Определение № 348 от 05.08.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348 гр. Бургас, 05.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500062 по описа за 2025 година Настоящото производство е образувано по молба вх. №

6413/01.07.2025 година от М. В. М., ЕГН **********, с адрес: град Ямбол, ул.

„Тимок“ № 18, чрез адв. П. К. - САК, с адрес за връчване: град Казанлък, ул.

„Славянска“ № 6, офис 10, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решение № 84/07.05.2025 година, постановено по в.гр.д. № 62/2025 година по описа на Апелативен съд - Бургас, в частта за разноските.

Изразява се позиция, че претендираният и присъден адвокатски хонорар не кореспондира с извършената работа по делото във въззивната инстанция. Навеждат се оплаквания, че съдът не е взел предвид направеното възражение за прекомерност/недължимост на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Инвокира се липса на мотиви.

Препраща се към Решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело С-438/22.

Обосновава се накърняване финансовите интереси на ищеца с размера на общо присъденото възнаграждение на насрещната страна в двете инстанции.

Оспорва се реалното плащане на претендираните от застрахователя разноски за адвокатско възнаграждение. Сочи се липса на доказателства за плащането.

Моли се за оставяне без уважение на искането за присъждане на разноски, евентуално - за намаляване размера на присъдените на застрахователя разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***********, чрез адв. Г. Д. - АК - Ямбол, с който се моли за 1 оставяне на молбата без уважение. Възразява се на наведените в молбата оплаквания и се твърди, че присъждане на възнаграждението е претендирано както с отговора на въззивната жалба, така и в нарочна молба, с която е представен договора за правна помощ и списъка за разноските. Сочи се още, че представения по делото договор за правна защита и съдействие е доказателство за реалното плащане на сумата, което е в размери, позволяващи заплащането му в брой. Изразява се позиция за правилност при присъждане на разноските от съда.

Апелативен съд - Бургас, като взе предвид писмените доказателства по делото и прилагайки законовите разпоредби, счита следното:

Молбата е подадена в законовия срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е допустима.

От фактическа страна се установява следното:

С решение № 84/07.05.2025 година, постановено по в.гр.д. № 62/2025 година по описа на Апелативен съд - Бургас е потвърдено решение № 1030/03.12.2024 година, постановено по гражд. дело № 1922/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас в обжалваната му пред въззивната инстанция част и е осъден М. В. М., ЕГН **********, да заплати на ЗД„Бул Инс“ АД, ЕИК ***********, сумата от 6 240 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред Бургаския апелативен съд.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Неоснователни са наведените от молителя твърдения за липса на доказателства за реално извършено плащане на претендираните разноски. Въз основа на писмените доказателства, приложени по делото се установява, че с нарочна молба вх. № 3199/ 26.03.2025 година е представен договор за правна защита и съдействие № 0000007191/24.03.2025 година с отразяване за плащането на сумата от 6 240 лева авансово и в брой и доказателство за регистрация по ДДС на процесуалния представител на застрахователя. Освен това, същото е в размер, позволяващ плащането му в брой, тъй като е под прага от 10 000 лева, посочен в Закона за ограничаване плащанията в брой.

Въпреки това, обаче се установява, че действително в о.с.з от 28.03.2025 година от защитника на М. В. М. е било направено възражение за 2 прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на застрахователя, което не е било взето предвид от съда при постановяване на решението.

Съгласно тълкуването на правото на ЕС, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 по преюдициално запитване, което на основание чл. 633 от ГПК е задължително за всички съдилища, национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите и съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да я приложи.

Размерите на сумите, установени в Наредба за адвокатските възнаграждения, могат да служат на съда единствено като ориентир, но не са обвързващи за него. Те подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При оценяване на положения от адвоката труд и подхождайки с дължимото уважение към него и отчитайки висококвалифицирания характер на труда му, следва да се има предвид не само очевидния количествен критерий (имуществен интерес, респективно цената на исковете), но и вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на застрахователя правни действия по него, продължителността на производството, фазата, на която е приключило за страната, събраните по делото доказателства, които не само позволяват да се прецени по-точно и обективно какъв обем, интензитет и продължителност на защитата е била осъществена, за да се предвиди адекватно и справедливо заплащане за нея, но в същото време да се предотврати неоснователното обогатяване на едната страна за сметка на неоснователното обедняване на другата /противната/ страна, като по този начин се гарантира правото на справедлив съдебен процес и равно право на защита на двете страни в производството.

Във връзка с това следва да се съобрази, че пред Апелативен съд Бургас производството се е развило в рамките на само едно съдебно заседание, в което е взел участие пълномощникът на застрахователното дружество и при 3 изяснен механизъм на произшествието. Същият е депозирал и отговор на въззивната жалба. Във въззивната инстанция са приети единствено три писмени доказателства, имащи отношение към здравословното състояние на въззивника, по които ответната страна чрез процесуалния си представител не е изразила становище. Разгледаният от апелативния съд спор се е свел до такъв досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като заявеният материален интерес възлиза на сумата от 56 000 лева.

Определено при съобразяване само на този критерий, а именно материалния интерес и при прилагане на критериите по Наредба №1 от 09.07.2004 година, възнаграждението на ангажирания един адвокат възлиза на сумата от 6 156 лева с включен ДДС.

При съобразяване на всичко така казано по-горе, съдът намира, че искането на М. В. М., основано на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, се явява основателно и следва да се уважи; същото на основание цитираната норма следва да се редуцира на сумата от 4 200 лева с включено ДДС.

Ето защо, на основание чл. 248 от ГПК въззивното решение № 84/07.05.2025 година, постановено по в.гр.д. № 62/2025 година по описа на Бургаския апелативен съд следва да бъде изменено, като в тежест на М. В. М., ЕГН **********, с оглед изхода на делото по въззивната му жалба се възложи само сумата от общо 4 200 лева, ведно с ДДС, представляваща направените от ЗД „Бул Инс“ АД съдебно-деловодни разноски, които се свеждат до адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред Апелативен съд - Бургас.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал.1 ГПК, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 84/07.05.2025 година, постановено по в.гр.д. № 62/2025 година по описа на Апелативен съд - Бургас в частта, в която М. В. М., ЕГН **********, с адрес: град Ямбол, ул. „Тимок“ № 18, е осъден да заплати на „Бул Инс“ АД, ЕИК ***********, със седалище град София и адрес на управление: р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от директорите К. Д. К. и Ст. Ст. Пр., начин на представляване - заедно, сумата 4 от 6 240 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред Бургаския апелативен съд, като НАМАЛЯВА тази сума за разноски от 6 240 лева на общо 4 200 /четири хиляди и двеста лева/ лв., ведно с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред Бургаския апелативен съд.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5