Решение № 262487 от 15.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 15.04.2021 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Ивайло Димитров мл.с. Ивелина Симеонова при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 2018 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.11.2020 г. по гр.д. № 55255/2018 г., СРС, II ГО,

54 състав е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „******да заплати на А.И.Б., ЕГН **********,***, офис 107, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС сумата от 725 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „главен надзирател II степен“ в затвора в гр. София, включващ времето на инструктаж, приемане и сдаване на смяната, надхвърлящо работното време за съответната смяна, както и времето на почивка, през което ищецът не е имал право да съблича униформата си, да напуска района на местоработата и да бъде на разположение, за периода от 01.07.2015г. до 19.03.2016г., сумата от 1650,47 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ в затвора в гр.

София, включващ времето на инструктаж, приемане и сдаване на смяната, надхвърлящо работното време, както и времето на почивка, през което ищецът не е имал право да съблича униформата си, да напуска района на местоработата и да бъде на разположение, за периода от 21.03.2016г. до 20.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-17.08.2018г. до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 191,28 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 725 лв.

- възнаграждение за извънреден труд на длъжността „главен надзирател II степен“ в затвора в гр. София, за период на забавата от 01.10.2015г. до 17.08.2018г., сумата от 265,64 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1650.47 лв. - възнаграждение за извънреден труд на длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ в затвора в гр. София, за период на забавата от 21.06.2016г. до 17.08.2018г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 214,82 лв., представляваща разноски за производството, като е отхвърлил иска по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „главен надзирател II степен“ в затвора в гр.

София, включващ времето на инструктаж, приемане и сдаване на смяната, надхвърлящо работното време за съответната смяна, както и времето на почивка, през което ищецът не е имал право да съблича униформата си, да напуска района на местоработата и да бъде на разположение за разликата над сумата от 725 лв. до пълния предявен размер от 3685,50 лв. и за периода от 28.07.2014г. до 30.06.2015г., иска с правно основание чл. 187, ал.

5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ в затвора в гр.

София, включващ времето на инструктаж, приемане и сдаване на смяната, надхвърлящо работното време, както и времето на почивка, през което ищецът не е имал право да съблича униформата си, да напуска района на местоработата и да бъде на разположение за разликата над сумата от 1650,47 лв. до пълния предявен размер от 3500 лв., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за възнаграждение за извънреден труд на длъжността „главен надзирател II степен“ в затвора в гр. София за разликата над сумата от 191,28 лв. до пълния предявен размер от 282 лв. и за периода от 01.10.2014г. до 30.09.2015г., иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за възнаграждение за извънреден труд на длъжността „началник група надзорно-охранителна дейност“ в затвора в гр. София за разликата над сумата от 265,64 лв. пълния предявен размер от 767,64 лв., иска с правно основание чл.

179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за заплащане на сумата от 83 лв., представляваща възнаграждение за нощен труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „главен надзирател II степен“ в затвора в гр. София, за периода от 28.07.2014г. до 19.03.2016г., иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 98,55 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на възнаграждението за положен нощен труд за периода от 01.10.2014г. до 17.08.2018г., иска с правно основание чл. 187, ал.

5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за заплащане на сумата от 1250 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение на длъжността „зам. началник на затвора“ в затвора в гр. София, включващ времето на инструктаж, надхвърлящо работното време за съответната смяна, както и времето на почивка, през което ищецът не е имал право да напуска района на местоработата, за периода от 23.10.2017г. до 25.04.2018г. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 72,02 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за възнаграждение за извънреден труд на длъжността „зам.началник на затвор“ в затвора в гр. София за периода от 23.01.2018г. до 17.08.2018г. Осъдил е А.И.Б., ЕГН **********,***, офис 107 да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „******на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от 222,36 лв., представляваща разноски за производството. Осъдил е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „Ген. И. Столетов" № 21, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от 113,30 лв. - държавна такса за производството и сумата от 209,78 лв. - депозити за експертизи.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „******, чрез пълномощника юрисконсулт Д.в осъдителната част с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че съдът избирателно и превратно е обсъдил събраните по делото доказателства. Със Заповед № Л-91 от 07.07.2014г., отменена със заповед № 110 от 05.08.2014г., отменена със заповед № Л-143 от 30.09.2014г. относно организация и разпределение на работното време почивките, продължителността на нарядите, времето за хранене и за дейностите, за които се установява режим за полагане на дежурство и време на разположение, изготвяне и утвърждаване на графиците и отчитане на работното време в затвора гр. София, 30 „Кремиковци“, 30 „Казичане“, издадени от началника на затвора в гр. София, се установява, че за дежурните главни надзиратели и командири на отделения в затвора в гр. София и в 30 „Кремиковци“ и командирите на отделения в 30 „Казичане“, се определя продължителност на нарядите и дежурствата - на 24 часа от 08.00ч. до 08.00 ч. на следващия ден.

