Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2227 от 27.12.2024, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
Административно дело 535/2024
Вид
Решение № 2227
Подписан
27.12.2024
В сила
27.12.2024
Състав
Ася Стоименова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 и 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114а, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 24, изр. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 1 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 11 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 1, б. "е" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • член 1, б. "й" и б. "к" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • член 1, б. "й" и б. "к" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 2 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 11 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)

РЕШЕНИЕ

№ 2227

Кюстендил, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - V състав, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АСЯ СТОИМЕНОВА

При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА като разгледа докладваното от съдия АСЯ СТОИМЕНОВА административно дело № 20247110700535 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от К. Т. Г., с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Кюстендил, [улица], чрез адвокат Д. З., срещу Решение № 1040-09-36/16.10.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 091-00-817-3/12.08.2024 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Претендира се отмяната му, както и присъждане на направените разноски по делото.

В съдебното заседание по делото адвокат Д. З. поддържа жалбата.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт А. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

К. Г. е подал заявление с вх. № 807-903/15.09.2022 г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил с искане, в качеството му на безработно лице, да му бъде отпуснато обезщетение за безработица по КСО след последна заетост в друга държава – членка на Европейския съюз (ЕС), а именно – Франция (за периода от 07.09.2022 г. до 13.09.2022 г.). Към заявлението е приложено копие от документ, издаден на 15.09.2022 г. от „Банка ДСК” АД, с данни за банковата му сметка. С писмо изх. № У-091-00-817-1/16.09.2022 г. по описа на ТП на НОИ – Кюстендил Г. е уведомен за необходимостта от представяне на допълнителни документи, свързани с упражняваната от него трудова заетост във Франция. С Разпореждане № 091-00-817-1/16.09.2022 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) е спряно до издаване на структуриран електронен документ (СЕД) U017 и СЕД U004 от компетентната институция на Франция, необходими за преценка правото и размера на претендираното обезщетение. На 26.09.2022 г. Г. е представил документи, свързани с осигурената заетост във Франция. В попълненото заявление за удостоверяване на осигурителен стаж във Франция той е посочил период на осигурена заетост от 07.09.2022 г. до 13.09.2022 г. и причина за прекратяване на трудовата му дейност – изтичане на срока на договора. В декларацията относно определяне на пребиваване е посочил, че последният период на заетост във Франция е от 07.09.2022 г. до 13.09.2022 г., както и че през този период преобладаващата част от роднините му са живели в Република България, че не притежава собствено жилище и няма деца, както и че преобладаващата част от социалните му контакти са в България, и възнамерява да се установи в България. Представил е и заявление за удостоверяване на осигурителен стаж във Великобритания, с деклариран осигурителен период по законодателството на същата от 18.02.2020 г. до 12.08.2022 г.

Чрез електронната система за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и ЕС до компетентните институции на Франция и на Великобритания са изпратени структурирани електронни документи съответно U001СВ и U003, и U001, за издаване на документи за осигурителен стаж и доход. На 18.10.2022 г. са получени СЕД U017, с който компетентната институция на Франция удостоверява осигурителен период по законодателството на Франция за времето от 07.09.2022 г. до 13.09.2022 г. и основание за прекратяване на последната заетост – „дата на изтичане на договора”, и СЕД U004, с който удостоверява доход от заетост за времето от 07.09.2022 г. до 13.09.2022 г., включително, в размер на 511,90 евро. На 20.01.2023 г. е отправено искане към компетентната институция на Франция за уточняване верността на потвърдения кратък период на заетост и на получената информация с Н006, че Г. не е регистриран в службите по заетостта във Франция. На 27.07.2023 г. е постъпил СЕД X010, с който компетентният орган на Франция уведомява, че не може да предостави исканата информация и СЕД Н002. На 19.01.2024 г. е получен СЕД Н006 с текст „Търсещият работа не е регистриран в агенцията по заетостта”. Във връзка с непълната и противоречива информация от Франция на 09.11.2023 г. е създаден нов случай на СЕД U001СВ и всички документи, представени от Г., които са издадени във Франция, са изпратени до компетентната ѝ осигурителна институция за издаване на СЕД U017 (осигурителен стаж), като отново е отправено искане да бъде извършена проверка на работодателя, поради съмнение за фиктивна заетост (заетост само по документи). Отговор от Франция не е получен. От Великобритания е получен СЕД U002, с който компетентната институция на Великобритания удостоверява период на осигурена заетост от 18.02.2020 г. до 12.08.2022 г. С Разпореждане № 091-00-817-2/30.07.2024 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил на основание чл. 55 от КСО производството по отпускане на ПОБ е възобновено. По данни от информационната система на НОИ Г. работил е по трудово правоотношение в България от 06.06.2014 г. до 19.08.2014 г. и след 19.08.2014 г. до датата на подаване на процесното заявление не е осъществявал трудова дейност по българското законодателство. Той е регистриран в Агенцията по заетостта на 15.09.2022 г. На 28.06.2023 г. е сключил трудов договор с български осигурител.

