Решение № 12076 от 01.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12076 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 202111****46334 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на В. Г. К. срещу И. Е. Т., с която са предявени евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед № ****/12.10.2011 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота, от 13.07.2021 г., с адрес на имота: ****, намиращ се в сграда с идентификатор ****, с предназначение на сградата: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 65.20 кв. м., ведно със зимнично помещение ****, с площ 3.65 кв. м., и 0.685 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект: ****, ****, ****, ****, със стар идентификатор: ****, на основание дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том ІІІ, рег. № ****, дело № ****/2009 г., и покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, том І, рег.

№ ****, дело № **** г., а евентуално – по придобивна давност, считано от 2009 г.

Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че по силата на дарение е придобил от родителите си 1/4 ид. ч. от имота, а чрез покупко-продажба е придобил от брат си 3/4 ид. ч. от същия, като владението върху имота му било предадено след дарението през 2009 г. и след покупко-продажбата през 2010 г. Излага, че от 2009 г. владее имота постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително, като е извършвал ремонти и подобрения, грижил се е за апартамента, заплащал е данъци и такси, настоящият му адрес е в процесното жилище и действията му не 1 позволят други лица да го владеят. Посочва, че е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 125/1999 г. на СРС, 35 състав, и е образувано изп. д. № **** на ЧСИ М.Б., с рег. ****, с взискател ответника, който твърди, че е собственик на апартамента, и иска извършването на въвод във владение. Излага, че на 14.11.2019 г. е отложен въводът във владение и все още не е осъществен, но изпълнителното дело е висящо и ищецът е заплашен от отнемане на собствеността.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че имотът е бил собственост на родителите на ищеца А. и Г. К.и, които са били длъжници по изп. д. № ****/1995 г. на съдия-изпълнител при СРС, ІІ отд., 3 уч., и с Постановление на съдия-изпълнител при СРС, влязло в законна сила на 10.11.1997 г., имотът е възложен на И.М.С., а с Нотариален акт ****, том І, с рег. № ****, дело ****/04.12.1998 г. на Нотариус М.В., с рег. **** на НК, е закупен от ответника, като с решение по гр. д. ****5000125/1999 г. на СРС, 35 състав, ответникът е признат за собственик на имота и А. и Г. К.и са осъдени да му предадат владението. Излага, че е образувано изп. д. № 5027/2004 г. на ДСИ, продължено като изп. д. № **** на ЧСИ М.Б. и като изп. д. № **** на ЧСИ М.Б., но ответникът не може да бъде въведен във владение на собствения си имот поради действията на длъжниците и ищеца. При тези съображения оспорва правото на собственост на А. и Г. К.и към датата на извършеното дарение в полза на ищеца и на брат му О. К., поради което счита, че дарението и покупко-продажбата, на които се позовава ищецът, са непротивопоставими на ответника като действителен собственик. Посочва, че ищецът има достъп до апартамента, където живее с родителите си, само защото все още не е приключил въводът във владение по изп. д. № ****, по което длъжници са родителите му, но счита, че не се касае за осъществявано от него владение, а той е само държател, не е демонстрирал промяна в намерението, с което държи имота, не е отричал правото на собственост на ответника и не може да придобие имота по давност.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С Договор от 29.10.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти Г. Ф. К. и А. Н. К.а са придобили собствеността върху процесния апартамент.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.05.1996 г. по изп. д. № ****/1995 г. по описа на СИС при СРС, ІІ отд, 3 уч., ЮЛ, влязло в законна сила на 10.11.1997 г. и вписано в СВ с вх. рег. № ****/19.11.1997 г., процесният имот е възложен върху И.М.С.. С Решение от 11.02.2002 г. по гр. д. № 6739/2000 г. по описа на СРС, І ГО, 30 състав, влязло в законна сила на 29.06.2006 г., е отхвърлен искът с правно основание чл. 97, ал. 1 вр. чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./, предявен от А. и Г. К.и против И.С., за прогласяване нищожността на извършената по изп. д. № ****/1995 г. на СИС при СРС, ІІ отд., 3 уч., ЮЛ, публична продан, при която с Постановление на съдия-изпълнителя от 31.05.1996 г. по 2 същото дело на И.С. е възложен апартамент № ****.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ****, том І, с рег. № ****, дело ****/1998 г. на Нотариус с рег. ****, И.С. и съпругата му са продали имота на И. Е. Т..

