Решение № 115 от 27.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002902409 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Accredited Insurance (Europe) Limited, дружество, регистрирано в Република Малта, с рег. № С59505, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 788 от 03.07.2024 г. по в. гр. д. № 2931/2022 г. на Софийския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 36 от 04.07.2022 г., постановено по гр. д. № 141/2021 г. по описа на Видинския окръжен съд, в обжалваните му части, с които касаторът е осъден да заплати: - на М. С. М. и на С. С. М. застрахователно обезщетение в размер на по 150 000 лв. по предявените от тях искове от по 160 000 лв., като частични от 200 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния баща С. М. С., настъпила при ПТП на 12.03.2019 г. в Шотландия, а на М. С. М. - застрахователно обезщетение в размер на 8 953 лв. за претърпени имуществени вреди от същото застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2021 г., до окончателното им плащане.

1

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато по обобщения правен въпрос относно критериите за отчитане наличието и размера на съпричиняването при деликт.

В касационната жалба се излага, че въззивното решение е неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК – поради материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа се, че с оглед неправилна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност съдът е изградил неверен извод относно основателността на предявените искове, доколкото по делото не са доказани при условията на пълно и главно доказване твърдените от ищците факти за настъпило застрахователно събитие – ПТП, което да е реализирано поради виновното и противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач М. Р., в причинно-следствена връзка с което да е настъпила смъртта на техния баща С. С.. Твърди се, че в съответствие с нормата на чл. 4 от Регламент „Рим II“ въззивният съд правилно е приел, че приложимо към спора е материалното право на Шотландия, но въпреки това неправилно е тълкувал предпоставките по чл. 16 от Регламент „Рим II“ и е приложил българското материално право (чл. 52 ЗЗД), поради което при определяне на обезщетенията е взел предвид множество факти, които не са релевантни съгласно шотландското право, и е присъдил завишени по размер обезщетения. Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства се установява, че настъпването на смъртта на наследодателя на ищците се дължи изцяло или поне преимуществено на негово виновно поведение (поради непоставен обезопасителен колан), но въпреки това и в нарушение на закона съдът не е уважил възражението на застрахователя за наличие на принос. Сочи се допуснато от въззивния съд нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства, оплаквания, доводи и възражения на застрахователя, съдържащи се във въззивната жалба. Конкретно касаторът се позовава на заключението на вещото лице д-р А., според което при поставен предпазен колан не биха могли да се получат настъпилите увреждания. Моли за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на предявените искове в цялост, евентуално – за намаляване на размерите на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно с присъждане на сторените разноски за всички инстанции.

2

В постъпилия съвместен писмен отговор ответниците по касация М. С. М. и С. С. М., чрез процесуалния си пълномощник, изразяват подробно становище за неоснователност на касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила, с присъждане на адвокатско възнааграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В проведеното публично съдебно заседание страните, чрез процесуалните си пълномощници, поддържат съответно касационната жалба и отговора против нея, като доразвиват становищата си с оглед въпроса, по който е допуснато касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, съобразно правилото на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да достигне до обжалвания краен резултат по спора във въззивното производство, след изясняване на фактическата обстановка и анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съдебен състав е приел за установена следната фактическа обстановка: На 12.03.2019 г. около 17:00 часа в Шотландия е настъпило ПТП между МПС марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № FX03 UKS, управлявано от М. Р. Р., и автобус марка „Ван Хол“, с peг. № SF13FMР, управляван от Майкъл Мъри, като вследствие на пътния инцидент е починал С. М. С. – пасажер на задна лява седалка в МПС марка „Рено“, модел „Меган Сценик“; ПТП е настъпило поради действията на водача на лекия автомобил, който е отнел предимството на автобуса; смъртта на С. е била в пряка причинно-следствена връзка с получените при ПТП увреждания; с влязла в сила на 05.03.2020 г. присъда с № 20/9921/28450Y, постановена от съда в Абърдийн, водачът М. Р. Р. е осъден за неумишлено убийство с наказание „Лишаване от свобода“ и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС; към датата на ПТП за л. а. марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № FX03 UKS е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество; ищците са деца на починалия и са претърпели вреди от смъртта му.

