Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 26.05.2021, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 218/2021
Вид
Решение № 52
Подписан
26.05.2021
В сила
26.05.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.15, ал.1 · Закон за закрила на детето
  • чл. 25, ал.1, т.3 · Закон за закрила на детето
  • чл. 26 ал. 1 · Закон за закрила на детето
  • чл.28 · Закон за закрила на детето

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Сливен , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Я. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Пенка С. Иванова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20212200500218 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №260242/09.04.2021г. по гр.д.

№364/2021г. на Сливенски районен съд, с което детето П.Б. Н., роден на ******* е настанено на основание чл.28 от ЗЗДт в специализирана институция – ЦНСТДМУ – гр.Сливен, ул. ****** за срок до навършване на пълнолетие, считано от 09.04.2021г.

Въззивната жалба е подадена от заинтересованите лица П. М. Д. и Б. Й. Н. – родители на настаненото дете, чрез пълномощник адв. Д.П. и с нея се обжалва постановеното първоинстанционно решение изцяло.

В жалбата си въззивниците П. М. Д. и Б. Й. Н. чрез адв. П. заявяват, че намират обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и неправилно. Посочват, че районният съд е настанил детето в специализирана институция без да е изпълнил разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗДт и без да събере доказателства относно качествата на родителите. Съдът не е коментирал заболяването на детето и как то влияе на развитието му. Позовал се само на социалния доклад. Отказа на съда да изслуша детето бил формален, позован само на субективното становище на молителя от впечатления по предходно дело без да е посочено в какво се изразяват негативните последици, проявили се върху поведението на детето.

1

Неизпълнението на това основно процесуално задължение довело до неправилност и на постановеното решение. Въззивниците посочват, че съдът не отчел последващото им желание да се грижат за детето и желанието на самото дете да живее при тях. Не били събрани никакви доказателства за родителските им качества. С оглед изложеното, жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което отхвърли молбата на ДСП за настаняване на детето П. Б.Н. в специализирана институция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна ДСП - Сливен.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, ДСП – Сливен оспорва същата като неоснователна. Изложена е фактологията на предшестващите молбата събития и обстоятелствата, наложили подаването й. Счита, че правилно детето не е изслушано от районния съд, тъй като предходно изслушване на детето е довело до емоционална нестабилност, загуба на контрол над поведението и влошаване на здравословното състояние на детето. Счита, че съдът е взел предвид поведението на родителите.

Посочва, че от момента на престоя си в ЦНСТДМУ до момента детето демонстрира подобрение в здравословното си състояние и поведение, с изключение на периодите, в които с грижите за него са били ангажирани родителите му. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано.

По направените с въззивната жалба и отговора доказателствени искания съдът се е произнесъл с определение по реда на чл.267 от ГПК, като е допуснал събиране на писмени доказателства.

В с.з. заинтересованите лица – въззивници П. М. Д. и Б. Й. Н. – родители на детето П.Б. Н., се явяват лично и с пълномощник адв. Д.П., който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Посочва, че и родителите, и детето желаят то да бъде отглеждано в семейна среда, което ще бъде най-благоприятно за него.

Родителите обещават, че ще полагат всички необходими грижи, за да продължи прилаганото в момента лечение, да спазват всички предписания на лекарите и съответно назначената му трудотерапия. Моли да бъде отменено настаняването.

В с.з., въззиваемата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие юриск. Тенев, който оспорва въззивната жалба. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че след 2 настаняването на детето в дома и спазването на назначената му терапия се наблюдава подобрение в неговото състояние, което следва да бъде стабилизирано. Това може да се случи ако продължи изпълнението на назначената терапия и като приема медикаментите и посещаване на дневния център. Към момента, благодарение грижите в центъра, детето отбелязва напредък.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. ДОПЪЛВА я с установеното от събраните пред въззивната инстанция доказателствени средства, както следва:

Въззивната инстанция изслуша двамата родители П. М. Д. и Б. Й. Н.. Те изразяват желание детето да се върне при тях. Посочват, че ще се грижат за него, ще му дават лекарствата, като бащата ще го води в Дневния център. Заявяват, че осъзнават грешката си по отношение на П. и няма да допускат нови. Посочват, че в състоянието и поведението на детето има промяна и считат, че ще се справят с детето си.

Съдът изслуша в съдебно заседание навършилото 10-годишна възраст дете П.Б.

Н. в присъствието на социален работник. При изслушването констатира, че детето П. е спокойно, заявява, че с новите лекарства се чувства добре и ще ги взема, докато от старите му се е спяло и затова не ги е пиел. Изразява силно желание да се върне в къщи. Посочва, че обича много родителите си и не може без тях. Обещава, че ще слуша майка си, няма да я удря. Посочва, че се е променил. Посочва, че ходи в Дневен център и там му харесва, не му е скучно, има приятели.

