Решение № 99 от 26.05.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Ямбол, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20222300500103 по описа за 2022 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „Вива Кредит“ ООД гр.София против решение № 308/21.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 1355/2021 г. по описа на РС Ямбол в частта, в която съдът е обявил за нищожни клаузите по чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал.

2 от процесния договор и е осъдено „Вива Кредит" ООД да заплати на Т.С.В. получените без основание по Договор за паричен заем № 5607945/07.05.2020 г. суми 251.70 лв. за неустойка и 377.40 лв. за такса за експресно разглеждане на документи.

Депозирана е и частна жалба от „Вива Кредит" ООД против определение № 171/27.01.2022 г., постановено по същото дело в производство по чл.248 от ГПК, с което съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските - в която е осъден да заплати на адвокат М.М. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Иска се отмяна на решението в атакуваната част като бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, а при потвърждаване на решението в частта на обявената нищожност на клаузи от договора, се желае да отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която „Вива Кредит“ ООД е осъдено да плати сумата от 251.70 лв. за неустойка и да бъде постановено ново, с което се посочва правилния размер на платената от ищеца сума за неустойка, а именно 124.05 лв. Иска се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и в двете инстанции. Въззивникът счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част, тъй като първоинстанционният съд не е изследвал 1 до край представените в хода на делото доказателства за това, че поради предсрочното погасяване на кредита, на ищеца му е направена отстъпка от дължимата неустойка. В действителност изплатената неустойка е в друг по-малък размер и това е видно от представената справка за извършени плащания в първото по делото съдебно заседание.

Според въззивника първоинстанционният съд неправилно е решил, че таксата експресно разглеждане на документи и неустойката са неравноправни и целят неоснователното обогатяване на кредитора. Законът не поставя изискване при уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с неустойката, а в настоящия случай неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение поставя дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Размерът на неустойката също неправилно е приет от съда за твърде висок и това противоречи с всякаква житейска и бизнес логика и най-вече с принципа на свободата на договаряне.

Потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката или да изчака 10 дни. Таксата за експресно разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора услуга и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер. И в този случай приложение намира свободата на договаряне между страните, прогласена в чл. 9 от ЗЗД. Неоснователни са твърденията на ищеца за липса на еквивалентност между размера на таксата и извършената услуга, както и за противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Относно присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение се желае отмяна на определението на ЯРС, постановено в производството по чл.248 от ГПК. Счита се, че адвокатско възнаграждение в размер 600 лв. е прекомерно предвид това, че делото не се е отличавало с фактическа и правна сложност, поради което същото се желае да бъде намалено до размера на 300 лв.

В законоустановения срок ищцата по делото сега въззиваема Т.С.В. е депозирала чрез пълномощника си адв.М. от АК Пловдив отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. Цитирана е съдебна практика на ВКС, според която съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1) при нарушение на добрите нрави; 2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя и 3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства. Според въззиваемата ЯРС правилно е приел процесния договор за нищожен в 2 частта на задължението на кредитополучателката да заплати такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем и неустойка предвид тази постоянна практика.

Атакуваното решение се счита за правилно и в частта на уважения осъдителен иск за връщане на сумите, получени въз основа на нищожните клаузи на договора за паричен заем, което е следствие от уважаване на този иск.

Относно обжалваното определение на ЯРС, постановено по реда на чл.248 от ГПК становището на въззиваемата е, че този акт също е правилен. Определяйки размера на адвокатското възнаграждение за представителя на ответницата, съдът е съобразил броя и вида на заведените искове против нея, а именно, че същите са два – за защита против всеки от тях по 300 лв. Отново е цитирана многобройна съдебна практика в подкрепа на това становище.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не изпраща представител.

Депозирана е молба, в която се заявява, че когато ЯОС първоначално е прекратил производството по въззивната му жалба и върнал на първата инстанция за поизнасяне по реда на чл.248 от ГПК, същият е счел, че е върната въззивната жалба и е извършил плащане на присъдените в полза на ищцата суми, както следва: 251,70 лв. неустойка, 377,40 лв. такса експресно разглеждане и 100 лв. разноски по гр.д.№ 1355/2021 г. Представено е преводно нареждане от 24.03.2022 г., по което е отразено плащане от „Вива Кредит" ООД на Т.С.В. на сумата 619,58 лв. – „неустойка, ТЕР, разноски по гр.д.№ 1355/2021 г. след прихващане“. В тази връзка е направено искане за прекратяване на въззивното производство поради извършеното плащане. Алтернативно се желае уважаване на въззивната жалба изцяло.