По въпроса за приложимото право въззивният съдебен състав е приел, че приложение следва да намери шотландският материален закон, тъй като процесното ПТП е настъпило на територията на Шотландия на 12.03.2019 г. и тежките телесни увреждания, довели до смъртта на бащата на ищците, са 3 настъпили на територията на тази държава. Към момента на произшествието Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, в чийто състав е и Шотландия, е била държава-членка на ЕС, поради което в отношенията между ищците и ответното застрахователно дружество е приложим Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“). Съгласно член 4, параграф 1 от Регламента към правоотношението, предмет на спора, е приложимо правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.

Съобразно приетото за приложимо материално право съставът на въззивния съд е изяснил съдържанието на нормите от националното право на Шотландия, уреждащи към 12.03.2019 г. процесните правоотношения. По реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави по делото е изискано и е постъпило тълкуване на относимите към спора норми на шотландското законодателство от Министерство на правосъдието. Според него предпоставките за възникване на гражданска отговорност за непозволено увреждане са следните: „Лицето, срещу което се търси обезщетение, трябва да е имало правно задължение към увреденото (починалото) лице; законовите задължения може да са уместни, но в случай на пътно-транспортно произшествие съответното задължение вероятно ще бъде задължение за разумна грижа по общото право; лицето трябва да не е изпълнило това задължение, например като не прояви разумна грижа; нарушението на задължението трябва да е било причината за нараняването или друга понесена вреди; вредата, във връзка с която се иска обезщетение, трябва да е била разумно предвидима последица от нарушението на задълженията“. Според шотландския закон няма презумпция за вина.

С оглед горното съдът е приел, че са налице предпоставките на закона, ангажиращи отговорността на ответното дружество, както следва: действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на водача на автомобила за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; противозаконно деяние от страна на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № FX03 UKS, който е управлявал МПС в нарушение на правилата за движение – при 4 извършване на маневра „завиване надясно“ водачите, които се движат по некласифициран път, са длъжни да дадат предимство на превозните средства, които се движат по път с предимство; причиняване на ПТП и смърт на лице; вредоносен резултат – причиняване на неимуществени вреди на ищците – негативни психо-емоционални изживявания във връзка със смъртта на техния баща; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца. Тези изводи въззивният съд е извел от влязлата в сила осъдителна присъда за водача М. Р. Р., от неоспорения доклад от разследване на пътно произшествие от служители при полицията на Шотландия, от заключението на допуснатите по делото САТЕ, СМЕ и СПЕ, както и от показанията на свидетелите.

По отношение активната легитимация на лицата, които имат право на обезщетение, въззивният съд е съобразил раздел IV от шотландския Закон за щетите от 2011 г., в който е посочено, че, когато лицето (А) умре в резултат на действие или бездействие на друго лице (Б), то лицето (Б) дължи на всеки роднина на (А), който е член на най-близкото семейство на (А), такива суми за щети, които са посочени в параграфи (a) и (b) на подраздел III. Съгласно последните разпоредби сумите на щетите са: такава сума, каквато ще компенсира всяка загуба на подкрепа, която в резултат на действието или бездействието е претърпяна или има вероятност да бъде претърпяна от роднината след датата на смъртта на (А), заедно с всякакви разумни разходи, направени от роднината във връзка с погребението на (А) и такава сума, ако има такава, каквато съдът прецени, само като компенсация за всички или за някое от следните: (ii) мъка и тъга на роднината, причинена от смъртта на (А).

В раздел 14 от Закона за щетите от 2011 г. е дадена легална дефиниция на „роднини“ на починалото лице, а именно: това е родител или дете на починалия – (b). С оглед цитираните разпоредби децата на починалия са активно материалноправно легитимирани да претендират обезщетение от ответното застрахователно дружество.