С Решение от 25.07.2000 г. по гр. д. № 125/1999 г. по описа на СРС, І ГО, 35 състав, влязло в законна сила на 08.07.2003 г., А. и Г. К.и са осъдени да го предадат във владение на И. Т. на основание чл. 108 ЗС. По делото е издаден на 05.10.2004 г. изпълнителен лист за предаване на владението.

Въз основа на горния изпълнителен лист по молба на взискателя Т. от 10.11.2004 г. е образувано изп. д. № 5027/2004 г. по описа на СИС при СРС, ІІ отд., 3 уч. Насрочен е на 23.05.2006 г. въвод във владение, който е отложен поради нередовно призоваване на длъжниците. Същевременно е подадена жалба от трето лице /лицето, с което В. Г. К. съжителства/ срещу действията на съдебния изпълнител, оставена от съда без разглеждане, и е постановено с Определение от 22.05.2006 г. по гр. д. № 11252/2006 г. по описа на СРС, 39 състав, спиране на изпълнението като обезпечителна мярка по бъдещи искове на А. и Г.

К.и срещу ФИРМА“ АД.

По молба на взискателя изп. д. № 5027/2004 г. е предадено на 30.03.2009 г. на ЧСИ М.Б., където е преобразувано като изп. д. № ****. Насрочен е въвод във владение на 23.04.2009 г., срещу което е подадена жалба от длъжниците, но производството по нея е прекратено от съда. Насрочен е въвод във владение на 22.07.2009 г., като срещу него е подадена жалба от длъжниците, впоследствие оттеглена от тях. С Определение от 14.10.2014 г. по гр. д. № 11252/2006 г. по описа на СРС, І ГО, 39 състав, влязло в законна сила на 21.07.2015 г., е отменено допуснатото обезпечение на бъдещи искове, предявими от Г. и А.

К.и, чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 5027/2004 г. на СИС при СРС, ІІ отд., 3 уч. С Постановление от 07.10.2019 г. по молба на взискателя е прекратено изпълнителното производство по изп. д. № **** по описа на ЧСИ М.Б..

По молба на взискателя от 07.10.2019 г. е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ М.Б.. Насрочен е въвод във владение на 14.11.2019 г. С възражение от 06.11.2019 г. длъжниците А. и Г. К.и са посочили, че не са собственици на имота, че такъв е В. Г. К., както и че е настъпила перемпция по изпълнителното производство. С възражение от 06.11.2019 г. В. К. е оспорил насрочения въвод, като е заявил собственически права върху апартамент № ****. От Протокол от 14.11.2019 г. за предаване на владение на недвижим имот – въвод във владение, се установява, че в него е заварен В. К., който се е легитимирал като негов собственик с Нотариален акт от 01.04.2010 г., поради което на основание чл. 523, ал. 2 ГПК въводът във владение е отложен и е даден 3-дневен срок на същия за предявяване на искова претенция. В този срок той е завел гр. д. № 66242/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, по което с Определение № 151447/16.07.2020 г. молбата му с правно основание чл. 524 вр. чл. 523, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението по изп. д. № **** по описа на ЧСИ М.Б. е оставена без уважение. Насрочен е въвод във владение на 28.10.2021 г., но в периода от 19.10.2021 г. до 13.12.2021 г. изпълнението е било спряно въз основа на Определение № 6752/19.10.2021 г. по ч. гр. д. № 59297/2021 г. по описа на СРС, 32 състав, отменено с 3

Определение № 5064/13.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 20211100514145 по описа на СГС, ЧЖVІ-В състав. Насрочен е въвод във владение на 07.04.2022 г., за който е съставен Протокол от 07.04.2022 г. за предаване на владение на недвижим имот – въвод във владение, видно от който взискателят е дал срок до 09.05.2022 г. за освобождаване на жилището от намиращите се в него движими вещи. С молба от 09.05.2022 г. А. К.а е предала ключовете за апартамента на взискателя.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том ІІІ, с рег. № ****, дело № **** на Нотариус с рег. № **** на НК, на 29.09.2009 г. А. и Г. К.и са дарили на синовете си В. Г. К. – 1/4 ид. ч., и О. Г. К. – 3/4 ид. ч., от процесния имот. Съгласно Протокол за предаване на владение от 29.09.2009 г. дарителите са предали на дарените 2 бр. връзки с ключове за входната врата на апартамента и входната врата на блока.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, том І, с рег. № ****, дело № **** г. на Нотариус с рег. № **** на НК, на 01.04.2010 г. О. К. е продал на В.

