на 2022г. И. бил продал половината от мястото, живеел добре в този период, ходел на екскурзии в Турция, купил такси, после го дал на друг човек да го управлява. Казал му, че получавал пари от рента. Твърди, че И. работел в „Йелоу такси“, не знаел дали автомобилът бил на негово име.