На следващо място, позовавайки се на даденото от Министерството на правосъдието на Шотландия тълкуване на приложимите норми, въззивният съдебен състав е приел, че в Шотландия няма предписани скали за обезщетения за неимуществени вреди, като е допълнено, че приложение намира раздел IV, подраздел III, параграф (b) от Закона за щетите от 2011 г. и е 5 посочено, че съдът разполага с много широка свобода на преценка.

За да определи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид и цитираната в решението практика на Съда на Европейския съюз по повод преюдициални запитвания във връзка със застраховката „Гражданска отговорност“, както и разпоредбата на § 33 от Регламент „Рим II“, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по дела, по които произшествието е било в държава, различна от тази на обичайното местопребиваване на пострадалия, сезираният съд взема предвид всички относими обстоятелства, касаещи съответното пострадало лице.

При съобразяване на всичко горепосочено съставът на Софийския апелативен съд е приел, че при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени на ищците от внезапната смърт на техния баща, е приложим и принципът за справедливо обезщетяване на вредите, което предполага намиране на точния паричен еквивалент на болките, страданията и негативните емоционални, физически и психически състояния на увредените лица. При приложение на този принцип въззивният съд, въз основа на събраните гласни доказателства и приетата и неоспорена СПЕ, е отчел настъпилите изключително тежки последици за ищците в емоционален план, непреодолимата мъка по загиналия им баща при изключително тежкия пътен инцидент, която винаги ще търпят – ищцата М. М. все още е тревожна, не може да приеме случилото се и го отрича в себе си; ищецът С. М. все още е депресиран, тревожен, опитва се да потиска и прикрие това си състояние, чрез изграден защитен механизъм. Съдът е посочил, че съобразява доказаните по делото отношения на обич, близост, подкрепа и привързаност между ищците и техния баща, който бил тих човек, помагал на всеки, не пиел, не бил груб (св. Пламен Петров); от най-ранна детска възраст ищците са били отгледани от своя баща, тъй като след развода на родителите им те останали да живеят при него (св. Васил Василев), тримата живеели заедно до момента, в който М. се омъжила, но се преместила през няколко къщи от бащината си и всеки ден посещавала баща си – готвела, почиствала и перяла; синът С. живеел до последно в едно домакинство със своя родител; загиналият е бил не само морална, но и финансова опора на своите деца, работил много, „никога не отказвал работа“ (св. Васил Василев), за да им осигури спокойно и радостно детство и след това непрекъснато им помагал „каквото изкарал от работа, го давал на децата си“ (св. Пламен Петров), започнал да работи в чужбина, за да 6 подсигури внучето си, което очаквал синът му, то се родило след смъртта на дядо си и било кръстено на него; на погребението на починалия и двамата ищци плакали много, М. на няколко пъти припадала (св. Васил Василев); и до момента ищците не са преодолели загубата на своя баща, в процес на адаптация са от първоначалния шок, все още са депресивни и тревожни, като оплакванията могат да отшумят, но могат и да се засилят (СПЕ). Въззивният съд е отчел и установените по делото обстоятелства, че ищците всеки празник ходят на гробищата, в домовете си са сложили снимки на своя баща, М. се разплаква и й прилошава, щом види катастрофа на пътя; С. плаче при всеки спомен за баща си. С оглед интензитета на тежкото емоционално преживяване, както и последиците от него, променили живота на ищците, решаващият съдебен състав е приел, че за претърпените от последните неимуществени вреди вследствие смъртта на техния родител следва да се присъди обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки един от тях, ведно с лихва за забава, считано от датата на исковата молба – 29.03.2021 г. Размерът на обезщетението е допълнително мотивиран с безспорно установените обстоятелства, че целият живот на починалия е бил посветен на неговите деца – той ги е отгледал сам, грижел се е за тях, работел е много и им е помагал много, бил е тяхна опора във всичко, а това, че през последните няколко години ищцата е живеела отделно е намерено за нормално за семейна жена на нейната възраст и само по себе си непредставляващо индиция за липсата на близки отношения с баща .

Разпечатката съдържа 27 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5121f11e-3a56-447f-adaa-9151f62c0623