Решение № 95 от 14.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Мая Цонева

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Ивайло Симов като разгледа докладваното от Мая Цонева Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20238002201112 по описа за 2023 година Производството е по глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на и. ф. главен прокурор за възобновяване на в. н. ч. д. № 129/2023 год. на Апелативен съд – Варна.

В искането, основаващо се на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, са изложени доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в неизпълнение указанията на предходен касационен състав, дадени в производство по възобновяване на делото. Наред с това се поддържа, че при приспособяване на чуждестранната присъда съдът неправилно се е позовал на чл. 24 от НК на РБ и е редуцирал наказанието до дванадесет години лишаване от свобода. Сочи се, че когато лицето е осъдено за множество престъпления, определянето на общо наказание и неговият размер се включват в компетентността на издаващата държава, а разпоредбите на чл.

13, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС) и на чл. 8, т. 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 год. предвиждат, че 1 коригиране на размера на наказанието, наложено от издаващата държава, е допустимо само ако той надхвърля максималния размер на наказанието, предвидено за съответното престъпление в изпълняващата държава. Според представителя на държавното обвинение в случай на извършена кумулация от издаващата държава съдът следва да вземе предвид размера на наказанието за най-тежкото престъпление по наказателния закон на изпълняващата държава и тъй като за най-тежкото престъпление, за което е бил осъден Я. Я., в НК на РБ е предвидено наказание до петнадесет години лишаване от свобода, не са налице предпоставките на чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения и настоява за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Осъденият Я. Я. не участва в производството пред касационната инстанция и не изразява лично становище по основателността на искането за възобновяване.

Защитникът на осъдения намира искането за неоснователно. Сочи, че наложеното общо най-тежко наказание по приетата за изпълнение кумулативна присъда законосъобразно е редуцирано от петнадесет на дванадесет години лишаване от свобода предвид забраната на чл. 24 от НК на РБ увеличеното наказание да надвишава с повече от една втора размера на наложеното общо най-тежко наказание.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКАНЕТО:

Необходимостта от изрично и подробно обсъждане на въпроса за допустимостта на искането не е свързана с процесуалната легитимация на органа, отправил същото, нито със срока, в който е депозирано то. Проблемът произтича от обстоятелството, че атакуваното решение е по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛС. На пръв поглед съдебните 2 актове, постановени по този ред, не подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, защото не са сред изрично посочените в чл. 419 от НПК. Подобен извод би бил верен само при чисто формалистичен подход без да се държи сметка за естеството на визираните в цитираната разпоредба присъди, решения и определения. Касае се за актове, с които най-общо казано се решава въпросът за наказателната отговорност на лице, обвинено в извършване на престъпление. Сред подлежащите на отмяна по реда на възобновяването са и определенията на съда по чл. 457, ал. 2 от НПК, с които се приемат за изпълнение присъди на чуждестранен съд при трансфер на осъдено лице. Същият предмет имат и решенията по ЗПИИСАННЛСМВЛС.

И в двата вида съдебни актове съдът по силата на чл. 457, ал. 3 от НПК, респ. на чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да посочи номера и датата на приетата за изпълнение присъда, делото, по което е постановена, съответните разпоредби на Наказателния кодекс на РБ, предвиждащи отговорност за извършеното престъпление, срока на наказанието лишаване от свобода, наложено от чуждестранния съд и първоначалния режим на изтърпяването му. Самият ЗПИИСАННЛСМВЛС транспонира във вътрешното законодателство изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 год. – §. 2 от допълнителните разпоредби на ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съгласно §. 6 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПИИСАННЛСМВЛС в отношенията между Република България и държавите членки, въвели изискванията на цитираното Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 год., се прилага този закон, вместо редица международни актове, един от които е Конвенцията за трансфер на осъдени лица, която е в основата на производството по чл. 453 и сл. от НПК. При положение, че процедурата по чл. 457 от НПК и тази по чл.

12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС имат един и същ предмет и изискват обсъждането на идентични въпроси не би могло да се откаже приложимостта на извънредния способ по глава тридесет и трета от НПК към актовете по ЗПИИСАННЛСМВЛС единствено по съображения, че те са постановени по специалния ред – подобен извод би поставил в по-неблагоприятно положение лицата, осъдени от държави-членки, защото би ги лишил от един от възможните процесуални способи за защита.

Предвид тези съображения настоящият състав на трето наказателно отделение на ВКС намира искането за допустимо и следва да го 3 разгледа по същество.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКАНЕТО:

Разгледано по същество, искането е основателно, макар и не по съображенията, изложени в него.

