Решение № 3671 от 10.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3671 гр. Пловдив, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330100286 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Терзиев Агро 89“ ЕООД, ЕИК 202343957 против „Елен Инвест“ ЕООД, ЕИК 202712541, с която е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 55, ал.1, пр.3, вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 05.06.2019 г. между страните възникнало облигационно правоотношение по договор с предмет подмяна на пластмасов „клипс и ключ“ на неподвижна част на проветрители на оранжерия и подмяна на два слоя найлон в същия обект, в срок от 15 дни. Ищецът платил авансово пълното възнаграждение от 8200 лева.

Ответникът извършил подмяна на пластмасовите „клипс и ключ“ в размер и количество по – малко от 1/3 от предвидените. Дейностите не били извършени в цялост въпреки многократните покани и изтичане на уговорения срок.

Твърди се частично изпълнение на работите по чл. 1 и пълно неизпълнение на тези по чл. 2 от договора, при което се поддържа, че част от платеното възнаграждение в размер на 5000 лева за неизпълнените СМР подлежи на връщане.

За сумата се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.03.2020 г. по ч.гр.д. № 9703/20 г. на СРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването му, ведно със законната лихва от 1 постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендира разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Признава наличието на договор, но твърди да е извършил спешни ремонтни действия в изпълнение на предмета на договора и в обема, уговорен между страните изцяло, както и съобразно предоставените му материали от възложителя. В тази връзка издал и изпратил две фактури на стойност 10 000 лева. Изпълнил подмяната на пластмасов „клипс и ключ“ в пълен обем, а подмяната на найлона доколкото било необходимо и съобразно осигурения от ищеца материал. Дейностите били спешни и наложителни, като извършеното надхвърляло платеното от 8200 лева. Тази сума не покривала стойността на СМР, като изпълнението започнало преди плащане на възнаграждението. В договора липсвало уточнение на линейните метри „клипс и ключ“, които се нуждаели от подмяна. Твърдяното от ищеца неизпълнение се дължало на факта, че това били дейности, извън обхвата на уговореното, като за същите не били предоставени съответни материали, за да се осъществят ремонтът и подмяната, респ. не били платени допълнително. Дейностите били извършени в пълен обем и срок.

Оспорва да е налице твърдяното неизпълнение на работите в количествено отношение.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение /в този смисъл изрично – Определение по в.ч.гр.д. № 790/21 г. на ПОС/. Възражението за недължимост е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдения договор за изработка с конкретни параметри, по който е платил изцяло уговореното възнаграждение за работата, но именно твърдените СМР по вид и количество не са изпълнени от ответника, въпреки настъпване на падежа, при което са възникнали предпоставки за разваляне на договора и се дължи връщане на претендираната стойност като част от възнаграждението, представляваща такава на неизпълнените видове и количества работи.

2

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да установи пълно изпълнение на задълженията по договора, по който работата е приета от възложителя или неоснователно е отказано това, респ. такива положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, както и твърденията и възраженията в отговора – за пълно изпълнение и според предоставени от ищеца материали. Наличието на основание за задържане на претендираната сума, а при доказване на горните елементи от ФС на претенцията – да докаже плащане.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: на 05.06.2019 г. между страните възникнало облигационно правоотношение по договор за извършване на СМР, със сочените в ИМ параметри, по който ищецът е платил възнаграждение от общо 8200 лева /вж. доклада/.

Според договора, изпълнителят – ответник се е задължил да извърши подмяна на пластмасов „клипс и ключ“ на неподвижна част на проветрителите на обект: оранжериен комплекс в гр. П., както и качествено и в срок – подмяна на два слоя найлон с размери – 5,70 м. на 36 м. в обекта, което следвало да се осъществи с материали на възложителя. Горното – в срок от 15 дни от по – късната дата – плащане на възнаграждението или сключване на договора.

От пл. нареждания се установява погасена сума от общо 8200 последна дата 16.07.2019 г. лева, с

Съгласно показанията на св. Л. – през м.януари 2020 г. извършил оглед на обекта на място /притежава специални знания – ****/. Констатирал изметване на системата за захващане на найлони „клипс и ключ“, деформация, при което и не изпълнявала функциите да задържа найлона в оранжерията. Измерил всичко точно на място, отразил данните в изготвена частна експертиза /приета като писмено доказателство, която няма пречка да бъде ценена като такова/. На място видял, че има материали „клипс и ключ“, които били складирани – вероятно с цел да бъдат поставени, приложил снимки в експертизата. Имало части в оранжерията, на които тези елементи били подменени, изглеждали като нови и други, на които не били – там найлонът бил деформиран. Измерил всички тези части, отразил ги като линейни метри.

Показанията се кредитират като ясни, последователни, логични, проследими и непосредствени.

Изнесеното като информация от този свидетел се подкрепя и от данните от св.