С Разпореждане № 091-00-817-3/12.08.2024 г. длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил е отказало на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 11, § 3, б. „а” и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 да отпусне парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на жалбоподателя. В мотивите на разпореждането е посочено, че Г. е упражнявал трудова дейност във Великобритания в периода от 2017 г. до 2022 г. (преди и след края на преходния период по смисъла на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението за оттегляне), след което има краткотрайна трудова дейност във Франция в периода от 07.09.2022 г. до 14.09.2022 г., и след нея е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица по българското законодателство. Периодите на заетост обосновават наличието на дълготрайна и стабилна трудовоправна връзка с Великобритания. Посочено е, че през 2018 г. Г. е подал заявление за отпускане на ПОБ след прекратяване на трудово правоотношение с работодател във Великобритания и същото е отпуснато за периода от 30.11.2018 г. до 29.03.2019 г. Периодът на получаване на ПОБ по законодателството на България прекъсва периода на заетост във Великобритания. В попълнената декларация относно определяне на пребиваване през 2018 г. Г. е вписал, че възнамерява да се установи в страната. След получаване на обезщетението обаче той отново е заминал да упражнява трудова дейност във Великобритания и има потвърден период на заетост там от 18.02.2020 г. до 12.08.2022 г. Обоснован е извод, че за Г. държавата по пребиваване е Великобритания и на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, § 2 и § 5, б. „а” от Регламент (ЕО) № 883/2004 Република България не се явява компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което липсва основание да се извършва преценка на правото на обезщетение за безработица по българското законодателство. Разпореждането е връчено на Г. на 24.09.2024 г. Той го е обжалвал по административен в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. ал. 1, т. 2, б. „б” от КСО пред директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с жалба с вх. № 1012-09-53/27.09.2024 г. С Решение № 1040-09-36/16.10.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е отхвърлил жалбата, като изцяло е споделил съображенията в обжалваното пред него разпореждане и извода, че няма основание да се извършва преценка на право на парично обезщетение за безработица. Посочил е, че доколкото Г. е осъществил „стабилна/дългосрочна заетост” във Великобритания, Република България не се явява държавата по пребиваването му, и завръщайки се в България след прекратяване на краткосрочната си трудова си заетост във Франция, той не се завръща в държавата по пребиваване, а в държавата си по произход, и правилно с обжалваното разпореждане е прието, че България не се явява компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване. Решението е връчено на Г. на 28.10.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б” от КСО – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Решението е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Право на парично обезщетение за безработица съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Като част от ЕС Република България е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се изчислява размерът на обезщетенията и други. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, но не заместват националните системи. Тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (Регламента по прилагането). Считано от 31.01.2020 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не е член на ЕС, като от същата дата е в сила Споразумението за оттегляне. Неговите норми уреждат пълно или частично прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 в зависимост от това в коя разпоредба от Споразумението за оттегляне попадат заинтересованите лица. Разпоредбата на чл. 30 от Споразумението за оттегляне определя кръга от лицата, за които са приложими правилата за координация на системите за социална сигурност в цялост, като нормата касае лица с периоди на осигуряване до края на преходния период (т.е. до 31.12.2020 г.). Според чл. 30, ал. 2 от Споразумението за оттегляне посочените лица попадат в обхвата на чл. 30, ал. 1 от същото докато продължават да се намират без прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи едновременно държава членка и Обединеното кралство. Нормата на чл. 32 от Споразумението за оттегляне определя специални случаи, които се отнасят за лицата, които не попадат или вече не попадат в чл. 30, като за същите се прилага само принципа на сумиране на периоди за осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на права и задължения, произтичащи от такива периоди, т.е. регламентира частичното прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 само за целите на сумирането. Обхванатите лица са граждани на ЕС и граждани на Обединеното кралство, за които преди края на преходния период се е прилагало законодателството на Обединеното кралство, съответно на държава членка. Това са група лица, които са придобили осигурителни периоди само преди 31.12.2020 г. или преди и след 31.12.2020 г.