Решение № 219 от 17.04.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Дупница, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510100069 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявен от „Сити Кеш“ ООД положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с който се иска установяване по отношение на ищеца, че ответникът Н. Г. Н. дължи сума в размер на 225.00 лв. – главница по сключен между страните договор за потребителски кредит с № 630629/03.02.2022г., ведно със законната лихва от 26.08.2024г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1449/07.11.2024г. по ч.гр.д. № 2497/2024г по описа на РС – Дупница, I с-в.

В исковата молба се релевира, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит с № 630629/03.02.2022г., по силата на който ответникът в качеството си на заемополучател получил сума в размер на 1000 лева, която ответникът се задължил да върне. Ищецът заявява, че крайната падежна дата на вземанията настъпила на 03.01.2023г.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 не е постъпил отговор от ответника. Същевременно в депозираното възражение по чл. 414 ГПК ответникът е направил възражение за неподсъдност като е поискал делото да се изпрати на СРС, доколкото постоянният му адрес се намира на територията на гр.

София.

1

С влязло в сила определение с № 319/18.03.2025г. /л. 42, стр. 2/ съдът е обезсилил заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1449/07.11.2024г. по ч.гр.д. № 2497/2024г по описа на РС – Дупница, I с-в в следните части: за сумата от 775.00 лева – част от незаплатената главница; за сумата от 194,24 лв. (сто деветдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 03.02.2022 г. до 03.01.2023 г.; за сумата от 255,05 лв. (двеста петдесет и пет лева и пет стотинки) – законна лихва за забава за периода от 01.06.2022 г. до 01.07.2024 г.; за сумата от 24.49 лева – част от държавната такса по съразмерност; за сумата от 42.24 лева – част от претендираното юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

Настоящата инстанция следва да отбележи, че така предявеният установителен иск е допустим, тъй като същият е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след инициирано от страна на ищеца заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК, в хода на което ответникът е депозирал възражение в законоустановения срок.

Предявен е установителен иск с правно основание 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните императивно необходими предпоставки:

1. наличие на облигационно правоотношение между страните по делото по сключен договор за заем с № 630629/03.02.2022г., с параметри посочени в исковата молба;

2. срок за погасяване на кредита и размер на задължението;

3. предаване на договорената сума на заемополучателя;

4. настъпила изискуемост на вземането.

При изследване на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва да се посочи следното: от представения по делото договор за потребителски кредит с № 630629/03.02.2022г. /л. 22 и сл./ се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът, в качеството си на кредитодател е предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател сумата от 1000 лева – главница по сключения договор за кредит. В чл. 4, ал. 1 от 2 договора ответникът изрично е посочил, че е получил в брой главницата в размер на 1000 лева като самият договор служи като разписка, удостоверяваща получаването на заемната сума от ответника.

В чл. 3, ал. 1, т. 10 от договора е посочено, че падежът на вземанията е настъпил на 03.01.2023г., поради което настоящият състав намира за доказана настъпилата изискуемост на вземането.

Ответникът, от своя страна, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е заплатил процесното вземане, поради което искът се явява основателен и доказан изцяло.

Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 26.08.2024г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

По отговорността за разноските:

На основание чл.78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква за ищеца. На последния следва да се присъди сума в общ размер от 75.00 лева, от която сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 12.26 лв. по гр. д. № 2497/2024г по описа на РС – Дупница, I с-в.

Мотивиран от изложеното РС – Дупница

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.

422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД от „СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК 202531869, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ 29, ет. 7 срещу Н. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ДУПНИЦА, ул. ***, че Н. Г. Н. дължи сума в размер на 225.00 лв. – главница по сключен между страните договор за потребителски кредит с № 630629/03.02.2022г., ведно със законната лихва от 26.08.2024г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1449/07.11.2024г. по ч.гр.д. № 2497/2024г по описа на РС – Дупница, I с-в.

3

ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ДУПНИЦА, ул. *** да заплати на „СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК 202531869, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ 29, ет. 7 сума в размер на 75.00 лева – разноски за исковото производство пред РС – Дупница и сума в размер на 12.26 лв. – разноски по гр. д. № 2497/2024г по описа на РС – Дупница, I с-в.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4