Акт от 26.06.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- 966/2023
- Подписан
- 26.06.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 97, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.108 ал.1 т.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54в · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54в, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- параграф 1, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 114а, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1216 гр. Пловдив, 26.06 .2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ - ХХVІІІ състав, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 966 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. АПК, вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Р.Н.Д., ЕГН **********,*** против Решение № 2153-15-64/28.02.2023г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което са потвърдени Разпореждане № 151-00-5014-4 от 09.01.2023г. и Разпореждане № 151-00-5014-5 от 09.01.2023г. и двете издадени от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с които на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а от КСО е отменено Разпореждане №151-00-5014-1 от 22.06.2017г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и на жалбоподателя е било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, с оглед липсата на предпоставките посочени в чл. 54а от КСО във връзка с чл. 10 от КСО и параграф 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен и се иска неговата отмяна от съда.
Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния си представител адв.Х., която поддържа жалбата.
По същество излага подробни съображения за липса на основание, за да не се отпусне парично обезщетение за безработица при наличие на продължителен седемгодишен трудов стаж при друг осигурител и внасяни осигурителни вноски. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.М., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна се установи, че на
09.06.2017 г. Р. Д. е поискал от ТП на НОИ- Пловдив отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54а от КСО, като е приложил към него и заповед № 1/10.06.2017г., издадена от осигурителя "ЕФ ЕКС ТРЕЙД ГРУП" ЕООД, за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 01.06.2017 г. на основание чл. 71, т. 1 от КТ, връчена на същата дата. С оглед представените към заявлението документи и при съобразяване с наличните данни, подавани по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с Разпореждане № 151-00-5014-1 от 22.06.2017 г. на основание чл. 54ж, ал.
1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал.
1 и чл. 54в, ал.
1 от КСО, на Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г. в размер на 26.19 лв. дневно.
При осъществен последващ контрол по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ по отношение на осигурителя "ЕФ ЕКС ТРЕЙД ГРУП" ЕООД е установено, че се касае за дружество с рисков профил, поради което с Разпореждане № 151-00-5014-2 от 13.03.2018 г. е спряно изплащането на ПОБ за жалбоподателят, считано от 01.02.2018г.. Посочено е, че това касае извършена проверка на осигурителя от контролен орган при ТП на НОИ- София. В тази връзка е започнало приобщаване на документи, свързани с установяване на действителността на трудовите правоотношения, послужили като основа за отпускането на ПОБ. Приобщени са били при проверката редица доказателства- Констативен протокол (КП) № KB-5-18-00515632 от 22.01.2019 г., с който е установено, че от 01.02.2016г. след извършена покупко – продажба на дяловете на осигурителя "ЕФ ЕКС ТРЕЙД ГРУП" ЕООД, като е вписан за управител и едноличен собственик на капитала С.И.Д., за когото съобразно посочения КП е констатирано, че е собственик/управител на общо 6 дружества. Предишни управители и еднолични съдружници в това дружество са били лицата Р.И.В. и Д.И.Д., които са роднини по права линия. От писмено обяснение на управителя Деянов е направен извод от контролните органи по осигуряване, че дружеството- осигурител не развива дейност от 01.02.2016г., вкл. и към датата на издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение за жалбоподателят Д.. От приобщените доказателства, касаещи констативен протокол от 22.01.2019г. за извършена проверка е направен извод, че "ЕФ ЕКС ТРЕЙД ГРУП" ЕООД не е извършвало търговска дейност за времето от регистрацията си до момента на изготвяне на протокола и не е имало необходимост от наемане на лица по трудови правоотношения. Приобщени са и доказателства, свързани с извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на осигурителя "ЕФ ЕКС ТРЕЙД ГРУП" ЕООД, приключила с протокол №П-22221418059179-073-001/20.09.2018г. на ТД на НАП-София, с която е установено, че в периода 2016 - 2017 г. жалбоподателят Д. е била назначавана общо три пъти в това дружество с различни трудови договори за много кратък период от време- трудов договор от 07.03.2016г., прекратен на 07.07.2016г с основно месечно възнаграждение 1300 лева; трудов договор от 20.03.2017г., прекратен на 20.07.2017г с основно месечно възнаграждение 1300 лева; трудов договор от 20.04.2017г., прекратен на 01.06.2017г с основно месечно възнаграждение 2600 лева. Подавани са декларации обр.6 за задължения на дружеството като осигурител, като декларираните задължения не са погасени, осигурителни вноски не са внасяни и са дължими с начислени лихви за забава. Изготвен е доклад изх.№1054-15-19#11 от 15.01.2019г., в който контролен орган при ТП на НОИ-Пловдив е посочил, че проверката на осигурителя е извършена от дирекция КПК при ТП на НОИ-София, в резултата на което е подаден сигнал за извършено престъпление от общ характер, по който е образувано наказателно производство. В тази връзка в последствие контролните органи при ТП на НОИ-Пловдив са изисквали многократни справки за хода на провежданото наказателно производство. Направено е запитване относно издадени задължителни предписания №ЗД-1-18-00710901 от 28.01.2020г. на контролен орган при ТП на НОИ-Силистра, с които на осн.чл.108 ал.1 т.3 КСО от дружеството- осигурител е изискано да подаде заличаващи декларации обр.1 с вид осигурен 01 за периода м.март2016г до м.май.2016г и от м. март 2017г. до м.май 2017г вкл. по отношение на Р. Н.Д.. Констатирано е от проверка на регистъра на осигурените лица, че са заличени данните за осигуряване на Р.Д. по сключените трудови договори с този осигурител.