Въззиваемата, редовно призована за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, а чрез пълномощника си е депозирала писмено становище, с което поддържа отговора по въззивната и частна жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от Т.С.В. от с.**** против „Вива кредит" ООД гр.София като се претендира да бъде прието за установено спрямо ответника, че Договор за паричен заем № 5607945 от 07.05.2020 г. е нищожен, евентуално са нищожни клаузите му за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумите: 251.70 лв. - неустойка и 377,40 лв. - такса за експресно разглеждане на документи. Твърди се, че по процесния договор кредиторът се е задължил да предостави заем в размер на 600 лв. при ГЛП 40,32 %, със срок на кредита от 60 седмици, общо възнаградителна лихва от 154,80 лв. Годишният процент на разходите /ГПР/ е 49,32 % и в него не са включени неустойка от 251.70 лв. и такса за експресно разглеждане на документи от 377,40 лв., в нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и при заобикаляне на чл.19 ал.4 от ЗПК. Уговорения годишен лихвен процент надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което клаузата води до нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и неприложимост на чл. 26 ал.4 от ЗЗД.

Клаузите за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи са нищожни поради 3 противоречие с добрите нрави. Размерът на таксата е над половината от получения заем и липсва еквивалентност между нея и извършената услуга от заемодателя. Клаузата за заплащане на неустойка заобикаля ограничението на чл.33 от ЗПК. Ищцата е заплатила всички задължения по договора и поради нищожността на клаузите за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи претендира ответникът да й върне полученото без основание: 251.70 лв. - неустойка и 377,40 лв.- такса за експресно разглеждане на документи.

С отговора ответното дружество възразява по основателността на исковете като счита, че клаузите на договора съответстват на разпоредбите на ЗПК, като е посочен процент на разходите в съответствие с чл. 19. Липсва законово ограничение на размера на годишния лихвен процент- да не надвишава трикратния размер на законната лихва. Клаузите за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи не са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Не е налице заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК.

Таксата не в противоречие с чл.10а ал.2, доколкото не е за действие по усвояване и управление на кредита, а е за допълнителни услуги, предхождащи сключването на договора за кредит.

От двете страни пред районния съд е представен Договор за паричен заем № 5607945 от 07.05.2020 г., сключен между страните за сумата от 600 лв. при фиксиран ГЛП 40,32 %, срок на кредита - 60 седмици; възнаградителната лихва е в размер 154,80 лв. и общ размер на всички плащания- 1132,20 лв. с включена такса за експресно разглеждане, т.е. това е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита, при взети предвид посочените допускания в т.8 (без задълженията при неизпълнение на договора). В чл.1 ал.3 е посочен отделно размерът на таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем - 377,40 лв. Съгласно чл. 5 ал.1, заемателят е длъжен в 3-дневен срок от усвояване на заема да предостави обезпечение на задълженията му по договора, а именно: поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни "; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или да предостави валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора, която да е валидна 30 дни след падежа за плащане. Ал.2 урежда, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на договорените обезпечения, заемателят дължни неустойка в размер на 251.70 лева, която се разсрочва на равни части към всяка от погасителните вноски, чийто размер става 46,13 лева.

От ищцата са представени 7 бр. ПКО за внесени от нея суми по договора за паричен заем общо в размер 457,39 лв.

От „Вива Кредит" ООД е представена справка погасителен план по Договор за паричен 4 заем № 5607945 от 07.05.2020 г., съгласно която към 23.06.2021 г., общият размер на задълженията по договора възлизат на сумата от 0,00 лв. като последната платена от В. сума е на 30.11.2020 г. в размер 498,48 лв., направена й е отстъпка в размер 67,93 лв. и с общата сума от 566,39 лв. е заплатена част от такса експресно разглеждане, главница, лихва и неустойка. На същата дата 30.11.2020 г. с тези суми кредитът е рефинансиран с друг договор за паричен заем № 5652775. Видно от погасителния план относно неустойката, същата е посочена като дължима в размер 251,70 лв. и платена в размер 124,05 лв. като отразеното плащане е за периода 21.05.2020 г. – 3.12.2020 г. включително.

Разпечатката съдържа 29 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51228d9d-1ca9-452d-ba91-1c96938fc98d