Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 16.01.2020, Районен съд - Гълъбово

Съд
Районен съд - Гълъбово
Дело
Гражданско дело 411/2019
Вид
Решение № 4
Подписан
16.01.2020
В сила
18.02.2020
Състав
СВИЛЕН ИВАНОВ ЖЕКОВ

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер………………………16.01.2020 година………….……..Град Гълъбово

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……………….…Гражданско отделение

На………седемнадесети декември....………….……………..……..Година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Белослава К...………………………………………………………

Прокурор………………………………………………..………………………….. като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 411……по описа за………….….…………2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 -

257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е установителен иск с правно основание по чл.

422, ал. 1 ГПК за сумата от общо 122,39 лв., представляваща неплатена главница по задължение за предоставени далекосъсобщителни услуги по договор от 25.12.2016 г. /абонаментен номер ***/ - 99,64 лв. и по договор от 21.08.2017 г. /абонаментен номер Т.Б./ - 22,75 лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу П.П.Г. и било образувано ч.гр.д. № 280/2019 г., по описа на Гълъбовски районен съд, като против ответницата П.П.Г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 122,39 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Поради връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е бил предявен установителен иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение до размера на 122,39 лева – сума, представляваща цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.

Ищецът сочи, че между него и ответницата бил сключен договор за мобилни услуги от дата 25.12.2016 г., за клиентски номер № Т.Б. и договор за мобилни услуги от 21.08.2017 г. за клиентски номер № Т.Б.

За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 05.07.2017 г. до 04.09.2017 към абонатен номер № ***, ищецът издал: фактура №**********/05/08/2017г. за отчетения период на потребление 05/07/2017-04/08/2017 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 87.65лв. /с ДДС/, от които 14.99лв без ДДСУ-за абонаментен план НонСтоп 29.99лв., 58.05лв./без

ДДС/-международни разговори, със срок за плащане 20.08.2017г., фактура№**********/05/09/2017г. за отчетения период на потребление 05/08/2017-04/09/2017 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 17.99лв. /с ДДС/, от които 14.99лв./без ДДСУ-за абонаментен план НонСтоп

29.99лв., със срок за плащане 20.09.2017г. Ответницата не била заплатила мобилни услуги на обща стойност 105,64лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 08/2017г. и за месец 09/2017г. С Кредитно известие № **********/05/10/2017г. за извършена корекция по дълга била сторнирана сумата в размер на -6,00лвУс ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена и е отразен незаплатения баланс в размер на 105.64лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 99.64лв. Неизпълнението на ответницата да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 105,64лв., ангажирало договорната й отговорност по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника ответницата за ползваните абонаменти и е издадал по абонатен номер № *** на дата 05.11.2017г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 471,14 от които претендира сумата от 99,64 лв. цена на предоставените услуги.

За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 21.08.2017 г. до 24.09.2017 г., към абонатен номер № Т.Б., ищецът издал: фактура №**********/25/08/2017г. за отчетения период на потребление 21/08/2017-24/08/2017 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 21.59лв. /с ДДС/, от които 17.87лв./с ДДС/ - за абонаментен план Интернет 20.99лв., 0.12лв.-други услуги с добавена стойност със срок на плащане 09.09.2017г. и фактура №**********/25/09/2017г. за отчетения период на потребление 25/08/2017-24/09/2017 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 20.14лв. /с ДДС/, от които 15.82лв./с ДДС/ - за абонаментен план Интернет 20.99лв., 0.96лв. - други услуги с добавена стойност със срок за плащане 10.10.2017г. Ответницата не е заплатила мобилни услуги на обща стойност 41,73лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 09/2017г.и месец 10/2017г.

Неизпълнението на ответницата да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност

22,75лв., ангажирало договорната й отговорност на процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл.

196, в/ от ОУ на мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника П.П.Г. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №Т.Б. на дата 25.11.2017г. крайна фактура №**********/25/11/2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на 427,92лв., от които претендира само сумата в размер на 22.75лв.

