Решение № 56 от 28.09.2021, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 218/2021
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 28.09.2021
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Николай Енчев Иванов, Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1,т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Ямбол, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова при участието на секретаря М. П. К. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20212300500218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Д. Д. от гр.***, подадена от пълномощника му адв.М.Г., против Решение №260268/09.06.2021г. по гр.д.№2511/2019г. по описа на Ямболски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника против Ц. И. А. от гр.*** иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 11 000лв. и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 545,28лв.- законна лихва върху главницата от 11 000лв. за периода 30.03.2017г.-11.07.2019г.
Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на ЯРС, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост, довели и до нарушение на материалния закон. Оспорен е извода на районният съд, че по делото не е установен факта на предаване на сумата от 11 000лв. от ищеца на ответницата. В нарушение на процесуалните правила районният съд отказал да допусне разпита на свидетел за установяване на правнорелевантните факти относно продажбата на имота, упълномощаването на ответницата, размяната на пари между ищеца и ответницата, и между ищеца и собственика на процесния имот, като съдът не обсъдил и установените с приложено гр.д. №3818/2019г. по описа на ЯРС факти, че между страните е имало договор, че е имало размяна на пари, че ответницата Ц.А. е получила сумата и е предала парите или част от тях на упълномощителя си С. Ж. Ж. и предадената сума съвпада със сумата, за която С. Ж. преди това е продал същия имот на майката на Ц.А., т.е. че той е върнал това, което е получил и отказва да плати това, което е получила Ц.А., като тези обстоятелства сочат, че безспорно има сума, която ответницата Ц.А. е получила за продажбата на имота, но неправилно съдът приел, че мотивите на решението по посоченото гр.д. №3818/2019г. по описа на ЯРС не формират сила на присъдено нещо. Съдът по никакъв начин не коментирал и представените по делото и неоспорени писмени доказателства, установяващи, че на датата, на която е подписан предварителния договор, е изтеглен кредит точно в посочения размер по предварителния договор и че е налице безспорна връзка между подписването на договора и тегленето на 1 сумата. Въззивникът счита, че първостепенният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и е налице пълна липса на мотиви, което е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на решението, като съдът не се произнесъл и по алтернативно предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна изцяло на обжалваното първоинстанционно решение и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявените искове по чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД бъдат уважени изцяло, с присъждане на разноските по делото, а в случай на отхвърляне на главните искове моли съдът да разгледа предявеният в условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД.
С писмения отговор въззиваемата Ц.А., чрез особения представител адв.Г.Г., е оспорила въззивната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност. Поддържани са съображения, че по делото въззивникът не е представил доказателства в патримониума на ответницата да са постъпвали парични суми в брой или по банков път и че не е доказано разместване на имуществени блага, при което П.Д. да е обеднял за сметка на ответницата.
Заявено е искане за определяне на възнаграждение за особения представител пред въззивната инстанция.
В. о.с.з. пълномощникът на въззивника - адв.Г. поддържа жалбата и пледира за уважаването й, като представя и подробна писмена защита.
Въззиваемата страна, чрез особения представител адв.Г.Г., моли за потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС, поддържайки основното възражение, че делото е изградено на твърдения на ищеца, за установяването на които по делото не са събрани каквито и да е доказателства.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд ЯРС е сезиран с исковата молба на ищеца П. Д. Д. от гр.***, с която против ответницата Ц. И. А. от гр.*** са предявени два обективно кумулативно съединени иска - главен за връщане на сумата 11 000лв., част от общата сума 20 000лв., платена от ищеца по предварителен договор за продажба на недвижим имот в гр.
***, с която сума ответницата се е обогатила с оглед неосъществено основание несключен/необявен окончателен договор за продажба и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 545,28лв.- законната лихва за забава върху главницата от 11 000лв. за периода 30.03.2017г.-11.07.2019г.
В исковата молба ищецът е поддържал, че между него и ответницата Ц.А., в качеството й на пълномощник на С. Ж., бил сключен предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот в гр. *** (парцел XII-543 в кв.57 по плана на града, ведно с масивна жилищна сграда от 65кв.м.), в изпълнение на който договор ищецът заплатил на пълномощника на продавача продажната цена за имота в размер на сумата 20 000лв. Покъсно продавачът на имота С. Ж. отказал за изпълни задълженията си по предварителния договор и върнал на ищеца чрез парични преводи от чужбина част от продажната цена в размер на сумата 8 108,88лв., а по образуваното пред ЯРС гр.д.№3818/2018г. заявил, че не е упълномощавал Ц.А. за сключване на договор от негово име и с постановеното по това дело съдебно решение съдът отхвърлил предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателния договор. Според твърденията на ищеца, той се свързал с ответницата по телефона, при което тя признала, че е получила парите за имота, потвърдила упълномощаването от страна на С. Ж., но отказала да върне парите на ищеца, поради неуредени отношения с Ж., което породило правния интерес на ищеца да иска връщането на процесната сума по исков ред на основание чл.55, ал.1 ЗЗД или алтернативно на основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
В настоящото исково производство ответницата не е намерена на нейния постоянен и настоящ адрес, поради което в процеса е представлявана от назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.Г.Г.. С депозирания отговор на исковата 2 молба особеният представител на ответницата е оспорил иска с основното възражение, че по делото не е установено плащане от страна на ответника и постъпване на суми в патримониума на ответницата, при което не е доказано разместване на блага.