При така приобщените доказателства от контролните органи при ТП на НОИ-Пловдив е възобновено административното производство по изплащане на ПОБ с разпореждане №151-00-5014-3 от 09.01.2023година. От анализа на събраните писмени доказателства, свързани с наетите по трудови правоотношение лица в дружеството-осигурител е прието, че за Д. не е изпълнен състава на чл. 10 и § 1, т. 3 от
ДР на КСО за отпускане на ПОБ. Затова на основание чл. 54ж, ал.
2, т. 1 от КСО, с Разпореждане №151-00-5014-4 от 09.01.2023г е отменено разпореждане за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО от 22.06.2017г. и е направена нова преценка на правото на ПОБ на лицето, като с разпореждане №151-00-5014-5 от 09.01.2023г. е постановен отказ да бъде отпуснато ПОБ по чл.54а от КСО по заявлението от 09.06.2017г.. Недоволен, жалбоподателят е обжалвал по административен ред, като Директорът на ТП на НОИ-Пловдив се е произнесъл с Решение №2153-15-64 от 28.02.2023г, с което е оставил без уважение жалбата и е потвърдил издадените разпореждания от 09.01.2023г.. Административният орган също е приел, че Д. не е бил осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО по правоотношението с "ЕФ ЕКС ТРЕЙД
ГРУП" ЕООД, за периода от м.март 2017 г. до м.май 2017 г. вкл., като данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в Регистъра на осигурените лица, послужили при преценката по правото на ПОБ, са заличени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал.
1 от КСО. Изхожда от надлежна страна, за която атакуваният административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалваното Решение №2153-15-64 от 28.02.2023г. на Директор ТП на НОИ-Пловдив, настоящият съдебен състав констатира, че същото е произнесено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Този извод се налага по следните съображения:
Обжалваният административен акт съдържа изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи относно възраженията на жалбоподателя. Съгласно чл. 54ж от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В този смисъл разпореждането, послужило за издаване на оспореното решение е издадено от компетентен орган.
Съгласно чл. 117, ал.
1, т. 2, буква "б. " от КСО разпорежданията, с които се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО се оспорват по административен ред пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В този смисъл обжалваното в настоящото производство Решение № 2153-15-64 от 28.02.2023г.е издадено от компетентен орган и не се установяват съществени нарушения, които да водят до отмяната му на това основание. Решението е издадено в писмена форма и съдържа нормативноустановените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, поради което е спазена предвидената в закона форма. В оспореното Решение №2153-15-64 от 28.02.2023г. са изложени подробни мотиви, които съгласно чл. 97, ал. 2 АПК се приемат като част от мотивите на разпорежданията, предмет на контрол за законосъобразност.
Съдът счита, че с оглед резултата от установените нови данни от проверките, обосновано е прието, че Р.Д. не е бил осигурено лице за периода от м.03.2017 г. до м.05.2017г. вкл.. Това обстоятелство обуславя преразглеждане на правото му на ПОБ по чл.54а КСО по подаденото през 2017г. заявление. C § 1. ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е въведена легалната дефиниция на понятието "осигурено лице"- физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за "осигурено лице" следва, че едно от услонията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова денност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Наличието на подени уведомления в НАП за сключен/прекратен трудов договор и подаване на данни с декларация обр. №1 за осигурителен стаж и осигурителен доход не са единственото и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, тъй като не сьществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Предвид представените нови доказателетва от извършените проверки, довели до основния извод, че лицата, за които през 2017 г. са били подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО не са осигурени лица, обосновано е прието, че жалбоподателят не е бил осигурено лице по трудов договор с "ЕФ ЕКС ТРЕЙД ГРУП" ЕООД, за който в Регистъра на трудовите договори е подадено уведомление. При невъзникнало осигурително правоотношение и наличието на заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното лице, осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с новонастънилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да приложи разпоредбата на чл. 54ж, ал.
Разпечатката съдържа 32 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5125257e-98d1-46b4-b3c2-41c5ced140be