Дейностите по чл. 305, чл. 306 и чл. 307 от ППЗИНСЗ (инструктаж и преглед при застъпване на наряд) и чл. 314 от ППЗИНЗС (сдаване на дежурството и доклад на началника на затвора) се осъществяват във времето от 08:00ч. до 09.30ч. за първа смяна на дежурните главни надзиратели. Времето за почивка съгласно чл. 16 е, ал. 5 ППЗИНЗС е определено на 90 минути-за дежурните главни надзиратели: по 45 минути от 12.45ч. и от 18.45ч. (раздел II, чл. 1, т. 1.2.1), а за физиологични нужди по 10 минути - от 10.10 ч. и от 15.10 ч. (раздел II, чл. 1, т. 1.3.1). Със заповед № Л-110 от 05.08.2014 г. на началника на затвора е отменена заповед № Р-98 от 15.09.2009г., с която на служителите от надзорно-охранителния състав, дежурни за съответния ден, е било забранено да напускат района на поделението след 17.00ч.

Сочи се, че служителите в Главна дирекция

"Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби са държавни служители по смисъла на чл. 19, an. 1, т. 1 ЗИНЗС. Техните правоотношения се уреждат от този закон и правилника за прилагането му. Едва ако липсват разпоредби уреждащи държавната служба в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" субсидиарно приложение намират разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, а не Закона за държавния служител и Кодекса на труда както неправилно е приел съда при определяне на правната квалификация на исковете.

Неправилно съдът е приел, че времето за инструктаж не е признато за работно време. Времето на приемане и сдаване на дежурството, на инструктажа, представлява работно време и следва да се включва и заплаща от работодателя към т.н. "отработено време", а съгласно същия чл.16 е, ал. 5, при непрекъснато 8 часово дежурство се осигурява половин час почивка, при 12 часово дежурство има 60 минути почивка, а при 24 часово дежурство, почивката е 90 минути, която не представлява работно време и не би следвало да се заплаща от работодателя като „отработено време“.

Неправилно съдът е приел, че не е налице почивка след като не може ищецът да свали униформата си. За задължението да носи униформа ищецът е запознат с длъжностната си характеристика. Униформеното облекло служи за отличаването на служителя от останалото население при изпълнение на служебните му задължения и идентифицирането на работодателя. Дори без униформа при възникване на извънредна ситуация служителят остава на разположение, което със сигурност не е ежедневно. Освен това, разпоредбите на чл.187, ал. 5, т.2 ЗМВР предвиждат ограничение на полагането на извънреден труд до 70 часа на тримесечие. Ако работодателят поиска от служителя да полага такъв труд над установената норма, последният има право да откаже полагането му, без това да се свърже с каквито и да е неблагоприятни последици за него. Щом обаче служителят доброволно е приел да изпълнява дежурствата, които са формирали количество на извънреден труд над допуснатия с правната норма, то това не може да се възприеме като „принуда“.

Следва да се отбележи, че макар с изменението на ЗМВР от 14.10.2016 г. с чл.

187а, ал. 3 да е прието изрично, че държавният служител може да откаже без дисциплинарни последици да даде писмено съгласие /по. чл. 187а ал. 2 от ЗМВР/ за полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, това не означава, че до това изменение такова действие е било немислимо и недопустимо. Точно обратното, КТ, като обща спрямо специалната норма на ЗМВР и преди този момент е прогласявала това конкретно право на всеки един работник или служител и не е имало законова причина то да не бъде достъпно за държавните служители, чиито правоотношения се третират от ЗМВР и ЗИНЗС. Освен това КТ и с друга своя норма изрично прогласява, че неизпълнението на незаконосъобразно разпореждане на работодателя не е нарушение на трудовата дисциплина.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна А.И.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Я.А.,***, офис 107 оспорва въззивната жалба.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.