От фактическа страна по делото е установено, че на 30.03.2017г. между страните е подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр. ***- парцел XII-543 в кв.57 по плана на града, ведно с масивна жилищна сграда от 65кв.м., който договор е с нот.заверка на подписите на страните. Ответницата Ц. И. А. е действала като пълномощник на продавача С. Ж. Ж.. Според приетото в чл.3 и чл.4 от предварителния договор, сключилите договора страни са се съгласили продажната цена на имота да е в размер на сумата 20 000лв., която да бъде платена по банков път на продавача, чрез неговия пълномощник, в деня на подписване на договора.
От приложеното по делото гр.д.№№3818/2016г. по описа на ЯРС е установено, че предмет на същото са били предявените от ищеца П.Д. против С. Ж. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за сключване на окончателен договор за имота в гр.Стралджа, а при отхвърляне на този иск искове по чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за връщане на сумата 11 000лв. и за заплащане на договорна неустойка в размер на 3 000лв. В това производство ответникът С. Ж. продавачът по предварителния договор, е оспорил представителната власт на пълномощника Ц.А., поддържал е, че не я е снабдявал с пълномощно да го представлява за продажбата на собствения му имот и е оспорил получаването на каквито и да е суми от ищеца. С постановеното по това дело и влязло в сила съдебно решение, ЯРС е отхвърлил всички предявени от П.Д. претенции по съображения, че предварителният договор е сключен от лице без представителна власт и договорът е в състояние на висяща недействителност, която не е потвърдена, при което не е породил правни последици, а ищецът не е доказал, че е платил цената на имота в размер на сумата 20 000лв.
В настоящото производство ищецът също не е ангажирал доказателства за извършено от него плащане на продажната цена за имота по предварителния договор, което плащане да е извършено в полза на ответницата Ц.А. по банков път, в брой или по друг начин. Разпитаният пред въззивната инстанция свидетел Й.К. е поддържал показания, според които той е присъствал на разговор между ищеца, ответницата и собственика на имота С. Ж., при който разговор се е уговаряло прехвърляне на имота пред нотариус.
Свидетелят е отрекъл да е присъствал при подписване на договор и при броене на пари, а от ищеца разбрал, че той е дал 20 000лв. за спорния имот, като отново от ищеца научил, че от тези платени за имота пари Стоян му е върнал сумата от 8 000лв.
От представените от ищеца писмени доказателства - операционна бележка и 2бр. банкови извлечения, всички издадени от ДСК е установено, че Д. П. Д., за който не е спорно, че е син на ищеца, е сключил с ДСК договор за заем от 23.03.2017г. за сумата 20 000лв., от която сума на 30.03.2017г. е изтеглил в брой 18 500лв. По делото липсват данни и доказателства синът на ищеца от сумата по заема да е платил на ответницата в брой или по банков път дължимата от баща му цена за имота в гр.Стралджа или да я е предал на баща си, който от своя страна да я е превел по банков път или да я е заплатил на ответницата.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е квалифицирал главната претенция на ищеца по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД - връщане на получено при начална липса на основание и е отхвърлил същата, както и акцесорната претенция като неоснователни, тъй като е приел, че ищецът не е доказал предаване на сумата от 11 000лв. в полза на ответницата.
Решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният главен иск въззивната инстанция квалифицира по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД - за връщане на част от платено по предварителен договор за продажба, поради неосъществено основание- невъзможност да бъде сключен окончателен договор с продавача по предварителния договор.
За да даде тази квалификация на иска съдът съобрази разрешението по т.1 от ППВС №1/28.05.1979г. по някои въпроси на неоснователното обогатяване, според което по втория състав на чл.55, ал.1 ЗЗД на връщане подлежи даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено - при двустранни договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки 3 под отлагателно условие - когато то не се сбъдне и др. ЯОС съобрази и трайната практика на В К С (Решение №1171/16.10.2008г. по гр. д. № 5324/2007г. на ВКС, V г. о., Решение №52/01.09.2015г. по т. д. № 538/2014 г. на ВКС, второ т. о. и др.) приемаща за приложима хипотезата на чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД при нереализиран окончателен договор за продажба с продавача по предварителен договор за продажба. А съобразно приетото в Решение №267/07.12.2018г. на ВКС по гр.д.№2088/2018г., IV г.о., когато изпълнението е получено от пълномощник на кредитора, но то подлежи на връщане поради липса, отпадане или неосъществяване на основанието, изпълнилият задължението може да иска връщане на даденото от кредитора, ако пълномощникът е бил надлежно овластен (защото в този случай последиците от изпълнението настъпват направо в патримониума на кредитора - чл.36, ал.2 ЗЗД) или ако разполага с доказателства, че кредиторът е потвърдил в надлежната форма извършените от негово име действия и актът на потвърждението е достигнал до него. Когато изпълнилият несъществуващото или отпаднало задължение не разполага с доказателства за представителната власт на пълномощника, според приетото в соченото решение на ВКС, той може да претендира връщане на даденото само от този, който го е получил – от пълномощника без представителна власт.