К. 3/4 ид. ч. от процесния имот за сумата от 29 000 лв., платима чрез отпуснат на купувача кредит, за което е сключен Договор за ипотечен банков кредит № М ****/30.03.2010 г. между „ФИРМА“ ЕАД и В. К., а с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот ****, том І, с рег. № ****, дело № **** г. на Нотариус с рег. № **** на НК, на същата дата В. К. е учредил в полза на „ФИРМА“ договорна ипотека върху закупения имот. В Нотариалния акт за покупко-продажба е уговорено, че страните считат владението за предадено едновременно с получаването на продажната цена, а от История на транзакции по сметка на О. К. се установява, че на 20.04.2010 г. той е получил сумата от 22 200 лв. от В. К..

От писменото доказателство на л. 161 се изяснява, че имотът е деклариран на името на В. К. и И. Т.. От приложените приходни касови ордери е видно, че ищецът е извършвал плащания на местни данъци и такси за жилището за периода 2011 г. – 2022 г., а ответникът – за 2010 г. и за периода 2014 г. – 2021 г.

От квитанциите на л. 168 се установява, че В. К. е заплатил задължения за апартамент № **** към етажната собственост за периода от м. 05 до м. 08.2022 г.

От Удостоверение за промени на настоящ адрес с изх. № УГ01-12559/15.11.2019 г., издадено от АДРЕС, е видно, че настоящият адрес на ищеца е в процесния имот, като от 01.01.2000 г. няма промени в него.

Представените на л. 131-134 оферти не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна, тъй като от тях не се установяват реално извършени от ищеца разходи за ремонт на апартамента. Неотносими към предмета на делото са и писмените доказателства на л. 135-138 от делото, защото част от тях касаят закупуването на вещи за бита /например поставка за сапун, етажерка и др./, други касаят закупуването на авточасти, а трети касаят заплащане на неустановени по делото стоки и услуги, като само малка част от тях са за закупуване на строителни материали, но без яснота къде са вложени те.

Недопустима като източник на данни за правно релевантните факти е Техническата 4 експертиза на л. 139-144, тъй като чрез нея се заобикаля предвиденият в ГПК ред за събиране на доказателства чрез експертиза.

Свид. Н. разказва следното: С ищеца са приятели от деца, а от 2003 г. са и съседи в АДРЕС, където той живее в апартамент **** на шестия етаж, а тя – в апартамент 103 на четвъртия етаж, като преди това живяла под наем в апартамент ****. Той живеел там отдавна, но го притежава от 2009 г., като през 2010 – 2011 г. неговият брат му прехвърлил и своята част. След придобиването не е имало период, в който да не живее там. Когато свидетелката започнала да живее във входа през 2003 г., в жилището живеели освен В. неговите родители А. и Г. и брат му О., а след това там заживяла и приятелката на В. – А., като на 05.08.2004 г. им се родило дете – К.. Н. знае, че А. е започнала да живее в апартамента още преди тя да отиде да живее във входа. От 2009 г. до 2022 г. ищецът живеел там заедно с приятелката си и дъщеря си, а родителите му и брат му идвали, за да помагат с детето. Не е виждала други хора в апартамента освен В. и семейството му. А. и Г. напуснали апартамента през месец април 2022 г. А. и К. живеели в имота до месец април, а понастоящем апартаментът е празен и никой не живее там. Н. не е виждала някой да притеснява В. или да се опитва да го извади от жилището, но той се оплаквал в последните 1 – 2 години, че го притесняват. Тя много пъти е ходила в този апартамент, защото децата им са израснали заедно и се събирали на семейни празници и рождени дни. При всички нейни посещения в ролята на домакин е бил В.. Той има банков кредит за апартамента, който плаща редовно. В. има ключ за жилището и се грижи за него като всеки собственик.