Решение № 71 от 18.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Перник, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20241720201240 по описа за 2024 година за да се произнесе, след ползвания отпуск за временна неработоспособност, счита от 05.11.2024г. до 17.02.2025г., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1920-000079 от 31.05.2024г. (НП), издадено от П. В. А., на длъжност началник сектор в Първо РУ при ОД на МВР Перник, с което на Т. С. В., ЕГН ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени кумулативно предвидените в чл.175, ал.3, пр.1-во от същия закон административни наказания глоба в размер на 200 лв (двеста лева) и лишаване от право за управлява моторно превозно средство за срок от 7 (седем) месеца.

Жалбоподателят Т. С. В., чрез пълномощника си адв. И. М. от ПАК, моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно издадено. Релевират се съображения за нарушения на материалния закон, като се излагат аргументи за несъставомерност на вмененото деяние. Твърди се, че оспореното НП е издадено и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липсата на пълно и точно описание на нарушението, съгласно императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и при неспазване на преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното заседание, в което не се явява и упълномощеният му защитник адв. И. М. от ПАК. От последната е депозирана молба с рег. № 22729 от 14.10.2024г., с която се 1 поддържа жалбата с наведените в нея доводи, въз основа на които се иска отмяна на оспореното НП. Претендира се на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски за което се представя договор за правна защита и съдействие от 19.08.2024г.

Административнонаказващия орган (АНО) П. В. А., на длъжност началник сектор в Първо РУ при ОД на МВР Перник-редовно призован, не изпраща представител за съдебно заседание. В придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в съда не е изразена позиция във връзка с оспореното НП.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата против оспореното НП е подадена от активно легитимирано лице – пълномощник на нарушителя и пред компетентния съд.

Правораздавателният акт е обжалван в законоустановения срок, тъй като препис от него е връчен редовно на 09.08.2024г., предвид приложената разписка, а жалбата лично е била депозирана в деловодството на Първо РУ Перник на 20.08.2024г., според кредитираното по делото писмо УРИ 19200018301 от 26.09.2024г. на началник Първо РУ Перник.

Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 08.10.2023г. в 01:34 часа в гр. Перник управляваният от Т. С. В. по ул. „Стримон“ лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** бил спрян за проверка от св. Г. В. Н. – командир на отделение в група „ППД“ към Първо РУ при ОД на МВР Перник. В хода на проверката контролният орган установил, след направена служебна справка, че лекия автомобил е с прекратена служебна регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП на 12.09.2023г.

В присъствието на жалбоподателя бил съставен срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 246963 от 08.10.2023г., с който отговорността на Т. С. В. била ангажирана за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1-во от ЗДвП.

АНО счел, че деянието съставлява престъпление, поради което изпратил материалите на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, по компетентност на Районна прокуратура Перник.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.04.2024г. по прокурорска преписка № 3578/2023г., прокурор от Районна прокуратура Перник приел, че деянието следва да се третира като административно, като изпратил препис от прокурорския акт на началник 2 сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник, с оглед налагане на наказание за административно нарушене по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Последният препратил по компетентност процесното постановление на началника на Първо РУ Перник, където било регистрирано с № 5670 от 17.05.2024г.

На 31.05.2024г. е издадено обжалваното НП, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е санкциониран жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП с административно наказание глоба в размер на 200 лв и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от седем месеца.

Процесното НП е връчено на В. на 09.08.2024г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка е категорично установена от кредитираните по делото писмени доказателства, а именно: АУАН серия GA № 246963 от 08.10.2023г., постановление от 29.04.2024г. на прокурор от Районна прокуратура Перник за отказ за образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка № 3578/2023г., писмо с вх. № 5670 от 17.05.2024г., с което прокурорския акт е постъпил при АНО, писмо УРИ 192000-18301 от 26.09.2024г. на началник Първо РУ Перник, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, които кореспондират със свидетелските показания на Г. В. Н..

От правна страна:

При извършената цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуален закон, независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят отмяната на правораздавателния акт на процесуално основание.

На първо място, съдът констатира, че НП съдържа формалните пороци по смисъла на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, тъй като не е посочена датата и акта въз основа на които същото е издадено. В този смисъл неспазването на законово регламентираните императивни изисквания на посочената разпоредба досежно съдържанието на оспореното НП опорочават обжалвания документ до степен на незаконосъобразност, което е самостоятелно основание за отмяната му.

