Решение № 35 от 21.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Благоевград, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200501102 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ИВ. П. АНТ., ЕГН **********- длъжник по изпълнително дело № 491/2017г. по описа на ЧСИ Борис Велинов № 890, чрез пълномощника адв. В.И. В., срещу Разпореждане от 18.10.2021г. на съдебният изпълнителят, с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнително дело № 491/2017г., по описа на ЧСИ Борис Велинов, на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК- поради настъпила перемпция.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното писмено разпореждане на ЧСИ Борис Велинов - съставляващо отказ да бъде прекратено изпълнителното производство и да укаже на съдебния изпълнител да прогласи вече настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство.

Срещу жалбата по чл. 435 ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436 ал. 2 от ГПК, е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело „Б.Д.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „О.“, ул. „М.“ № **, чрез пълномощника ст.

Юрисконсулт И.А..

Възразява се, че жалбата на молителката е бланкетна и не съдържа никакви аргументи, като единствено се изразява становище на несъгласие с ЧСИ че не са налице основанията на чл.

433 ал. 1 т. 8 от ГПК за прекратяване на делото.

1

Изказва се становище от взискателят по изпълнителното дело, чрез неговия пълномощник, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основанията на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като липсва период по- дълъг от две години, в който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Сочи се, че на 01.10.2021г. по делото е депозирана молба от взискател по изпълнително дело № 491/2017г. по описа на ЧСИ Борис Велинов, за налагане на запор върху вземанията на длъжника по и.д.

№ 33/2017г. по описа на ЧСИ Борис Велинов. Твърди се, че от този момент не е изтекъл предвидения в закона двугодишен преклузивен срок, тъй като съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., за период от 13.03.2020г. до 13.05.2021г., срокът по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК е спрял да тече и макар през този период взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия, то не е изтекъл двугодишен срок и не са налице основанията на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело.

Поради изложените съображения, жалбата на длъжника на осн. чл. 235 ал. 2 т. 6 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена от съда без уважение.

В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, представени по делото, ЧСИ Борис Велинов изразява становище, че депозираната жалба е процесуално допустима по аргумент на разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.

Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане с отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 491/2017г. по описа на ЧСИ Борис Велинов следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като за да е налице перемпция следва взискателят да не е поискал, а съдебният изпълнител да не е извършвал никакви изпълнителни действия за период повече от две години в хода на изпълнителното производство, а в случая тези предпоставки за прекратяването на изпълнителното производство не са изпълнени.

ОС Благоевград в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя, чрез пълномощника му по делото и материалите по изпълнително дело № 491/2017г. по описа на ЧСИ Борис Велинов, представено в заверен препис, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя- В.В. Д., ЕГН **********, чрез адв. Г., въз основа на Изпълнителен лист № 3896 издаден на 03.07.2017год. по гр.д. № 434/2016г. по описа на Районен съд Разлог, срещу длъжниците ИВ. П. АНТ., ЕГН ********** и П. Н. Б., ЕГН **********, за сумата от 450лв., за разноски направени по гражданското дело.Първоначално изпълнителното дело е образувано на 11.07.2017г. при ЧСИ Борис Велинов - per. № 890 в КЧСИ, като е било под № 20178900400491.

След извършено проучване на имущественото положение на длъжниците, извършено по ИД № 491/2017г. по описа на ЧСИ Борис Велинов, на длъжниците е била изпратена покана за 2 доброволно изпълнение.

По молба на взискателят В.В. Д., с акт на съдебния изпълнител, на 29.05.2018г. е била наложена ВЪЗБРАНА върху недвижим имот, собственост на длъжника- ИВ. П. АНТ., ЕГН **********.

Въз основа на молба от „Е.“ АД от 08.08.2019г., с искане за присъединяване на взискател по реда на чл. 426 от ГПК, е поискано присъединяване срещу длъжника ИВ. П. АНТ., ЕГН **********, за заплащане на парично задължение, въз основа на допълнително представен Изпълнителен лист от 26.10.2018г., за дължимите разноски по гр.д. № 3276/2015г. по описа на ОС Варна, като с молбата са поискани от ЧСИ Борис Велинов извършване на нови изпълнителни действия срещу длъжника ИВ. П. АНТ.- възлагане на осн. чл. 18 от ЗЧСИ на правомощия на ЧСИ за проучване на имущественото положение на длъжника- насочване на осн. чл. 426 ал.2 от ГПК на принудително изпълнение към което и да е установено движимо или недвижимо имущество на длъжника, чрез насрочване на опис, извършване на оценка и изнасяне на публична продан.

