Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1404 от 26.01.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7297/2025
Вид
Определение № 1404
Подписан
26.01.2026
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1404 гр. Варна, 26.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110107297 по описа за 2025 година

Ищцата твърди, че с ответника е сключила договор за паричен заем Viva Smart от 09.06.2020г., по силата на който настоящият ответник е предоставил на Ищцата сума в размер на 27 500лв. На 22.11.2022г. е подписано допълнително Споразумение към Договора, с което страните се изясняват, че задължението на Д. възлиза на 66 260лв.

Сочи, че ответникът „ВИВА КРЕДИТ" ООД е финансова институция Смята, че съдържанието на Договора е в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посочен е ГПР с неточен и заблуждаващ размер с оглед задължението, обективирано в договора, съгласно което потребителят да осигури: две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да е навършило 21-годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството на заемател; или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, посочено в чл.3, ал.1, т.7 от договора, валидна 30 дни след падежа за плащане на договора.

1

Неизпълнението на посочените горе две алтернативи води до това, че заемателят ще дължи неустойка. По този начин се поражда драстична разлика между посочения в Договора ГПР и реално приложения от ответното дружество, което води до нарушаване императивната норма на чл.19, ал.4 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Счита, че горепосоченото обуславя извода, че Договорът следва да бъде прогласен за нищожен.

Твъэрди, че клаузата, предвиждаща гореспоменатата неустойка, е недействителна поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

Процесната неустоечна клауза в договора за паричен заем излиза извън присъщата й функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем съобразно договора и общите условия. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Въведените в договора изисквания за вида на обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.

Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Отделно от това - въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл.5, ал.1, т.1 и 2 от Договора/ и срокът за представянето им създават значителни затруднения на длъжника 2 при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Така - уговорена като санкционна, дължима при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.

Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД.

На следващо място, в текста на чл.10а, ал.2 от ЗПК е посочено, че кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление на кредита. В настоящия случай претендираната такса за експресно разглеждане на документите, предвидена в чл.1 от Договора, чрез които длъжникът кандидатства за отпускане на кредита, противоречи пряко на ал.2 на чл.10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. Експресното разглеждане на документи обаче, респ. проверката на платежоспособността на длъжника е част от процедурата по усвояване на кредита.

Счита, че с тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което тя се явява нищожна.

Това се доказва и от липсата на доказателства за предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него такса. Освен това не е ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер, което е допълнително основание да се приеме, че по същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита. В случая посочената такса не е включена в ГПР съгласно чл.10, ал.2 във връзка с чл.19, ал.1 от ЗПК. Фактът, че същата такса е включена като част от месечната погасителна вноска, е основание да се приеме, че всъщност последната има точно такъв характер скрита печалба за кредитора водеща до необосновано оскъпяване на кредита 3 във вреда на потребителя, поради което посочената клауза е неравноправна и нищожна.

Моли съда, да постановите решение, с което - на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД договор за паричен заем Viva Smart от 9.06.2020г. сключен между страните по делото за нищожен като противоречащ на закона, като за такова моли да се провъзгласи и сключеното между страните споразумение към договор за паричен заем Viva Smart от 09.06.2020г.

Решаващия състав намира, че ищцата е предявила два иска, като вторият от тях за нищожност на споразумение от 22.11.2022г. е за сумата от 66 260лв., което го прави подсъден на ОС Варна поради което производството по делото следва да се прекрати и то да се изпрати на ОС Варна по подсъдност на осн. чл.104, т.4 от ГПК вр. чл.104, т.6 от ГПК.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№7297/2025г. на ВРС, 31 състав.

Изпраща делото по подсъдност на ОС Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4