Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 119 от 04.04.2024, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 20/2024
Вид
Решение № 119
Подписан
04.04.2024
В сила
02.08.2024
Състав
Асима Костова Вангелова-Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. К., 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320100020 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.

Ищецът - С. В. Ш. твърди, че е служител в О. К.. По силата на Трудов договор № К-1926/31.10.2016г., била наета на длъжността „Т.с.“ в дейност „Ч.“, съгласно Постановление № 66 на МС от 28.03.1996г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации, с код по НКПД 4110 2005, клас: Помощен административен персонал. Постъпила е на работа на 01.11.2016г. Съгласно длъжностна характеристика от 28.02.2022г., длъжността й била определена като: Т.с. към о. „О.,к. И т.“. Основната й дейност се състои в подпомагане дейността на о.а.

Твърди, че на 13.11.2023г., изненадващо за нея бил направен опит да й бъде връчена Заповед № К-2607/07.11.2023г., с която е уволнена, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Изразява категорично несъгласие с посочените в заповедта мотиви. На 14.11.2023г. получила заповедта. Оспорва твърденията на работодателя, че е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за уволнението й, поради което счита, че то е незаконосъобразно. Оспорва 1 всички твърдения в заповедта за липса на качества, че: в продължителен период от време преди уволнението й е била наблюдавана работата й, както и че липсват качества за извършваната от нея работа; трудно се справя самостоятелно с поставените й задачи и често се оправдавала с други лица или с обстоятелства; й липсва комуникативност, както със служителите от администрацията, така и с гражданите; й липсва инициативност и се справя трудно и без желание; й липсва мотивация, умение за работа в екип, колегиалност, умение за разпределение и управление на работното време; й липсва способност за създаване на добър микроклимат; съществува твърдяно каквото и да е трайно състояние, водещо до неспособност да изпълнява резултатно възложената й трудова функция; е имала каквито и да е пропуски в работата до момента на уволнението й. Описанието на основанието за уволнение е твърде общо, без наличието на каквито и да е конкретни случаи, при които се твърди да са проявени липсата на качества.

Твърди, че съгласно трудовия й договор, притежавала образователна степен, която надвишавала изискванията на работодателя за изпълнение на трудовата й дейност. Твърди, че притежавала почти 20-годишен трудов стаж, заемайки различни длъжности през годините младши е. в М.о., к.-с. и специалист „Б.о.“ в различни кредитни институции. През целия си трудов стаж не е имала никакви проблеми с работодателите си или с колеги. Така и в продължение на почти 8 години изпълнява, без каквито и да е възражения или забележки, трудовите си функции в О. К. като Т.с.. Голяма част от твърденията за липса на качества се изразявали в дисциплинарни нарушения, за които работодателят по никакъв начин не е предприел действия, за да бъдат установени и санкционирани.

Твърди, че в нарушение на изискването на чл. 333, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, заповедта за уволнение е издадена по време на ползване на платен годишен отпуск, без да е изискано предварителното разрешение на инспекцията на труда - 07.11.2023г. Освен това, в нея било посочено, че тя влизала в сила на 09.11.2023г., когато била все още в платен годишен отпуск. Поради това бил направен опит заповедта да й бъде връчена в първия ден, след изтичане на ползвания от ищцата отпуск - 13.11.2023г. Тъй като тя отказала да се съгласи с основанията за уволнението й, ищцата получила заповедта на 14.11.2023г. При получаването на заповедта и отразяването на възраженията й, служител в О. К. - Д. В.а Д., гл. е. в сектор 2

„Ч.р.“, изписала собственоръчно върху заповедта: „Заповедта влиза в сила считано от 13.11.2023г.“ и се подписала до текста. Предвид изложеното, заповедта макар и връчена на 13.11.2023г., е влязла в сила на 09.11.2023г., когато компетентния орган е посочил, че упражнява потестативното си право на уволнение без да спазва предизвестието на уволнението, а не когато служител в О. К. е изменил волята на работодателя за упражняване на правото. Предвид незаконосъобразността на уволнението й, освен установяването на това обстоятелство, претендира да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за незаконно и да отмени уволнението, извършено със Заповед № К-2607/07.11.2023г. на А.М. - временно изпълняващия длъжността к. на О. К., с която е прекратено трудовото правоотношение със С. В. Ш. от с. Д., общ. К., ул. ****** с ЕГН **********, поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и да възстанови, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, С. В. Ш., ЕГН **********, на заеманата до уволнението длъжност „Т.с.“. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - О. К. намира предявените искове за допустими, но по съществото си неоснователни поради, което моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. По повод на исковата претенция, с която се претендира признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението работа, следвало да се има предвид, че трудовото правоотношение с ищцата било прекратено поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата - основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.

Позовава се на Тълкувателно решение № 4/01.02.2021г. по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГК на ВКС и Решение № 89 от 19.04.2022г. по гр.д. № 3111/2021г. на ВКС, ІV ГО, като твърди, че наблюдението на работника било извършено в продължителен период от време, за което Н. на о. „О.,к. И т.“, т.е. прекият Н. на лицето, съгласно длъжностната му характеристика е докладвал на работодателя със Становище вх. № 93-00-8/03.11.2023г., което прилага, и от което била видна трайната липса на желание и резултатност при изпълнение на всякакви задачи и неприемливото и дори агресивно поведение 3 на работника към други колеги. Сведения за поведението на работника постъпили и от длъжностни лица от деловодството на О. К. с Уведомление № 93-00-8/06.11.2023г., които също посочвали неколегиалното й отношение спрямо тях и неприемливия й начин на поведение спрямо поставени на лицето задачи. Като лица, работещи на Гише 1 „О. д.“ в Центъра за административно обслужване на О. К., през които преминава по-голямата част от цялата кореспонденция на О.та, свидетелстват, че същата не е изходирала никаква кореспонденция, което задължение е вменено с длъжностната й характеристика, и дори не знаят „с какво точно се занимава и каква длъжност заема“, а единствено е идвала на гишето „за да остави болничен или заявление за отпуск“. Последното се потвърждавало и от цялото й трудово досие, което предоставя по делото.