Датата на деактивация на процесния абонамент била 25.09.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, ответницата била в неизпълнение на договора си, като не е спазила крайния срок за ползване на абонамента НонСтоп 29.99лв. за мобилен номер **********, съгласно Договор за мобилни услуги от 25.12.2016г. по клиентски номер № *** и на абонамента Интернет 20.99лв за мобилен номер ********** до 21.08.2019г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 21.08.2017 г.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че съществува вземане в полза на ищеца в общ размер на 122,39 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги, от които за абонатен номер №*** в размер на 99.64 лв. за периода от 05.07.2017 г. до 04.09.2017г. -за абонатен номер № Т.Б. в размер на 22.75 лв. за периода от 21.08.2017 г. до 24.09.2017, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отвенницата е подала отговор на исковата молба чрез назначения си особен представител, като се заема позиция за допустимост и вероятна основателност на иска. Признава се сключване на два договора, а именно: Договор за мобилни услуги на 15.12.2016 г., и договор за мобилни услуги от 21.08.2017 г. за друг мобилен номер. Не са оспорени подписите на двата договора. Сочи, че е основателно искането за главница по издадените фактури и лихва за забава.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Гълъбовски районен съд, е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Не е спорно между страните по делото, а и от представените и приети като писмени доказателства по делото копие на договор за мобилни услуги от 15.12.2016г. с приложения към него /за абонаментен/клиентски номер *** и мобилен номер **********/ и договор за мобилни услуги от 21.08.2017 г. с приложения към него /за абонаментен/клиентски номер Т.Б. и мобилен номер **********/ се установява, че между страните по делото са налице два сключени договор за предоставяне на мобилни услуги. Ответницата не е оспорила сключването на тези договори, предвид което съдът приема, че между страните са налице облигационни правоотношения по посочените два договора.

По отношение на договора от 15.12.2016 г. /за потребените от ответницата по делото услуги за периода от 05.07.2017 г. - 04.09.2017 г. към абонатен номер № ***/ са представени и приети като доказателства копие на фактура №**********/05/08/2017г. за отчетения период на потребление 05/07/2017-04/08/2017 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 87.65лв. /с ДДС/, със срок за плащане 20.08.2017г. и фактура№**********/05/09/2017г. за отчетения период на потребление 05/08/2017-04/09/2017 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 17.99лв. /с ДДС/, със срок за плащане 20.09.2017 г. След извършена корекция на дълга и сторниране на сумата от 06,00 лв. била издадена крайна фактура № *********/05.11.2017 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 471,14 лв., от които се претендира по делото сумата от 99,64 лв. цена на предоставените мобилни услуги.

Относно договора от 21.08.2017 . /за потребените от ответницата услуги за периода от 21.08.2017 г. до 24.09.2017Г., към абонатен номер № Т.Б./ са представени и приети като доказателства копие на фактура №**********/25/08/2017г. за отчетения период на потребление 21/08/2017-24/08/2017 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 21.59лв. /с ДДС/ и фактура №**********/25/09/2017г. за отчетения период на потребление 25/08/2017-24/09/2017 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 20.14лв. /с ДДС/. Била издадена крайна фактура №**********/25.11.2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на 427,92лв., от които претендира по делото само сумата от 22,75лв. цена на предоставените мобилни услуги.

От приложеното частно гражданско дело № 280/2019 г. по описа на Гълъбовски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 174/17.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение, за сумата общо 122,39 лв. за главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги както следва: сума в размер на 99,64 лв. по договор за мобилни услуги от 15.12.2016 г. и сума в размер на 22,75 лв. по договор за мобилни услуги от 21.07.2017 г. ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 205,00 лева разноски по делото.

При така установената фактическа обстановка Гълъбовски районен съд намира от правна страна следното:

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на валидно възникнали облигационни връзки между страните в производството по сключените договори за мобилни услуги въз основа, на които се претендират процесните сумите; 2/ че ответницата е потребила съответните услуги и съответно наличие на задължение за заплащане на абонаментна такса и ползвани далекосъобщителни услуги и 3. стойността на доставените далекосъобщителни услуги в претендирания в исковата молба размер.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.

От представените по делото договори за мобилни услуги, сключени между страните по спора се установява, че между тях са възникнали валидни облигационни връзки по процесните договори.

Тези два договора сключени между страните в настоящото производство, по своята правна природа представляват ненаименовани, консенсуални, двустранни, възмездни и комутативни договори, по силата на които в момента на сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения. Правното действие на сключените ненаименовани договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните /относителните/ търговски сделки. Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1 ТЗ/, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Поради това съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между ищеца и ответницата е възникнало действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответницата мобилните услуги, посочени в договорите за мобилни услуги срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение.