Решение № 2210 от 18.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2210 гр. София, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110164288 по описа за 2021 година иск с пр.осн. чл. 344, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ:

Ищецът – М. СТ. Ц., твърди, че трудовото ù правоотношение било прекратено незаконосъобразно със Със Заповед № Н-29/27.11.2018г., като това било установено с влязло в сила решение (Решение № 162815/10.07.2019 г, постановено по гр.д. № 5193/2019г, на СРС, ГО, 67-ми състав). Междувременно работила по друго правоотношение, но на пониска заплата:

С оглед изложеното, ищцата моли:

- да се осъди ответникът да ù заплати обезщетение на основание чл. 225, ал. 2 от КТ за по-ниско платена работа, вследствие на незаконното уволнение за период от 6 месеца (от 28.11.2018г. до 28.05.2019г.), в общ размер на 14 917,35 лева и законната лихва върху горната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ù изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът – фирма, оспорва иска само по размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа и правна страна:

Изложеното в исковата молба е безспорно, спорно е само възнаграждението, което е получавано от ищцата при втория работодател.

1

Обезщетението по чл. 344 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ се дължи от работодателя при следните предпоставки – в резултат от уволнението, което е признато за незаконно, работникът да е работил на по-ниска заплата, като размерът му е за не повече от 6 месеца.

Тук следва да се посочат няколко обстоятелства:

1. в обикновената хипотеза работникът установява оставане без работа (ал. 1). Това не е спорно – напротив твърди се че е престиран труд.

2. в тази хипотеза (ал. 2), вече ответникът следва да установи по-малък размер на обезщетението (чл. 154, ал. 1 от ГПК).

Депозирано е заключение на ССчЕ, оспорено от ищеца и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л., се установява, че стойността на обезщетението възлиза на 13 585,11 лева. Коригирана е писмената част, според която обезщетението възлиза на 13 938,59 лева.

За процесния период ищцата е получила брутно възнаграждение от новия си работодател в размер на 4 184,29 лева. При ответника възнаграждението, което би получила би било 18 122,88 лева. Средното дневно възнаграждение е 131,63 лева. За първия месец това означава Х 3 = 394,89 лева. Това е съобразено, като размер дори и в писмената защита на ищеца. Самата заплата е определена като сбор от основна такава + процент за стаж, или 2 544 лева + 483,36 лева = 3 027,36 лева. Или става въпрос за техническа (математическа) грешка. Чл. 19 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, е неприложим. И в двете дружества ищцата има отработен пълен месец. Чл. 17 е съобразен от в.л.

13 938,59 лева – 412,82 лева + 394,89 лева = 13 920,66 лева. Според съда обезщетението възлиза на тази сума. по разноските:

На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска – 1 936,36 лева.

На ответника са дължат разноски, съобразно отхвърлената част - 23,38 лева (чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК).

По компенсация ответникът дължи – 1 912,98 лева.

Ответникът дължи държавна такса в размер на 556,83 лева, съобразно уважената част от иска.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ, фирма, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. С., e-mail: ..., да заплати на М. СТ. Ц., ЕГН **********, гр. С., съд.адр.: гр. С., чрез адв. Р.Г. И. – САК, e-mail: r. следното:

- сумата от 13 920,66 (тринадесет хиляди деветстотин и двадесет лева и шестдесет и шест стотинки) лева - обезщетение за по-ниско платена работа за периода от 28.11.2018г. до 28.05.2019г. , ведно със законната лихва, считана от 11.11.2021г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран размер от 14 917,35 (четиринадесет хиляди деветстотин и седемнадесет лева и тридесет и пет стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,

- сумата от 1 912,98 (хиляда деветстотин и дванадесет лева и деветдесет и осем стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и направена компенсация.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, фирма, седалище и адрес на управление: гр.

С., да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 556,83 (петстотин петдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки) лева – дължима държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение по реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК по отношение на ГЛАВНИЦАТА (13 920,66 лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3