Счита, че в процесната Заповед № К-2607/07.11.2023 г. на А.М. - ВрИД К. на О. К., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, ясно и конкретно били изброени липсващите умения и навици на работника, което от своя страна води до трайна неспособност на лицето да изпълнява резултатно възложената му трудова функция. Издадена е от компетентен орган, спазена е писмената форма за действителност и при спазени всички законови изисквания.

Ирелевантно в случая било, че ищцата притежавала образователна степен, надвишаваща изискванията на работодателя за изпълнение на дейността, както и работата и поведението й на предходните й работни места. Счита за неоснователно и възражението, че заповедта е издадена по време на ползването на платен годишен отпуск от работника, с което се твърди да е нарушен чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, тъй като видно от разпоредбата на ал. 7 на чл. 333 от КТ - „Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.“ Както се твърди и в исковата молба, заповедта не е връчена на ищцата по време на ползван платен годишен отпуск, а след като същата се е върнала на работа, след изтичането на отпуска. Предвид липсата на основания и на доказателства в тази насока, моли съда да отхвърли предявените от С. Ш. искове, като неоснователни и недоказани и да потвърди Заповед № № К-2607/07.11.2023г. на А.М. - ВрИД К. на О. К., с която се прекратява трудовото правоотношение с работника. Претендира за направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

4

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието в копие трудовото досие на ищцата и от съдържащите се в него писмени доказателства се установява следното:

С Трудов договор № К-1926/31.10.2016г., сключен между О. К. и С. В.

Ш., на основание чл. 68, ал. 1, т.3 във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ, страните са се споразумели, че считано от 01.11.2016г. работодателят (ответника) възлага на служителя (ищеца) и същият приема да изпълнява в общинска администрация К. длъжността: „Т.с.“ в дейност Ч. по ПМС 66/1996г. за определено време, до завръщане на отсъстващия работник – Г.Г.Г., със срок на изпитване в полза на работодателя до 01.05.2017г.

Съгласно връчената длъжностна характеристика от 28.02.2022г., длъжността на ищцата е определена като: Т.с. към о. „О.,к. И т.“. Основната й дейност се състои в подпомагане дейността на о.а. Длъжността е пряко подчинена на Н. о. „О.,к. И т.“.

Н. о. „О.,к. И т.“ – П.Н. е депозирала до Секретаря на О.та Становище вх. № 93-00-8/03.11.2023г., относно работата на С. Ш.. В същото е посочено, че С. Ш. работи в о.а като Т.с.. За годините съвместна работа така и не успя да се впише в колектива. Счита се недооценена, сама решава кога и как да се включи в трудовия процес, спазва собствено работно време, проявява необяснима вербална агресия към колеги при изясняване на дадена ситуация.

Никакви усилия от страна на Н. о.а и на колегите не успяват да я превърнат в част от екипа. Отказва участие в задачи, поставени от ръководството, като изброява - участие в мобилна група по Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст; водене на регистри, отговорност на о.а; участие в изготвяне на Мониторингов доклад на О. К. в изпълнение на Областна стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите; Патронажна грижа, компонент. Посочено е, че за тези години няма нито един документ изготвен от нея.

С Уведомление, подадено до К. на О. К. от Г.с. АИО П.Б. и Г.с. АИО П.С., вх. № 93-00-8/06.11.2023г., същите уведомяват К. на О.та, че комуникацията със служителката С. Ш. е изключително трудно. Същата се 5 държи некоректно и сопнато. На гишето е идвала само, за да остави болничен или заявление за отпуск. Не им е известно с какво точно се занимава и каква длъжност заема в О.та. Има случай на отказ да изпълни възложена й задача и конкретно - да се занесе изходящата поща на О.та до Български пощи К.. Тя категорично отказва, хвърля чантата и си тръгва.

Съгласно Решение № 1411, взето с протокол № 63 от заседание на Общински съвет – К., проведено на 21.09.2023г., на основание чл. 21, ал. 1, т.

23, ал. 2 и чл. 42, ал. 6 и ал. 8 от ЗМСМА, предвид изложеното в предложение № 93-00-2596 от 20.09.2023г., Общински съвет – К. е взело решение, за избор на А.Д.М. – з. к. на О. К. за временно изпълняващ длъжността к. на О.та до полагане на клетва от новоизбрания к. на О. К..

Със Заповед № К-2607/07.11.2023г. на ВрИД К. на О. К., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение със С. В. Ш., считано от 09.11.2023г., с място на работа: О. К., на длъжност: Т.с. в ПМС № 66/1996г. Като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено следното - липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата - качествата, които липсват са, както професионални, така и личностни и липсата им е трайна. Изпълнението на работата от служителя е наблюдавано в продължителен период от време преди уволнението и това състояние е налице и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Липсва ориентация към резултати - трудно се справя самостоятелно с поставените задачи и често се оправдава с другите или с обстоятелства. На лицето му липсва комуникативност, както със служителите от администрацията, така и гражданите. Липсва инициативност, а и след поставянето на конкретна задача, лицето се справя трудно и без всякакво желание. Липсва мотивация, умение за работа в екип, колегиалност, умение за разпределение и управление на работното време. Липсва способност за създаване на добър микроклимат. Липсата на качества отразява трайното състояние на служителя и води до неспособност на лицето да изпълнява резултатно възложената му трудова функция. Служителят продължава да допуска установените пропуски в работата, съответно и към датата на уволнението.