Определение № 2646 от 28.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2646 гр. Варна, 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501019 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. М. М. – Г. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 3324/20.03.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110114834 по описа на РС-Варна за 2023 год., в частта му, с която е прекратено, на основание чл. 130 ГПК, производството по цитираното гражданско дело В ЧАСТТА по предявените от Т. М. М. - Г. от гр. Варна, ул. „Т.“ № 11, срещу собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, ул. „М.“ № 32, искове за прогласяване нищожността на решенията, взети на проведените на 07.10.2023 г. и 02.11.2023 г. Общи събрания на Етажната собственост, поради противоречието им със закона, заобикаляне на закона, съответно поради накърняване на добрите нрави.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че ЗЗД и по – конкретно нормите, регламентиращи валидността на сделките, са неприложими към решенията на ОС на ЕС. Твърди, че в случая първоинстанционният съд не е съобразил, че в цитираните от него в мотивите на обжалваното определение съдебни актове са разгледани хипотези, различни от настоящата. Счита, че в случая срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е спазен – исковете за прогласяване нищожността на решенията на ОС на ЕС от 07.10.2023 год. и от 02.11.2023 год. са предявени в установения в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС тридесетдневен срок. Навежда, че когато срокът е спазен, доколкото законът не определя кои пороци на взетите от ОС на ЕС решения имат за последица нищожността им и кои водят до тяхната незаконосъобразност, то и 1 преценката следва да се направи от съда в рамките на съдебното производство по атакуване на решенията на ОС на ЕС по чл. 40 ЗУЕС.

Позовава се на съдебна практика, като отбелязва, че съдът следва първо да провери валидността на решенията и ако установи, че са нищожни – да прогласи нищожността им и само в случай, че приеме, че решенията са валидни – да провери и тяхната законосъобразност. Поради изложеното счита, че исковете за прогласяване на нищожността на решенията на ОС на ЕС от 07.10.2023 год. и от 02.11.2023 год. са процесуално допустими, а изводът на районния съд в обратен смисъл – неправилен.

По тези съображения счита, че обжалваното определение е неправилно и настоява да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за настоящото частно производство.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, насрещните страни – собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост с адм. адрес: гр. Варна, ул. „М.“ № 32, представлявани от управителя на ЕС З.

С. И., чрез процесуален представител, считат обжалваното определение за правилно, а частната жалба срещу него – за неоснователна и настояват да се остави без уважение. Претендират присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС-Варна е образувано по подадена от Т. М. М.-Г. от гр. Варна искова молба, уточнена с молби от 04.12.2023 год. и от 11.01.2024 год., с която срещу собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост с адм. адрес: гр. Варна, ул. М. № 32, представлявани от управителя на ЕС З. С. И., са предявени обективно съединени в условията на евентуалност един спрямо друг искове за прогласяване нищожността на взетите на 07.10.2023 год. и на 02.11.2023 год. решения на ОС на ЕС, поради противоречието им със закона, поради заобикаляне на закона, както и поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност спрямо горните искове за нищожност – искове за отмяна на решенията на ОС на ЕС от 07.10.2023 год. и 02.11.2023 год., на основание чл. 40 от ЗУЕС. Исковата молба е подадена в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, както по отношение на решенията на ОС на ЕС от 07.10.2023 год., така и относно решенията от 02.11.2023 год.

При тези данни районният съд е постановил обжалваното определение, като е прекратил, на основание чл. 130 ГПК, производството по делото в частта му по главните искове – за прогласяване нищожността на решенията на ОС на ЕС, взети на 07.10.2023 год. и на 02.11.2023 год. Приел е, че относно решенията на ОС на ЕС правилата на ЗЗД са неприложими.

Настоящият състав намира, че определението в обжалваната му част е правилно. В случая ищцата изрично е заявила, че предявява като главни искове за прогласяване нищожността на решенията на ОС на ЕС, като е навела твърдения за противоречия с разпоредби на ЗЗД.

2

Нормите на ЗЗД за недействителност на сделките са неприложими по отношение на решенията на ОС на ЕС, доколкото последните нямат характер на сделки, а представляват особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана общност от правни субекти и насочени към постигането на обща цел, поради което и не може да бъде прогласявана тяхната нищожност. За тях са предвидени специфични правила, които уреждат както изискванията за вземането на тези решения, така и начина за тяхната отмяна, като спазването на тези правила е основание и за действителността на тези решения. Предвидените в ЗУЕС правила изключват приложението на общите правила за недействителност на сделките по ЗЗД, като преценката си по отношение пороците на атакуваните решения на ОС на ЕС съдът извършва при съобразяване на разпоредбите на ЗУЕС и с оглед наведените от обжалвалия решението собственик на обект в сграда в режим на етажна собственост конкретни фактически твърдения относно пороците на атакуваното решение/решения на ОС на ЕС. Неспазването, респ., нарушаването на други правила, различни от установените в ЗУЕС относно свикването и провеждането на ОС на ЕС и относно взимане на решенията, ЗУЕС, като специален закон, не определя дали нарушаването им води до нищожност или до незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС, като тази преценка следва да се извърши от съда в рамките на производството по чл. 40 от ЗУЕС.

По тези съображения въззивният съд намира, че заявените като главни искове за прогласяване нищожността на решенията на ОС на ЕС от 07.10.2023 год. и от 02.11.2023 год. са недопустими и първоинстанционният съд правилно е прекратил производството в тази част, като последният следва да разгледа наведените от ищцата оплаквания в рамките на производството по чл. 40 от ЗУЕС, доколкото в случая срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за атакуване на решенията е спазен.

В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 400 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т. М. М. – Г. от гр.

Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 3324/20.03.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110114834 по описа на РС-Варна за 2023 год., в частта му, с която е прекратено, на основание чл. 130 ГПК, производството по цитираното гражданско дело В ЧАСТТА по предявените от Т. М. М. - Г. от гр. Варна, ул. „Т.“ № 11, срещу собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес:

3 гр. Варна, ул. „М.“ № 32, представлявани от управителя на Етажната собственост З. С. И., искове за прогласяване нищожността на решенията, взети на проведените на 07.10.2023 г. и 02.11.2023 г. Общи събрания на Етажната собственост, поради противоречието им със закона, поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави;

ОСЪЖДА Т. М. М. - Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Т.“ № 11, да заплати на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, ул. „М.“ № 32, представлявани от управителя на Етажната собственост З. С. И., сумата от 400 лева (четиристотин лева) – разноски за настоящото производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4