Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4200 от 12.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38898/2024
Вид
Решение № 4200
Подписан
12.03.2025
В сила
12.03.2025
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 342 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 4200 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110138898 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Ц. Р. Ц. дължи на „А.Ф.“ ЕООД сумата 678,23 лева - главница, представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №AG0012938/11.01.2023 г. при ОУ за периода от 10.02.2023 г. до 31.05.2023 г., ведно със законна лихва от 08.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 468,63 лева - възнаградителна лихва за периода от 10.03.2023 г. до 31.05.2023 г., сумата 07,49 лева - мораторна неустойка за периода от 10.02.2023 г. до 31.05.2023 г., сумата 933,93 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя по чл. 15.5 от ОУ към договора, сумата 96,80 лева - неплатени разноски за данъчни задължения за 2023 г. по договора, сумата 77,48 лева - неплатени разноски за застрахователни премии по договора, сумата 696,00 лева - разноски за възстановяване на лизинговия актив по чл. 14.4, вр. чл. 8.7.10 от ОУ, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. №67889/2023 г. по описа на СРС. Твърди се, че паричното вземане произтича от Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив -лек автомобил марка "А.Р.", модел "GT", рег. №********, идентификационен №ZAR93700005267380, №AG0012938/11.01.2023 г., сключен между страните. Ответникът е в неизпълнение на паричното задължение за плащане на лизингови вноски.

Претендират се съдебни разноски.

Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 17.10.2024 г. чрез работодател, в законоустановения срок не е подал отговор на искова молба.

В съдебното заседание ищецът поддържа искане за постановяване на 1 неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид, че ответникът не представя в срок отговор на искова молба, редовно призован- не се явява в първото по делото съдебно заседание, не прави искане за разглеждането му в негово отсъствие, не изпраща представител, и е предупреден за последствията от това, предвид искането на ищеца по чл. 238 от ГПК, както и приетите по делото доказателства, намира, че предявените искове са вероятно основателни и са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо съдът постановява настоящото решение по искане на ищеца, като не е необходимо да излага допълнителни мотиви, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ищецът има право на сумата общо 261,14лв. за платени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, определено от Съда в минималния размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.

При повторна служебна проверка съдът констатира, че ищецът е останал задължен и следва да заплати в полза на СРС сумата 7,20 лв., представляваща дължима държавна такса за настоящото производство, предвид представения платежен документ от 27.07.2024 г., както и сумата 5лв. при служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 77 от ГПК.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. Р. Ц., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***********, дължи на „А.Ф.“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: **********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 678,23 лева главница, представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №AG0012938/11.01.2023 г. при ОУ за периода от 10.02.2023 г. до 31.05.2023 г., ведно със законна лихва от 08.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 468,63 лева - възнаградителна лихва за периода от 10.03.2023 г. до 31.05.2023 г., сумата 07,49 лева - мораторна неустойка за периода от 10.02.2023 г. до 31.05.2023 г., сумата 933,93 лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя по чл. 15.5 от ОУ към договора, сумата 96,80 лева неплатени разноски за данъчни задължения за 2023 г. по договора, сумата 77,48 лева - неплатени разноски за застрахователни премии по договора, сумата 696,00 лева - разноски за възстановяване на лизинговия актив по чл. 14.4, вр. чл. 8.7.10 от ОУ, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. №67889/2023 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА Ц. Р. Ц., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***********, да заплати на „А.Ф.“ ЕООД, с ЕИК:********** и седалище и адрес на управление: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 261,14 лева – съдебни разноски по ч. гр.дело №67889/2023 г. и гр. дело №38898/2024 г., и двете по описа на СРС.

Присъдените суми могат да бъдат платени от Ц. Р. Ц. на„А.Ф.“ ЕООД по банкова сметка № IBAN – *********, BIC – *******, при У.К.Б. АД.

Решението в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване, на 2 основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

ОСЪЖДА „А.Ф.“ ЕООД, с ЕИК:********** и седалище и адрес на управление: **********, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 77 от ГПК, сумата 07,20 лева – държавна такса по чл. 1 от ТДТГПК, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и сумата 05,00 лева – държавна такса по чл. 11 от ТДТГПК.

Присъдените суми могат да бъдат платени от „А.Ф.“ ЕООД в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, по банкова сметка № IBAN –**********, BIC – *********, при ЦКБ АД.

Решението в тази част има характер на определение и може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3