Определение № 113 от 28.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 113 гр. Плевен, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500020 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК*** срещу Решение № 1652/ 31. 10. 2025 г. ( със силата на определение по чл. 248 ГПК) по гр. д. № 783/ 2025 г. по описа на РСПлевен, с което е изменено на основание чл. 248 ГПК Решение № 955/ 27. 06.

2025 г. по гр. д. № 783/ 2025 г. по описа на РС- Плевен в частта за разноските, като „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК*** е осъдено да заплати на И. В. В. с ЕГН********** общо сумата от 1800 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и е отправил искане за неговата отмяна и и отмяна на решението в частта за разноските, като същите да бъдат оставени в тежест на ищеца, или при условията на алтернативност да бъде присъдено адвокатско възнаграждение под минималния размер предвиден в НВАР, съобразно практиката на СЕС.

Ответникът по частната жалба И. В. В. с ЕГН********** чрез мл. адв. И. И. от САК е изразил становище, че частната жалба е неоснователна, тъй като са налице предпоставките на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по

1 делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице и срещу съдебен акт, който подлежи на изменение по реда на чл. 248 ГПК, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 955/ 27. 06. 2025 г. по гр. д. № 783/ 2025 г. по описа на РС- Плевен е прогласен за недействителен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл.

22, вр. чл. 11, и чл.19 ЗПК Договор за потребителски кредит № 207179/ 15. 05.

2023 г., сключен между И. В. В. с ЕГН********** и „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК***, на основание чл. 55 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1689, 57 лв. и на основание чл. 78, ал.1 и чл. 72, ал. 2 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗА е осъден да заплати на ищеца сумата от 605, 02 лв. разноски, от които адвокатско възнаграждение в размер на 468, 57 лв. и държавна такса в размер на 136, 45 лв.

При определяне на адвокатското възнаграждение районният съд е съобразил НВАР №1/ 09. 07. 2004 Г. и практиката на СЕС относно определяне на адвокатското възнаграждение под минималния размер предвиден в наредбата, съобразени са предявените три иска, че са в защита на един правен интерес на една и съща страна, че исковете се основават на едни и същи доказателства, с идентични доводи и твърдения и с една и съща аргументация, произтичащи от едно и също правоотношение, основанието за което е договорът за потребителския кредит.По тези причини и на основание чл. 72, ал.2 ГПК съдът е определил общо адвокатско възнаграждение в размер на 468, 57 лв.

С отговора на исковата молба ответникът е представил платежно нареждане за изплатена сума на ищеца въз основа на договора за потребителски кредит в размер на 1 823, 20 лв. на 29. 04. 2025 г. Впоследствие с молба ищецът е направил намаляване размера на исковете по чл. 55, ал.1, пр.

1 ЗЗД на общо сумата от 1689, 57 лв., от които договорна лихва в размер на 402, 72 лв. и неустойка в размер на 1 286, 85 лв. и тази сума е присъдена със съдебното решение в полза на ищеца и дължима от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е станал причина за завеждане на делото и признае иска, 2 разноските се възлагат върху ищеца. Цитираната разпоредба изисква наличието на две кумулативни предпоставки: признание на иска от ответника и същият да не е станал причина за завеждане на делото. В случая безспорно ответникът с отговора на исковата молба е признал иска като основателен.

Втората предпоставка не е налице, тъй като искът е предявен пред СРС на 20.

11. 2024 г.( по- късно изпратено по подсъдност на РС- Плевен), а задължението на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД е погасено чрез плащане от ответника на ищеца на 29. 04. 2025 г., т.е. значително по- късно от предявяване на иска. С оглед на това съдът приема, че ответникът е станал причина за предявяване на иска, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК, за да бъдат понесени разноските в производството от ищеца.Осъществени са предпоставките на чл. 78, ал.1 ГПК, поради което правилно са присъдени разноски дължими от ответника в полза на ищеца.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА районният съд приема, че при така подадената молба по чл. 248 ГПК от ищеца за увеличение на размера на адвокатското възнаграждение, като е съобразил предявените три обективно съединени искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение по НВАР №1/ 09. 07. 2004 г. е 1800 лв. Посочено е, че процесуалният представител е имал активно процесуално поведение от подаването на исковата молба до приключване на съдебното производство пред първата инстанция със съдебен акт и че адвокатското възнаграждение с решението по съществото на спора е редуцирано повече от три пъти по размер, което е определено като рестриктивно. На това основание съдът е приложил изцяло НВАР №1/ 09. 07.

2004 г. и е определил общо адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. за трите обективно съединени искове.

Въззивният съд счита, че частната жалба е частично основателна. При определяне на адвокатското възнаграждение с решението по съществото на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК районният съд е приел, че следва да бъде определено едно общо адвокатско възнаграждение в контекста на чл. 72, ал.2 ГПК и за трите иска в размер на 468, 57 лв. на основание чл. 7, ал.2, т.2 от НВАР. В тази връзка обаче следва да се съобрази и разпоредбата на чл.2, ал.5 от НВАР, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо 3 от формата на съединяването на исковете. В настоящия случай въззивният съд възприема всички изложени съображения на районния съд в решението по съществото на спора относно фактическата и правна сложност на делото и относно процесуалната активност на процесуалния представител на ищеца, като счита, че следва да се определи възнаграждение за всеки от исковете поотделно и разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ГПК по въпроса за разноските е неприложим предвид на това, че нормата конкретно урежда само въпроса относно дължимата държавна такса при предявяване на иска.

С оглед изложеното и въз основа на изложените критерии за фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от процесуалния представител следва за всеки от исковете да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., съответно общо адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 720 лв.

Следователно обжалваното определение следва да бъде отменено за разликата над 720 лв. до 1800 лв. като незаконосъобразно и в останалата част до 720 лв. за присъдено адвокатско възна-граждение в полза на ищеца определението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения, и на основание чл. 278 вр. чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 1652/ 31. 10.

2025 г. (със силата на определение по чл. 248 ГПК) по гр. д. № 783/ 2025 г. по описа на РС- Плевен, с което е изменено на основание чл. 248 ГПК Решение № 955/ 27. 06. 2025 г. по гр. д. № 783/ 2025 г. по описа на РСПлевен в частта за разноските, като „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК*** е осъдено да заплати на И. В. В. с ЕГН********** за разликата над 720 лв.

(равностойност от 368,13 евро) до 1800 лв. ( равностойност от 920, 32 евро) разноски за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Решение № 1652/ 31. 10.

2025 г. (със силата на определение по чл. 248 ГПК) по гр. д. № 783/ 2025 г. по описа на РС- Плевен в останалата обжалвана част.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5