Решение № 18731 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18731 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110106472 по описа за 2026 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК:

1/ срещу И. С. С. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 1592,21 лв., равняваща се на 814,08 евро, представляваща цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 10.12.2025 г. датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на вземането; сумата от 174,64 лв., равняваща се на 89,29 евро, представляваща лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 05.12.2025 г.; сумата от 26,48 лв., равняваща се на 13,54 евро, представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 10.12.2025 г. датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на вземането; сумата о т 5,08 лв., равняваща се на 2,60 евро, представляваща лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2023 г. до 05.12.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1048/2025 г. по описа на Районен съд Ардино;

2/ срещу С. С. С. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 1592,22 лв., равняваща се на 814,09 евро, представляваща цена на потребена 1 топлинна енергия за топлоснабден имот – ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 10.12.2025 г. датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на вземането; сумата от 174,64 лв., равняваща се на 89,29 евро, представляваща лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 05.12.2025 г.; сумата от 26,48 лв., равняваща се на 13,54 евро, представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от 10.12.2025 г. датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на вземането; сумата о т 5,07 лв., равняваща се на 2,59 евро, представляваща лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2023 г. до 05.12.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1048/2025 г. по описа на Районен съд Ардино срещу посочените лица.

След постъпили в срок възражения по чл. 414 ГПК от И. С. С. и С. С. С., са предявени в срок установителни искове за вземанията срещу посочените ответници, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил в процесния имот топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците в качеството им на съсобственици на процесния имот са клиенти на ТЕ, като за процесния период не са заплатили дължимата цена.

Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците – И. С. С. и С. С. С., са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Излагат, че не са ползвали доставяната от дружеството топлинна енергия в процесния топлоснабден имот през процесния период. Поддържат, че не съществуват договорни отношения между „Т.С.“ ЕАД като продавач на топлинна енергия и тях като клиенти на предоставяните от дружеството услуги. Излагат, че не са титуляри на партидата за процесния топлоснабден имот и не са получавали фактури. Излагат, че имотът се ползва от години, включително през процесния период, единствено от брат им – П.С.П., и семейството му за основно жилище. Излагат, че нямат достъп до имота, а партидата на имота била открита на името на брат им, който бил адресат на фактурите и съобщенията на ищеца. Поддържат, че не са потребители на предоставени от дружеството топлоснабдителни услуги в процесния имот. Молят за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на 2 облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.12.1990 г. (л. 90-91 от делото и л. 94 от делото) се установява, че процесният имот – ***, е придобит от С.П.

С.. Договорът касае обект с абонатен № ***, инсталация ***. От удостоверение за наследници на С.П. С. (л. 12 от делото) се установява, че последният е починал на 11.05.2021 г. и е оставил наследници по закон П.С.П.

(син), С. С. С. (дъщеря) и И. С. С. (син), които по силата на настъпилото наследствено правоприемство (чл. 5, ал. 1 ЗН) се легитимират като съсобственици на процесния имот при равни квоти – всеки на 1/3 ид.ч. от него.

Ч р е з императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между ищеца и ответниците са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването от 2020 г.

В качеството на съсобственици на процесния имот при квоти от по 1/3 ид.ч. ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. По делото няма нито твърдения, нито данни преди или по време на процесния период ответниците да са се разпоредили с притежавания от тях недвижим имот, нито да са учредили вещно право на ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно основание, да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период.

Ответниците твърдят, че само техният брат П.С.П. живее в имота и ползва топлинна енергия. В тази връзка посочват, че той им е казал, че е 3 сменил партидата. При дадени от съда указания, че в тяхна тежест е да докажат твърденията си, че П.С.П. е подал заявление-декларация за откриване на партидата на негово име, за което не сочат доказателства, ответниците заявяват, че не твърдят брат им П.С.П. да е подал молбадекларация за откриване на партидата на негово име.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК).

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие (конклудентни действия), но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите 4

(потребителите) в сграда – етажна собственост.

Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.

Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презумиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презумиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.