Установява се от материалите по приложеното в заверен препис изпълнително дело № 491/2017г. по описа на ЧСИ Борис Велинов, че по молба на взискателят В.В. Д., постъпила на 01.10.2021г., поискано е налагането на запор и същият е наложен от съдебният изпълнител на 01.10.2021г., за което на длъжника ИВ. П. АНТ., ЕГН **********, е изпратено запорно съобщение.

На 12.10.2017г. по изпълнително дело № 491/2017г. е постъпила молба от длъжника ИВ. П.

АНТ., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. В.а, с която е поискано от ЧСИ Борис Велинов да прекрати поризводството по изпълнително дело № 491/2017г. по неговия опис, поради настъпила перемпция на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, като в молбата се поддържа че двугодишния срок за погасяване на вземанията е изтекъл в рамките на проведеното изпълнително производство и са налице основанията на закона за прекратяване на изпълнителното дело.

С обжалваното писмено Разпореждане от 18.10.2021г. по изпълнително дело № 491/2017г. по описа на ЧСИ Борис Велинов, съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, на посоченото в молбата правно основание- чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като е счел че не са налице основания за перемпция.

Поддържа се в мотивите към обжалвания акт на съдебния изпълнител, че ЧСИ Борис Велинов е насрочвал и предприемал по искане на взискателя множество изпълнителни действия по изпълнително дело № 491/2017г., като в нито един момент не е изтекъл, без да бъде прекъснат преклузивния двугодишен срок, предвиден в закона за да настъпи погасяване на вземането на взискателя- В.В. Д. по отношение на длъжниците ИВ. П. АНТ., ЕГН ********** и П. Н. Б., ЕГН **********.

Срещу така постановеното разпореждане на ЧСИ Борис Велинов, е депозирана жалбата от длъжника ИВ. П. АНТ., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В.В., с правно основание чл. 435 ал. 2 от ГПК, въз основа на която е образувано настоящото дело пред ОС 3

Благоевград.

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения:

Депозираната жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК, като е спазен установения срок по чл.

436 ал.1 от ГПК и е подадена чрез ЧСИ Борис Велинов, пред който е образувано изпълнителното дело, до ОС Благоевград.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- длъжникът по изпълнителното производство, който съгласно чл. 435 ал. 1 т. 6 от ГПК/в редакцията след изм. с ДВ бр. 86 от 2017г./, може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. В този смисъл обжалваното действие на ЧСИ Борис Велинов, попада в предметния обхват на цитираната норма от закона, с която е признато правото на длъжника в изпълнителното производство да обжалва лимитивно изброените действия на съдебния изпълнител в цитираната законова разпоредба, по процесуалния ред предвиден с чл. 436 и сл. от ГПК.

Поради изложените съображения, изготвената жалба е депозирана от надлежна страна– длъжникът по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване на валиден подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и в съответствие с нормите на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, като същата се явява процесуално допустима.

В т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г., по т. д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, въпросът за прекъсването и течението на погасителната давност е разискван в неразривна връзка с "перемпцията" по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, и доколкото обединяващо звено и в двата случая са идентичните по смислово съдържание разпоредби на чл. 116, б. "в" ЗЗД "извършването на изпълнителни действия" и чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК "предприемане на действия за принудително изпълнение", то постановките, както и мотивите към тази точка на цитираното ТР, са приложими и за процесния случай. По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи 2-годишния срок по чл.

433 ал. 1 т. 8 ГПК, с т. 10 на ТР № 2от 26.06.2015г., по тълк.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с мотивите към тази точка е възприето становището, че всяко действие на взискателя, с което е поискал предприемане на определен изпълнителен способ и с предприемането или извършването на всяко изпълнително действие от съдебния изпълнител, изграждащо съответния способ, се прекъсва срока на погасителната давност и това са следните изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Според възприетото становище, не са изпълнителни действия и не прекъсват срока образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно 4 изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело, по смисъла на чл. 116 б. „в” от ЗЗД. При изпълнителния процес срокът се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко следващо изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Изпълнителният процес се образува по молба на взискателя и се движи по инициатива на последния, а не служебно. Затова при всички способи на изпълнение е необходимо, взискателят да изяви активно своята воля и да предприеме необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането– предмет на принудителното изпълнение. В случай, че взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането си в продължение на две години, законодателят приема, че се е дезинтересирал от изпълнението и същото подлежи на прекратяване (перемиране) по изричната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ТЗ. Прекратителното основание е проявление на основния принцип, че в изпълнителното производство не се прилага служебното начало, т.е. движението на изпълнителното производство става по искане на взискателя, включително и като се иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.