Решение № 3270 от 11.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3270 гр. Варна, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110113389 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. К. К., действаща чрез адв. Т. С., срещу Н. И. Д., с която е предявен иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер от 11 158.84 лева, представляваща възнаграждение по договор за изготвяне на проектно предложение от 13.12.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.10.2022 г. до окончателното й погасяване.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че на 13.12.2016 г. ответникът е възложил на ищцата въз основа на сключен между тях договор за изготвяне на проектно предложение, извършването на необходимите действия за изготвяне и администриране на индивидуален проект за кандидатстване по проект за финансиране: програма * „*“ с договарящ орган по процедурата Министерството на труда и социалната политика по Оперативна програма „*“ срещу възнаграждение – основно в размер на 300.00 лева, което било изплатено към момента и допълнително – предмет на предявения иск. Сочи се, че страните били договорили допълнителното възнаграждение да се заплати при одобрение на проекта, изработен от изпълнителя-ищец, и представлявало процент от първоначално одобрената сума за спечелилия финансиране проект. Излага се, че в полза на ответника била одобрена субсидия в размер на 185 980.70 лева и съгласно уговорките дължимото допълнително възнаграждение възлизало на 11 158.84 лева или 6% от одобрената сума.

Падежът бил уговорен, както следва – първата част в срок от 8 календарни дни от датата на 1 одобряване на проекта за финансиране от финансиращата институция и втората част в срок от 8 календарни дни, считано от получаването на авансовото плащане от страна на възложителя на одобрения проект, а в случай, че няма авансово плащане, възложителят следвал да заплати на изпълнителя това възнаграждение в срок от 6 месеца от датата на сключване на договора за безвъзмездно финансиране с финансиращата институция по програмата.

Твърди се, че ответникът, след като е бил одобрен за субсидиране, е решил да не сключва договор с финансиращата институция и лично е заявил отказа си пред нея, респективно одобрението е било отменено, като при тази хипотеза страните договорили, че възложителят също следва да заплати на изпълнителя дължимото допълнително възнаграждение за одобрение.

Твърди се, че ответникът е приел изпълнението на възложената работа без забележки, подписвайки удостоверение за изпълнение от 15.03.2017 г.

Междувременно министерството на труда и социалната политика е взело решение от 15.12.2016 г., с което е прекратена процедурата чрез подбор на проекти * „*“ поради несъответствието й с ПЕС и била обявена нова процедура на подбор на проекти със същата цел и при същите условия под нов номер – * “*“. В тази връзка за повторното кандидатстване с вече изработения от ищцата проект, между „*“ ЕООД – управлявано от ответника и „*“ ЕООД – управлявано от ищцата, е било подписано ново удостоверение за изпълнение на 29.08.2017 г. с идентично на предходното удостоверение съдържание.

Излага се, че управляваното от ответника дружество „*“ ЕООД е получило въз основа на пректното предложение безвъзмездна финансова помощ в размер на 185 980.70 лева. Заинтересованите лица били уведомени за решението и са били поканени да сключат административен договор, като ответникът, без да изложи каквито и да е доводи е взел решение да прекрати участието си и да не сключи договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Своевременно е уведомил ищцата за решението си, като е поискалтя да преустанови работата си по следенето на развитието на проекта.

Сочи се, че горното не отменя задължението на ответника да заплати договореното допълнително възнаграждение. Твърди се, че това задължение е възникнало за ответника от момента, в който МТСП е взело решение да предостави безвъзмездна финансова помощ за реализиране на проектното предложение, изготвено от ищцата.

Поддържа се, че няма пречка възложителят по договора от 13.12.2016 г. да не бъде лицето, което кандидатства по посочения проект за финансиране – в конкретния случай „*“ ЕООД, още повече че условията за кандидатстване са променяни няколкократно от МТСП в насока, че кандидатите трябва да бъдат юридически лица.

По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск.

Претенидрат се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който освен, че е застъпено становище за недопустимост на молбата, са 2 изложени подробни доводи за неоснователност на предявения иск, които следва да бъдат обобщени, както следва:

1./ Искът е неоснователен, тъй като между страните не е сключен договор за проектиране на 13.12.2016 г. в качеството им на физически лица;

2./ В условията на евентуалност, ако се приеме, че страните по делото са и страни по процесния договор, ответникът оспорва валидността на сделката, като инвокира възражение за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД поради липса на съгласие за сключването му между страните като физически лица. Ответникът никога не е имал намерение да сключи договор в качеството му на физическо лице. През цялото време си е мислил, че договорът се сключва между управляваните от страните по делото дружества – „*“ ЕООД и „*“ ЕООД.

Сочи, че не е сключвал и договор в полза на трето лице, а именно управляваното от него дружество „*“ ЕООД, включително, че не е налице обещание за задължение или действие на едно трето за договора лице – „*“ ЕООД;

3./ В условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът не е нищожен, инвокира възражение за унищожаемост по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД поради измама. Твърди, че е бил подведен от ищцата, която умишлено го е въвела в заблуждение, предоставяйки му проектодоговор с логото на фирмата „*“ ЕООД с уголемени и удебелени букви в горната част, както и в долната част под линия на страниците. Отделно се твърди, че част от клаузите на договора уреждали отношения характерни за търговски дружества, а именно чл. 4, чл. 6,3, чл. 9.1, чл. 9.3. Твърди се, че тези действия на ищцата били прецизно отработени и нямало как да са случайни или предизвикани от небрежност, доколкото същата несъмнено е била много добър професионалист и притежавала специфични знания и умения в изготвянето на проекти по национално и евро програми, което обуславяло умисъла в нейните действия;

4./ В условията на евентуалност, ако се приеме, че страните в производството са и страни по валидно сключен договор, ответникът релевира възражение за развален по право договор по чл. 89 от ЗЗД, тъй като процедурата за подбор на проекти № * била прекратена с решението от 15.12.2016 г., което обуславяло недължимоста на възнаграждението поради невъзможност за изпълнение на задължението на ищцата да изготви проект по процедура, която не е преустановена и не е активна;

5./ В условията на евентуалност, инвокира възражение за развален договор по чл.

265, ал. 2 от ЗЗД с доводи, че е налице неточно изпълнение на възложената работа, като твърди, че проектът, изготвен от ищцата, бил негоден за неговото предназначение и употреба, тъй като в проекта било предвидено да бъдат назначени 13 служители и още 3 лица помощен персонал. Заложените в проектното предложение финансови средства за работни заплати и осигуровки били изчислени от ищцата на база 460.00 лева МРЗ.

Прогнозата била, че МРЗ ще се увеличи с около 50.00 лева, което калкулирало доста сериозна сума за 12 месеца, която фирмата нямала от къде да вземе. Още повече, че по проекта било заложен ангажимент 50% от работниците да се задържат на работа 6 месеца след приключване на проекта, като се предвиждало заплатите да не се изплащат от бюджета 3 на проекта, а от евентуалната печалба на Социалното предприятие. Ответникът твърди, че е установил, че в секцията въпроси и отговори по програмата, изрично при зададен въпрос от кандидат, отговорът на експерти по програмата бил, че е допустимо в проекта за кандидатстване по програмата да се предвидят средства за повишаване на МРЗ от МС на РБ това обаче не било предвидено от ищцата, която изготвила проекта, но е била длъжна да го предвиди, за да може този проект да е годен за употреба. Също така се сочи, че ищцата била длъжна при изготвянето на проекта да предвиди и разходи за бензин на заложен по проект микробус, но не ги е предвидила. Тези факти и обстоятелства били доведени до знанието на ищцата и въпреки това тя не ги е коригирала.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява лично, чрез адв. Т. С. поддържа предявените искове . Оспорва възраженията на ответника. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за основателност на иска.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, явява се лично и поддържа отговора на исковата молба. Доразвива своите доводи за неоснователност на иска в депозираните писмени бележки.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл.

12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Съдът споделя становището на ищеца, за това че договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Той се счита за сключен с постигане на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Договорът е неформален, тъй като е вярно, както сочи и ищеца, че не е предвидена форма за неговата действителност, като писмената форма е само за доказване на учредената облигационна връзка. Тези характеристики се извеждат от разпоредбите на чл. 258 – чл. 269 от ЗЗД, като при възникнали спорове, свързани с действителността, изпълнението и прекратявеното му, намират приложение и общите разпоредби на ЗЗД за правните сделки. Предмет на задължението на изпълнителя е конкретен трудов резултат, който може да бъде постигнат чрез полагане както на физически, така и на интелектуален труд.

За успешното провеждане на предявения иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да установи в процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./ учреденото облигационно правоотношение с ответника на основание договора за проектиране от 13.12.2016 г.; 2./ своята изправност по договора – извършване на необходимите действия за изготвяне и администриране на индивидуален проект за кандидатстване по проект за финансиране; 3./ приемането на изпълнената работа от ответника-възложител; 4./ изискуемостта на вземането и 5./ размера на предявените 4 граждански притезания.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горните факти и да установи своите твърдения за положителни факти, включително и своите дилаторни и перемпторни възражения за липса на сключен между страните договор; за нищожност – съзнаваната липса на съгласие; за унищожаемост – подвеждането му от другата страна да сключи договора като физическо лице чрез умишлено въвеждане в заблуждение; за развален по право договор – невъзможността за изпълнение на възложената работа и за развален договор поради неточно изпълнение – в частност лошо изпълнен проект, обуславящ негодността му.

Първият правнорелевантен юридически факт по делото е спорен и е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав. В конкрения казус е видно от представения договор за изготвяне на проектно предложение от 13.12.2016 г., от който се твърди, че произтича неудовлетвореното гражданско притезание, че като страни по него са посочени физическите лица Н. И. Д. и Р. К. К.. Договорът се състои от пет страници, като всяка страница с изключение на последната е подписана от Д. и К.. Последната страница не е подписана от ответника. Прави впечателение, че на всяка страница под линия е изписана фирмата на управляваното от ищцата дружество, а именно „*“ ЕООД, с посочване на седалището и адреса на упралвение, тел. номер, ел. адрес и официалната интернет страница на търговското дружество. Съдът споделя доводите на ищцовата страна, че подписът при договора за изработка изначално не е елемент от фактическия съста при сключването му.