Безспорно конкретния случай засяга предвидената хипотеза в чл. 36, ал.2 от ЗАНН, но в рамките на своите правомощия АНО задължително е следвало да посочи при издаването на НП, че то е въз основа на постановление на Районна прокуратура Перник от 29.04.2024г. за отказ да се образува досъдебно производство. Този прокурорски акт нито е фиксиран като основание за неговото издаване, нито е упоменат при описание на нарушението, което категорично е довело до неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН.

Освен изложеното следва да се посочи още и това, че липсата на 3 изричен запис на акта въз основа на който е издадено НП категорично възпрепятства извършването на дължимата проверка за спазване на 6-месечен давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Този срок е преклузивен, тъй като с неговото изтичане се погасява възможността за реализиране на отговорността на нарушителя. В конкретния случай невъзможността същият да бъде изчислен води до нарушаване гаранциите за ефективно и пълноценно упражняване на правото на защита на нарушителя.

Съдът отбелязва, че не споделя лансираната в жалбата теза за допуснато от АНО съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като намира, че при описание на нарушението в оспореното НП са възпроизведени обстоятелства, които отговарят на отразеното в кредитираните по делото два броя справки от база данни на АИС „КАТ регистрация на МПС и собственици“ по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********. Същите ясно очертават рамките, в които нарушителят следва да осъществи своята защита срещу вменената му деятелност и са релевантни за ангажиране на неговата отговорност за извършеното административно нарушение, а именно, че от 12.10.2022г., когато моторното превозно средство е придобито от жалбоподателя Т. С. В., за него е възникнало задължението да подаде заявление за пререгистрирането му. Като собственик и водач на придобития лек автомобил, той е бил длъжен да познава ЗДвП и да е наясно със законовата последица от нарушаване на императивно установеното изискване в чл.140, ал.1 от ЗДвП относно задължителната регистрация на моторните превозни средства, които се допускат по пътищата, отворени за обществено ползване.

Констатираните по-горе от съдебния състав съществени нарушения на процесуалните правила водят до отмяна на НП на формално основание, тъй като е незаконосъобразно издадено.

За пълнота на решението, съдът извърши проверка и за материалната законосъобразност на процесното НП, при която констатира, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е осъществено от обективна и субективна страна от жалбоподателя, като прие за неоснователни наведените в жалбата възражения в обратна насока.

От приобщените към доказателствената съвкупност два броя справки от база данни на АИС „КАТ регистрация на МПС и собственици“ по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, е видно, че на 12.10.2022г. жалбоподателят е придобил собствеността върху автомобила, поради което и за него е възниквало задължението по чл.145, ал.2 от ЗДвП. Като водач и собственик на процесния автомобил той е бил длъжен да знае реда за регистрация на придобитото от него моторно превозно средство.

Неоснователно е релевираното възражение в жалбата, че деянието е несъставомерно от субективна страна с твърдението, че не е бил уведомен за 4 служебното прекратяване на регистрацията, тъй като регистрацията се прекратява по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП по силата на закона – с изтичане на срока, в който приобретателят е длъжен да регистрира автомобила.

Уведомяването от органите на КАТ, че моторното превозно средство е със служебно прекратена регистрация, не е елемент от фактическия състав по прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.15 от ЗДвП и е неотносимо към отговорността на жалбоподателят.

Задължението за извършване на регистрация в едномесечен срок от придобиването на моторното превозно средство е вменено с разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, като последствията от бездействието на приобретателят на моторното превозно средство са регламентирани по ясен начин в чл.145, ал.15 от ЗДвП и чл. 18б, ал.1, т.10 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. След като жалбоподателят не е изпълнил предвиденото задължение в посочените разпоредби по отношение на собствения си автомобил, той не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение.

В подкрепа на горните съждения съдът счита за необходимо да маркира, че за други случаи на прекратяване на регистрация на автомобили задължителен елемент от фактическия състав се явява уведомяването на собственика, напр. при прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП (когато не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и за това е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.11 от КЗ), но за процесното прекратяване по чл.143, ал.15 от ЗДвП с изтичането на 2-месечния срок от прехвърлянето на собствеността и липсата на осъществено регистриране, възниква основанието за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, без да се изисква допълнително уведомяване на новия собственик.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че АНО правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП, като наложените санкции – глоба в размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от 7 месеца, са определени към минимално предвидените размери в закона, поради което не подлежат на редукция.

Изложените по-горе аргументи във връзка с опорочаване на административнонаказателното производство от коментираните съществени процесуални нарушения мотивират извода, че оспореното НП е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.