Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4740 от 04.11.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2690/2025
Вид
Решение № 4740
Подписан
04.11.2025
Състав
Веселин Пламенов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4740 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330102690 по описа за 2025 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 във връзка с чл. 19, ал. 3 от ЗПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. М. П., ЕГН:

**********, адрес: гр. П., ****************, против „Ес Джи Финанс” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки" № 5, ЕИК: 202167975, с която се иска прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № ********* от 17.01.2022 г. и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 45 лв., платена от ищеца и получена от ответника без основание, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, въпреки надлежното връчване на препис от исковата молба на ответника.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок. С молба вх. № 69867/23.06.2025г. предявените искове се оспорват като неоснователни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Установява се от представения договор, че ответникът отпуснал на ищеца сумата от 300 лв. в заем, при посочено ГПР от 48,33 % и общодължима сума от 310,02 лв. Уговорена била и неустойка в размер на 34,98 лв., ако ищецът не представи в тридневен срок от сключване на договора обезпечение – банкова гаранция или поръчители, отговарящи на определени условия. При сравнение на размера на главницата, лихвата и неустойката, може 1 да се направи извод, че в общодължимата сума, а и в ГПР, не е включен размерът на неустойката. Съдът обаче счита, че размерът на неустойката е следвало да намери израз в общата сума по кредита и в ГПР по следните съображения. Непредоставянето на обезпечение не е свързано с преки вреди за кредитора, а с носене на по-голям кредитен риск.

При това положение чл.71 ЗЗД предвижда възможност за кредитора да иска изпълнението преди падежа. Дължимостта на парична сума за носене на по-голям кредитен риск няма обезщетителна функция, а - възнаградителна. Условията, при които се дължи, размерът на това вземане, предварителното му разсрочване в погасителния план и най-вече посочената възнаградителна функция водят до извод, че същото има характер на скрита печалба за кредитора. Ето защо същата сума следва да се включи в общите разходи по кредита. Като не е сторил това, кредиторът е нарушил изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което и на основание чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Първият иск е основателен и следва да се уважи.

По отношение на осъдителния иск, съдът намира следното.

Установява се от представената квитанция, че ищецът е платил на ответника по процесния договор сумата от 345 лв. От тази сума, на основание чл.23 ЗПК, следва да се приспадне дължимата чиста стойност по кредита в размер на 300 лв. и искът да се уважи за сумата от 45 лв. като получена без основание.

На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 100 лева.

Доказва се плащането на адвокатски хонорар от 800 лв. – по 400 лв. за всеки иск. С оглед цената на исковете съдът не намира хонорара за прекомерен. Следва се определи хонорар от по 200 лв. за всеки иск или общо 400 лева тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ес Джи Финанс” ООД, ЕИК:

202167975, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки" № 5, по предявения от С. М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ****************, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че Договор за паричен заем № *********/17.01.2022г. е недействителен, тъй като не съдържа реалния размер на годишния процент на разходите по кредита и на общата дължима сума.

ОСЪЖДА „Ес Джи Финанс” ООД, ЕИК: 202167975, ДА ПЛАТИ НА С. М. П., ЕГН:

**********, сумата в размер на 45 лв., платена по Договор за паричен заем № № *********/17.01.2022г., и получена от „Ес Джи Финанс” ООД без основание, ведно със законната лихва от 11.02.2025г. до окончателното плащане;

ОСЪЖДА „Ес Джи Финанс” ООД, ЕИК: 202167975, ДА ПЛАТИ НА С. М. П., ЕГН:

**********, разноските по делото в размер на сумата от 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

2

3