С решение № 75/04. 04. 2023 год., постановено по н. ч. д. № 76/2023 год., Окръжният съд – Добрич е признал и приел за изпълнение кумулативна присъда № IX К28320 от 08. 06. 2021 год. на Районен съд – Бидгошч, Полша, с която на българския гражданин Я. Ю. Я. е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години (5 475 дни) за извършени на територията на Полша, Германия и Швейцария, през периода от лятото на 2007 год. до м. март 2016 год. включително, тридесет и едно умишлени престъпления, съответстващи на посегателства по НК на РБ, както следва:

1. Извършеното през м. април 2012 год. престъпление по чл. 197, §. 1 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от 8 години, съответства на престъпно деяние по чл. 152, ал.

2, т. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от три до десет години;

2. Извършеното през периода м. август 2010г. – 06. 03. 2016 год. престъпление по чл. 203 от НК вр. чл. 12 от НК вр. чл. 65, §. 1 от НК вр. чл.

11, §. 3 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, съответства на престъпно деяние по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева;

3. Извършеното през периода м. август 2010 год – 10. 03. 2016 год. престъпление по чл. 207, §. 1 вр. чл. 191 вр. чл. 11, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от две години, съответства на престъпно деяние по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до шест години;

4. Извършеното през периода 07-10. 03. 2016 год. престъпление по чл.

245 вр. чл. 13, §. 1 вр. чл. 203 вр. чл. 18, §. 2 вр. чл. 233, §. 1вр. чл. 11, §. 2 от 4 вр. чл. 12 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, съответства на престъпно деяние по чл. 293, ал. 1 вр. чл. 290, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до една година или пробация;

5. Извършеното през периода 2012г. - 12.02.2016г. престъпление по чл. 203 от НК на Република Полша и по чл. 204, §. 2 вр. чл. 12 вр. чл. 65, §. 1 вр. чл. 11, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от две години съответства на престъпно деяние по чл.155, ал.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева;

6. Извършеното през периода м.януари - м.юни 2009г. престъпление по чл. 203 от НК на Република Полша и по чл. 204, §. 1 и 3 от НК на Република Полша, по чл. 204, §. 2 и 3 от НК на Република Полша, по чл. 204, §. 1 и 2 вр. чл. 12 вр. чл. 65, §. 1 вр. чл. 11, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от пет години съответства на престъпно деяние по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години и глоба от 5 хиляди лева до 15 хиляди лева;

7. Извършеното на 01.08.2012г. престъпление по чл. 157, §. 1 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от една година, съответства на престъпно деяние по чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода до шест години;

8. Извършеното през периода м. август 2015 год. – 01. 03. 2016 год. престъпление по чл. 203 и по чл. 204, §. 2 вр. чл. 12 вр. чл. 65, §. 1 от вр. чл.

11, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от две години, съответства на престъпно деяние по чл. 155, ал.3 във вр. ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева;

9. Извършеното през периода м. юли – края на м. ноември 2015 год. престъпление по чл. 207, §. 2 вр. чл. 157, §. 2 вр. чл. 11, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от две години, съответства на престъпно деяние по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр.

5

2 и т. 9, пр. 2 вр. чл. 130, ал.1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода до три години;

10. Извършеното през периода м. юли 2014 год. – м. май 2015 год. престъпление по чл. 207, §. 2 вр. чл.157, §. 2 вр. чл. 11, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от пет години, съответства на престъпно деяние по чл. 155, ал. 3 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок една до шест години и глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева 11. Извършеното през м.октомври - м.декември 2014г. престъпление по чл. 207, §. 1 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от две години, съответства на престъпно деяние по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода до три години;

12. Извършеното през периода м. февруари 2015 год. – 10. 03. 2016 год. престъпление по чл. 18, §. 2 вр. чл. 233, §. 1 вр. чл. 12 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от една година, съответства на престъпно деяние по чл. 293, ал. 1 вр. чл.

290, ал. 1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до една година или пробация;

13. Извършеното през периода лятото на 2007 год. – 2010 год. престъпление по чл. 203 и по чл. 204, §. 2 вр. чл. 12 вр. чл. 65,§. 1 вр. чл. 11, §.

2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от пет години, съответства на престъпно деяние по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева;

14. Извършеното през периода края на м. август – м. септември 2015 год. престъпление по чл. 204, §. 2 от НК на Република Полша, с наложено на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, съответства на престъпно деяние по чл. 253, ал. 2, пр. 2 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от три хиляди лева до пет хиляди лева;

Разпечатката съдържа 44 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5123a842-3cf3-4f57-9d14-cf8d7b78ec17