Решение № 2274 от 09.10.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1856/2026
- Вид
- Решение № 2274
- Подписан
- 09.10.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2274 гр. Бургас, 09.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20262120101856 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Т. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ****, действаща чрез пълномощника си адвокат Б. Б., срещу ,,КРЕДИТ ТАЙМ‘‘ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
С., район ****, представлявано от ****, с която се претендира с да бъде установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за паричен заем № 90211 от 29.12.2021 г. е недействителен на основание чл. 22от ЗПК, както и да бъде осъдено дружеството да й заплати сумата от 366. 45 евро, с която неоснователно се е обогатило за нейна сметка, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба на 07.05.2026 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ищецът твърди какви са параметрите на сключения между страните договор, като извлича извод за неговата недействителност на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11 от него, като се анализира дължимостта на различни такси по него, клаузите за заплащането на които се явявали неравноправни, като излага подробно доводите си в тази насока. В заключение посочва, че се дължи само главницата – в случая от 700 лв., при което заплатените над нея суми се явявали заплатени без основание, като е предявен иск за тяхното заплащане заявен за размер от 366. 54 евро.
Предявените искове са с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК– по иска за нищожност и чл. 55, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 от ЗПК – по осъдителния иск.
1
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорва иска за нищожност на договора, като се излага, че уговорения ГПР е в съответствие със закона, тъй като редът за определянето му е дефиниран императивно в чл. 19, ал. 2 ЗПК и страните по договора не разполагат с правна възможност за неговото определяне по различен начин. В конкретния случай ГПР в размер на 10.50 % е изчислен по формула, съгласно Приложение № 1, като видно от съдържанието на процесния договор единственият разход е посоченият в договора годишен лихвен процент. Таксите за експресно разглеждане и индивидуално кредитно предложение били дължими за услуги, които се извършвали преди сключването на договора и не са свързани с усвояването или управлението на кредита, поради което не следва да се включва в ГПР, като наред с това и тези услуги били доброволно избрани от потребителя, а и били индивидуално уговорени, като се излагат подробни доводи в тази насока. Не се оспорва, че ищцата е заплатила сумата от 1 416. 72 лв. по договор за паричен заем № 90211/ 29.12.2021 г. Моли се при уважаване на исковете да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на отсрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че са сключили процесния договор за паричен заем № 90211 от 29.11.2021 г., съгласно който ищецът е получил сума в размер 700.00 лева, като е уговорена общата дължима сума по заема да бъде 1496.00 лева.
Сумата, която трябва да бъде върната е при условия на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 10.00 % за срок от 8 месеца и годишен лихвен процент на разходите в размер на 10.50 %. В същата сума се включват и такса ,,за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем‘‘, както и такса за ,,изготвяне на индивидуално кредитно предложение‘‘, които са посочени в т. 3 от същият договор за паричен заем, изложени в ,,Условия по договора‘‘.
Не се спори също така, че ищецът е получил уговорения паричен заем от 700 лв., както и че въз основа на поетите от него задължения по договора е заплатил в полза на ответното дружество1496.00 лева.
Въз основа на установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:
Приложеният договор за паричен заем безспорно попада в обхвата на Закона за потребителския кредит, което води до прилагане на разпоредбите му. Налице е изобилна съдебна практика, че неточното или фиктивно посочване на ГПР, дължащо се на изкуствено изключване на задължителни разходи по кредита, се приравнява на пълна липса на посочен ГПР в договора. Тъй като изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е сред изрично посочените в чл. 22 ЗПК, неговото неизпълнение води до изначална недействителност на целия договор за потребителски кредит съгласно чл. 22 от Закон за потребителския кредит. В случая чрез реално включване на двете такси в изчислението действителният ГПР по договорите на „Кредит Тайм“ ЕООД надхвърля неколкократно законовия праг от петкратния размер на законната лихва по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Наред с това следва да се отбележи за пълнота на изложението, че е налице и заобикаляне на забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК (чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 21, ал. 1 и чл.
22 ЗПК). Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК императивно забранява на кредитора да изисква и събира такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая таксата за експресно разглеждане се начислява за преценка дали кредитът да бъде отпуснат. Оценката на кредитоспособността е законово задължение на кредитора по чл. 16 ЗПК и е неотделима част от процеса по 2 отпускане/усвояване на кредита, поради което прехвърлянето на финансовата тежест за това върху потребителя чрез такса е пряко нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК . Друга такса за индивидуално кредитно предложение се начислява за изготвяне на конкретните параметри на заема. Предоставянето на преддоговорна информация и проект на договор във формата на Стандартен европейски формуляр е императивно законово задължение на кредитора съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, за което не може да се търси възнаграждение. Тези дейности не съставляват реални самостоятелни допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а представляват прикрита възнаградителна лихва. Прикриването на възнаграждението води до невярно посочване на договорния лихвен процент, което е и самостоятелно основание за недействителност на договора по чл. 22.
Ето защо съдът приема, че процесният договор е недействителен съгласно чл.
22 от ЗПК, при което искът за обявяването на недействителността му като основателен следва да бъде уважен. Съгласно чл. 23 от ЗПК , когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да се наложи изводът, че липсва основание за заплащане на сума над посочената главница от 700 лева, при което и осъдителната претенция за заплащане на сумата от 366. 45 евро като основателна следва да бъде уважена, тъй като същата се явява платена без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл.1-во от ЗЗД във връзка с чл.
23 от ЗПК.
При този изход на спора следва също така да бъде присъдено възнаграждение в полза на адвокат Б. Б. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 250 евро, чиито размер съдът намира за справедлив и съответстващ на фактическата и правна сложност на спора, при все че предмета на доказване по осъдителния иск съвпада с този на заявената установителна претенция.
Досежно присъждането му следва също така да се отбележи, че изявлението за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Достатъчно за уважаването му е правната помощ по делото да е осъществена въз основа на договор за безплатна правна помощ, какъвто има представен в настоящия случай, като в този смисъл е и трайно формираната съдебна практика на ВКС.
Следва също така ответното дружество да заплати на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл.
83, ал. 2 от ГПК дължимата за производството държавна такса в размер на 51. 12 евро.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено в отношенията между М. Т. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ****, действаща чрез пълномощника си адвокат Б. Б., и ,,КРЕДИТ ТАЙМ‘‘ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., район ****, представлявано от ****, че сключеният между тях договор за паричен заем с номер 90211 от 29.12.2021 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Осъжда ,,КРЕДИТ ТАЙМ‘‘ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ****, представлявано от представлявано от ****, да заплати н а М. Т. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ****, сумата от 366. 45 EUR /триста шестдесет и шест евро и четиридесет и пет евроцента/, подлежаща на връщане като платената без основание съгласно чл. 23 от ЗПК, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 07.05.2026 г., до 3 окончателното й изплащане.
Осъжда ,,КРЕДИТ ТАЙМ‘‘ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ****, представлявано от представлявано от ****, да заплати на адвокат Б. В. Б., вписан в Адвокатска колегия – В., служебен адрес: гр. С., ул. ****, сумата от 250 EUR /двеста и петдесет евро/ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Осъжда ,,КРЕДИТ ТАЙМ‘‘ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ****, представлявано от представлявано от ****, да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер 51. 12 EUR /петдесет и едно евро и дванадесет евроцента/ на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4