Решение № 1486 от 14.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1486 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330205067 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1т.2 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 187а, ал. 2т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на „Пътинженеринг“ ЕООД Пловдив е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1278. 25 евро/2500 лева/ за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш. Моли се електронният фиш да бъде отменен.В съдебно заседание се представлява от адв.П. ,който подържа искането за отмяна . Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ като учреждение, чийто орган е издал електронния фиш съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание юрск.И. поддържа исканията.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „Пътинженеринг“ ЕООД бил собственик на товарен автомобил „Скания „ Р 340 ЛБМНА с рег.№*** . Автомобилът бил с технически допустима максимална маса 29000 кг.

На 19.06.2023г. в 08.41 часа в община Марица, по път 64 на км 45+850 в посока намаляващ километър, който участък попадал в обхвата на платената пътна мрежа, било установено движение на лек автомобил товарен автомобил „Скания „ Р340 ЛБМНА с рег.№***, без за превозното средство да е заплатена изцяло таксата за ползване на платената пътна мрежа по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация. Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала като нарушение движението на процесния лек автомобил по посочените в ЕФ време и място, като създала доклад по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя бил издаден обжалваният Електронен фиш №**********.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства. От доклада по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него статични изображения във вид на снимки се установява, че на дата 19.06.2023г в 08.41 часа товарен автомобил „Скания „ Р340 ЛБМНА с рег.№*** „се е движил по път 6 4 на км 45+850 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като движението му е заснето от контролно устройство с № 10 682 .

Установява се още, че причината за отчитане на движението на превозното средство като нарушение е, че за преминаването му няма платена дължима пътна такса по чл.10ал.1т.2 от Закона по пътищата ,тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в електронния фиш време и място е било установено движение на процесното МПС за преминаването му няма платена дължима пътна такса по чл.10ал.1т.2 от Закона по пътищата ,тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация.

Следователно към дата 19.06.2023 г., когато движението на процесния автомобил по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е заснето и установено от устройство с № 10682 от Електронната система за събиране на пътни такси, за превозното средство не е отчело плащане . Тъй като нарушението е установено в отсъствието на нарушителя, то на основание чл.

187а, ал. 1 от ЗДвП действа оборимата презумпция, че пътното превозното средство е управлявано от своя собственик.По делото не са ангажирани доказателства за упражнено от жалбоподателя право по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП 2 да представи декларация с данни за друго лице като фактически водач на автомобила, поради което жалбоподателят е годен субект на нарушението.

Датата и мястото на извършването му се установяват от доклада по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП, който служи като доказателство за тези обстоятелства съгласно законовата разпоредба.

Въпреки това съдът намира, че съдът намира, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна, като първото основание за този резултат е непропорционалността на наложената санкция. Съгласно § 16 от допълнителните разпоредби към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията н а Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета българската държава е въвела следната санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса: задължение по чл. 10б от ЗП за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 от ЗП за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа; кумулативно с това е предвидена и имуществена санкция във фиксиран размер с разпоредбите на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП, като по този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.

В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от 3 характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от българския законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидената възможност имуществената санкция по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл. 26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП , която според чл. 27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с пониска като интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на наказанието, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.

В този смисъл е и произнасянето на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. по дело C?61/23, в което изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори каквито са: причините за допуснатото нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината умисъл или непредпазливост.

Налагането на имуществена санкция на дееца в нарушение на принципа за пропорционалност последователно се приема за основание за отмяна на санкционния акт по чл. 58д от ЗАНН и в съдебната практика на касационната инстанция – така Решение № 11029 от 16.12.2024 г. по к. а. н. д.

№ 2253/2024 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 11272 от 20.12.2024 г. по к. а. н. д. № 1143/2024 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 3431 от 15.04.2024 г. по к. а. н.

4 д. № 232/2024 г. по описа на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 9199 от 28.10.2024 г. по к. а. н. д. № 1443/2024 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 9947 от 18.11.2024 г. по к. а. н. д. № 1815/2024 г. на XXXI състав на Административен съд – Пловдив.

Според настоящия съд е налице и изтекла давност за административнонаказателно преследване. Следва да се отбележи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност: преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 НК .

Абсолютната давност изключва наказателното

/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 НК . В общия случай при наложено наказание глоба на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4, 5 години (чл. 81, ал. 3 НК , вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК ). В ЗАНН са уредени и специфични хипотези на обикновената преследвателна давност - чл. 34 ЗАНН, а именно срок за издаване на АУАН (три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (6 месеца от издаване на АУАН); Изпълнителна давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82 ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание.