Решение № 260146 от 16.04.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ …260146………. 16.04.2021г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в проведеното на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година открито заседание, в състав:

Председател: Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев с участието на секретаря Нели Въгларова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №160 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260084 от 29.12.2020г. постановено по гр.д.№20/2020г. по описа на РС- В. е осъден М.М.Ф., с

ЕГН ********** ***, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение- В.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 14000лв., представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение на задължението за продължителност на работа по Договор №70 за повишаване на квалификацията от 22.11.2012г., ведно със законната лихва от 13.01.2020г. до окончателното плащане на сумата.

Осъден е М.М.Ф., с ЕГН ********** ***, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение- В.“ ЕООД, ЕИК: *********сумата в размер на 1910 лв.

- разноски в производството.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от М.М.Ф., чрез процесуалния му представител адв. Д..

Твърди се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.

В тази насока се сочи, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че според съдържащата се в т. ІІ, 1, 2 клауза за договора за повишаване на квалификацията се дължи заплащане на сума над утвърденото щатно разписание и тълкуването на тази уговорка налага извод, че волята на страните е сумата определена в анекса към него, да се заплаща ежемесечно за срока на обучението за придобиване на квалификация от специализанта и задължението на работодателя не се изчерпва с еднократно престиране на тази сума.

Счита се, че при неизпълнение от страна на работник или служител на поето задължение да работи при същия работодател за определен срок от време е сключен договор за повишаване на квалификацията по чл.234, ал.3, т.1 от КТ, когато е бил уговорен конкретен размер на дължимо обезщетение, работникът или служителят дължи точно тази уговорена в договора и анекса към него сума, без значение какъв е размера на реално направените от работодателя разходи за повишаване на квалификацията и дали е налице частично изпълнение или не.

Сочи се, че в случая, спорен по делото е въпроса, дали е уговорена неустойка в пункт ІІІ, т. 5 от Договор № 70 от 21.11.2012 г. за професионална квалификация, в размер на изплатените суми по т.ІІ, 1, т.2 за неизпълнение на задължението от ответника да не прекратява трудовия договор преди да изтекат 5 години след обучението, обвързва страните.

Твърди се, че първоинстанционният съд е пропуснал да разгледа този въпрос, на който въззивния съд следва да даде отговор.

Визира се, че няма пречка, страните да уговорят последиците от неизпълнението на задължението на ответника да не прекратява трудовото правоотношение за определен срок след обучение, ако е бил сключен договор за повишаване на квалификацията.

Твърди се, че с допълнително споразумение- анекс без дата /следва да се приема, че датата на анекса съвпада с тази на договора или е след датата на подписване на договора/ страните са преуредили отношенията си и с това допълнително споразумение са се съгласили при такава хипотеза да се дължи сумата от 500лв. за срока на договора.

Приема се, че следва да се приема, че клаузата от допълнителното споразумение страните са изменили пункт ІІІ, т.5 от договора за професионална квалификация и така клаузата за неустойка определена в договора е загубила действието си, считано от датата на подписване на анекса.

Счита се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с изтичането на срока на предизвестието- на 12.08.2018г. при действието на клаузата от анекса, поради което и за ищеца не е възникнало валидно вземане срещу ответника за неустойката по п.ІІІ, т.5 от договора за професионална квалификация, която неустойка се претендира с исковата молба на ищеца. Ето защо, исковата претенция на ищеца за дължима неустойка по договора за професионална квалификация се явява неоснователна.

Твърди се, че неправилно с обжалваното решение е отхвърлено направеното възражение от страна на ответника, че последния е поставен в обективна невъзможност от ищеца да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение в последната една година, поради създадена лоша организация на трудовия процес и липсата на необходимия брой реално работещи медицински специалисти в отделението „Педиатрия“ при ищеца.

Счита се, че събраните по делото писмени и гласни доказателства подкрепят твърденията на ответника.

Приема се, че работодателят- ищец е неизправна страна по договора за повишаване на квалификацията.

Визира се, че ответникът е работил в една ненормална обстановка на работа, която го е принудила да поиска прекратяване на трудовия му договор с Молба с вх.№398/11.07.2019г. до МБАЛ- В. и да прекрати предсрочно задължението си по договора за повишаване на квалификацията.

Твърди се, че основателно се явява в настоящия случай, направеното с писмения отговор възражение, че сумите заплащани от ищеца на ответника, като трудово възнаграждение и представляващи договорена сума по договора за повишаване на квалификацията, над утвърденото щатно разписание /пункт ІІ, 1, т.2 от договора/ за положения от него труд не може да се считат като инвестиция за повишаване на квалификацията. Сумите получени като трудово възнаграждение, над утвърденото щатно разписание непредставляват разходи извършени от лечебното заведение за специализанта.

Твърди се, че районният съд е следвало да приеме за основателно направеното възражение на ответника, с правно основание чл.83, ал.1, предл.второ от ЗЗД и да освободи длъжникът- ответник от отговорност или алтернативно и в случай, че не уважи това възражение, на основание чл.83, ал.1, предл. първо от ЗЗД, да намали размера на дължимото обезщетение, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца единствено определената от анекса към договора за повишаване на квалификацията сума в размер на 500лв. за целия срок на договора.

Сочи се, че неправилно с обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователно и направеното с писмения отговор възражение за нищожност на клаузата за неустойка, като е приел в случая, че уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължението за продължителност на работа при работодателя при договор за професионална квалификация в размер на разходите за обучението, напълно отговаря на функциите на неустойката и не противоречи на справедливостта, добросъвестността и принципа на предотвратяване на неоснователното обогатяване.

Приема се, че процесната клауза за неустойка в договора за повишаване на квалификацията е нищожна, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД- поради противоречие с добрите нрави.

Твърди се, че неправилно районният съд е разгледал и отхвърлил като неоснователно само възражението за прекомерност на размера на неустойката, като не се е произнесъл по направеното с писмения отговор срещу исковата молба от ответника възражение за нищожност на процесния договор за повишаване на квалификацията в две негови части, а именно в Пункт ІІ, т.2, буква „А“ и буква „В“- при неизпълнение на задължението му да работи при ищеца 5 години по специалността която е придобил.

Счита се, че при разглеждане на направеното възражение за нищожност, съдът е приел, че уговорената неустойка по договора в размер на 14000лв. не е прекомерна и е съответна на периода на неизпълнение на задължението за който се претендира.

Твърди се, че процесният договор за повишаване на квалификацията е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.

В тази връзка се излагат се подробни съображения.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и се постанови ново, с което се отхвърлят предявените от „МБАЛ- В.“ ЕООД искове по чл.234, ал.3, т.2 от КТ, във вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неоснователни.

Моли се за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от другата страна в процеса- „Многопрофилна болница за активно лечение-В.“ ЕООД, представлявана от законен представител- Управител д-р Ж.И.Ч., чрез процесуалния му представител адв.Д.С..

В него се приема, че подадената въззивна жалба е процесуално допустима, но е неоснователна и недоказана.

По същество са изложени подробни доводи в насока на неоснователност на изложените в жалбата оплаквания.

Счита се, че районният съд е обсъдил всички наведени възражения в отговора на исковата молба, като мотивирано е посочил, защо приема същите за неоснователни.

Искането е за оставяне без уважение на представената за разглеждане въззивна жалба, като се потвърди изцяло решението на РС- В..

Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателя М.Ф., редовно призован не се явява.

Същият се представлява от процесуалния му представител адв. Д.. От страна на последният се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, като се отмени постановеното от първоинстанционният съд решение с отхвърляне на предявения иск.

В този излага съображения. Моли за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата- „МБАЛ- В.“ ЕООД, редовно призован не се явява представител. От страна на пълномощникът на същия- адв.С. е постъпило писмено становище, в което е изразено становище по съществото на спора. Искането е за потвърждаване на обжалваното решение. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе,

Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред РС- В. е образувано по подадена искова молба от „Многопрофилна болница за активно лечение- В.“ ЕООД против М.М.Ф., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.234, ал.3, т.2 КТ, във вр. чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от ЕООД за заплащане на сумата от 14000лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника по сключен между страните договор за повишаване на квалификацията, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

Твърди се от страна на ищецът, че между страните са били налице трудови правоотношения, породени от сключени между тях Трудови договори, Договор за повишаване на квалификацията и Допълнително споразумение /анекс/ към него.

Сочи се, че по силата на сключения на 22.11.2012г. Договор №70 за повишаване на квалификацията с предмет „следдипломно обучение по специалност Педиатрия“, както и Допълнително споразумение /анекс/ към него, ищецът се е задължил да заплаща на ответника заплата по щатно разписание, която се счита като инвестиция за повишаване на квалификацията на д-р М.Ф.. Между страните било договорено, че средствата за обучението, които работодателят следва да осигури и да заплаща на специализанта са в размер на 500лв. месечно за срока на договора, като при неизпълнение на поетите задължения или незавършване на обучението в срок, специализантът ще дължи на медицинското заведение неустойка в размер на извършените разходи.

Визира се, че съгласно чл.2, буква А от Договора, специализантът се задължил след успешно завършване на специализацията да работи в „МБАЛ - В.“ ЕООД в продължение на 5 години след датата на придобиването й.

Твърди се, че ответникът е придобил специалност „Педиатрия“, считано от 01.01.2017г. С трудов договор №40 от 03.10.2016г. бил назначен на длъжност лекар, съгласно НКПД - 2211 7001, в детското отделение на „МБАЛ В.“ ЕООД. На 25.09.2018г. с Допълнителен трудов договор № 47 на д-р М.Ф. било възложено да изпълнява длъжността „Началник детско отделение“ в „МБАЛ- В.“ ЕООД.

Сочи се, че същият не е изпълнил клаузата по договора за Допълнителна квалификация да работи в „МБАЛ В.“ ЕООД в продължение на 5 години, считано от 01.01.2017г., като е подал две последователни молби за прекратяване на трудово правоотношение- съответно на 11.07.2019г. и 18.07.2019г., т.е. три години преди изтичане на уговорения петгодишен срок от придобиване на специалността.