Социалният работник Мартина Станкова, работеща с детето от две години и присъстваща на изслушването на детето П., посочва, че детето е искрено, осъзнава 3 проявите си и чистосърдечно се разкайва, по детски е наивно, въпреки възрастта си.

Посочва, че сега П. е насочен към дневен център за деца с увреждания от 8 ч. до 16 ч. всеки ден. Там му се оказва образователна подкрепа, психологическа и трудотерапия с него. Ако детето се върне на родителите, те ще трябва да го водят в този център. Ако продължи да бъде настанен, ще продължат заниманията му в дневния център. П. споделил, че в дневния център се чувства спокоен, докато в самия дом има доста деца с по-тежки увреждания от него и това го потиска. От както е в дома и след лечението, което се проведе в края на миналата година, се наблюдава положителна промяна както от емоционално и психическо естество, така и визуално. В периодите, в които П. бил пуснат да гостува на родителите си, при извършени тогава от социалните служители посещения, констатирали, че бил пуснат по улиците и никой не знаел къде е. Детето нямало никакъв контрол. Посочва, че майката стои на двете крайности, или си го взема или го разсиновява.

П. М. Д. и Б. Й. Н. са членове на Управителния съвет на Фондация „Земя-08“, с.

Селиминово, общ. Сливен. Същите се ползват с добро име и уважение сред своите съседи и съселяни. Не са конфликтни личности, нямат аморални прояви. Имат магазин за хранителни стоки, в който работят и се грижат за децата и внуците си. Те са грижовни и отговорни.

От показанията на вид. Моллова се установява, че П.Д. и Б.Н. се грижат за детето от момента, в който са го осиновили. Били много привързани към него. След като се установило, че той има въпросното заболяване, започнаха да полагат грижи във връзка със самото лечение и приемане на лекарства от негова страна, през цялото време двамата се грижели за него. Няколко пъти Пенка лежала с детето в болницата във Варна. Ако в училище се сбие с някого, ако нещо е счупил и трябва да се плати нещо, което е направил, те отивали и плащали, извинявали се. С. Когато преди една година състоянието на П. се влошило, мислели да подадат молба за разсиновяване, но се отказали, защото били много привързани към него. След настаняването на П. в дома, родителите ходели редовно да го виждат в определения им режим. Ако имал нужда от нещо, те му го носели Винаги каквото му трябва нещо му го носят, от каквото има нужда му го предоставят, за да бъде спокоен и да не се чувства травмиран и да му се уврежда психиката.

По отношение на детето П. Н. е предоставена социална услуга „Психологическа подкрепа“ в ЦСРИ – Сливен, като основна потребност е изведена работа с психолог за осигуряване на добро емоционално и психично здраве, повлияване и преодоляване проблемното поведение. В заключителния доклад екипа е отчел известни положителни промени в поведението на П., макар и в недостатъчно голям обем. Повишена е търпимостта му към индивидуална работа, по-склонен да изпълнява поставените му 4 задачи. Невъзможността да се осигури непрекъснатост на терапевтичния процес, заради епидемичната обстановка в страната, препятствала по-бързия и траен напредък на детето. Препоръчва се продължаване на работата с детето и семейството.

Екипът на ЦСРИ е посочил, че в контактите си с детето майката П.Д. проявява колебливо отношение. От една страна е емоционално привързана към детето, от друга – му заявява, че не желае повече да се грижи за него. Причината за поведението й, според екипа, е че трудно успява да се справи с поведенческите прояви на момчето, като не получава подкрепа от близките си. Консултирана е за начина, по който следва да се отнася и да има очаквания спрямо детето.

Въз основа на установеното от фактическа страна, въззивният състав споделя напълно крайните правни изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Районният съд е бил сезиран с молба, с правно основание чл.28 от Закона за закрила на детето, за предприемане на мерки за защита на дете в риск чрез предоставяне на социална услуга от резидентен тип – „Настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания“ Молбата е допустима, а разгледана по същество – основателна.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Следва да се отбележи, че по делото има достатъчно доказателства относно родителския капацитет и възможности на родителите, като съдът е положил усилия да събере и анализира редица доказателства в тази насока – не само социален доклад /подробен/, но и информация от кметството на с. Селиминово относно характеристичните данни на родителите. Въззивната инстанция прие като доказателство и заключителния доклад на ЦСРИ – Сливен по предоставената социална услуга. Изяснено е обстойно здравословното състояние на детето П. и особеностите в поведението му, от там и специфичните изисквания относно грижите, които следва да се полагат при отглеждането и възпитанието му.

Въззивният съд намира, че и към момента, както и към момента на вземане на мярката за закрила по административен ред, детето П. е дете в риск по смисъла на ЗЗДт - пар.1, т.11, б.“в“ – „д“ от ЗЗДт., като съществува риск от увреждане в цялостното му развитие и не са налице условия за отглеждането му в биологичното му 5 семейство на този етап.