З./***на ищеца/. Заявява, че през лятото на 2019 г. следвало да се извърши ремонт на оранжерията – да се сменят клипсите на сводестия покрив, защото имало изметнато и 3 се отваряло, а идвала зима. През тази година дошли четирима работника от друга фирма, сменили клипсовете на два шеда и половина, което лично видяла. Оранжерията била разделена на 8 секции, като един шед бил една секция. Сменили само тези клипси, като на осми шед трябвало да се смени и един найлон, но те не го направили.

След като си тръгнали, ги чакали да дойдат отново, за да довършат работата, която били започнали, но не се върнали. Впоследствие румънци продължили работата и сменили останалите елементи, като използвали за това закупените от ищеца елементи.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдът приема, че показанията следва да бъдат ценени, т.к. са ясни, непосредствени, детайлни, житейски обясними, няма док., които да им противостоят, нито пречка да бъдат кредитирани.

Според приетото заключение на СТЕ, което се цени като компетентно, аналитично и подробно изготвено, неоспорено от страните откъм фактически изводи – общата дължина на детайлите „клипс и ключ“ на неподвижната част на проветрителите в оранжерията е 1152 лин.м., а двата слоя найлон с посочените в дог. размери – 205,2 кв.м. Съобразно установеното при констатацията на място от св. Л. и извършените измервания, както и с оглед показанията му, е дадено заключение, че монтираните детайли „клипс и ключ“ са 469 л.м., уговореният двоен слой найлон няма данни да е бил монтиран, при което и съобразно детайлно посочено изчисление, е застъпен извод, че цената на неизпълненото количество монтажни работи възлиза на 6073,65 лева. Обосновано е, че при платената цена по договора от 8200 лв. и средна цена от 2.50 лв. за подмяна на един линеен метър от детайлите „клипс и ключ“, може да се подменят 3280 лин. метра, както и 1025 кв.м. двуслоен найлон. Средната пазарна цена за подмяна на тези количества била около два пъти по – ниска от платената от 8200 лв.

Предвид така събраните доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка, съдът приема, че ответникът не е изправна страна в правоотношението, като не доказва при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК – пълно, точно изпълнение на поетите по договора задължения. Независимо дали ще се приеме количество на неизпълнените работи, според св. показания или признанието в ИМ /по – малко от 1/3/, стойността на недовършеното е винаги по – висока от претендираната за връщане сума по договора /вж. СТЕ/.

В тази връзка, относно поддържаното в ОИМ изпълнение на задълженията са ангажирани само гласни док. средства. Св. Т. /бивш служител на отв./ поддържа, че десет души били в оранжерия в гр. П. - трябвало да качат найлон, да го поставят и да сложат щипки. Мястото било ок. 500 кв.м. Всичко, което трябвало – изпълнили. Никой не казвал, че нещо не е наред. Отишли, направили това, което трябвало и си тръгнали.

Не помни какво количество найлон и клипсове сложили, минало много време. Шефът на фирмата - Д. си поръчал материалите за смяна и ги докарал. Той се оправял.

4

Дадените показания – освен, че са лишени от всякаква надлежна конкретика, при липса на достатъчно изнесена и обстоятелствена информация за релевантни за делото факти, всъщност в изводите си – за пълно и точно изпълнение, не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото. Същите са напълно изолирани, няма други данни, които да насочват за извод за обективната им и фактическа достоверност. Не само изложеното – в някои части те противоречат и на установени по делото факти.

Относно площта за поставяне и подмяна на детайлите – сочи 500 кв.м., докато тази на найлона според дог. и СТЕ е двойно по – малка - 205,2 кв.м.; св. сочи, че Д.

/управителят на отв. др./ си поръчал материалите за смяна и ги докарвал – което се опровергава с категоричност, т.к. – според договора /чл.3/ - материалите са за сметка на възложителя – ищец – същият ги е и закупил, видно от заключението на ССЕ, което се цени като компетентно и обосновано, а в този смисъл /че материалите са били закупени именно от ищеца/ са и показанията на св. Забънова.

Ето защо и само на база тези показания, съдът не приема да се установява надлежно и в цялост изпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя. За пълнота може да се посочи, че в подкрепа на твърденията на ищеца, освен останалите док. относно липсата на точна престация в количествено отношение, са и представените към частната експертиза снимки /годно док. средство представляват електронни документи по см. на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ, като съдържание, съхранявано в ел. форма, по – специално визуален запис/, от които е видно, че при огледа на място /извършен след изтичане на срока за изпълнение/ освен несменения двоен найлон, са констатирани доставен и неизползван такъв за монтаж, както и детайли „клипс и ключ“ за монтаж – материалите – все още неразопаковани. Горното допълващо доказателствената съвкупност, от която се установява тезата за неизпълнение на пълните поети задължения от ответника за подмяна на детайлите.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер. Няма спор, че дължимото възнаграждение е било платено авансово, но срещу това – ответникът не е изпълнил пълния обем на възложени му работи. Стойността на неизпълненото е дори по – висока от претенцията на ищеца.