Определение № 1688 от 08.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1688 гр. София, 08.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно наказателно дело № 20231100602970 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частен протест на СРП срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 29.03.2023 г., постановено от СРС, НО, 17-ти състав по НЧД № 2094/2021г., с което е отменено Постановление на прокурор при СРП от 21.01.2021 г., с което, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, е прекратено Досъдебно производство № 2262/2018 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 31038/2018 г. по описа на СРП по отношение на обвиняемите П. А. Р. и С. Б. Г. за извършено от тях престъпление по чл. 128, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 НК.

В Протеста се твърди, че атакуваното Определение е неправилно и следва да бъде отменено. Прокурорът счита, че фактическата обстановка е изяснена в своята пълнота, като прокурорът лично бил разпитал св. Н. и Р.В., като сочи, че не може да се докаже, в кой момент и от кого е причинено телесното увреждане на пострадалия Я.Н.В., доколкото по делото било установено, че сбиването е започнало пред тоалетната на заведението и продължило пред самото заведение, а удари в главата на пострадалия били нанесени и от двете обвиняеми лица, но в различен момент. Сочи, че не се налага назначаването на нова СМЕ, доколкото приетото заключение на изготвената по ДП експертиза не може да посочи в кой момент е настъпило увреждането. Сочи се, че макар и двамата обвиняеми да са нанасяли удари в главата на пострадалия в различни моменти, то между тях не е имало общност на умисъла, а по делото било невъзможно да се установи, ударите на кое от обвиняемите лица се намират в причинно следствена връзка с настъпилите травматични увреждания. В заключение се иска отмяна на Определението на СРС и потвърждаване на Постановлението на СРП.

Постъпила е и Частна жалба от адв. Г.В. от САК, защитник на С. Б. Г., 1 в която сочи, че Определението на СРС е незаконосъобразно. Сочи се, че съдебният контрол върху Постановлението на СРП е образувано по жалба на двамата обвиняеми, а жалбата на адвоката на единия от пострадалите е постъпила в последствие, поради което се счита, че е налице забраната за reformation in pejus, доколкото без жалба от обвиняемите, Постановлението нямало изобщо да бъде обжалвано. Защитата счита, че фактическата обстановка е правилно установена от СРП, а правните изводи на прокурора също са правилни. Защитата сочи, че самата травма е установена 10 дни след деянието, което пораждало съмнение, в причинната връзка между сбиването между пострадалите и обвиняемите и посочените увреждания. Защитата прави анализ на доказателствата, като акцентира върху противоречието в свидетелските показания на св. М., К., Н., както и на Я.В. и неговия брат Р.В..

Защитата счита Постановлението на СРП за мотивирано, като прокурорът бил обсъдил всички налични доказателства и извел съответните правни изводи. В заключение се иска отмяна на определението на СРС и потвърждаване на постановлението на прокуратурата.

Съдът като взе предвид изложените в протеста и частната жалба доводи, намира следното :

Протестът и Частната жалба са допустими, доколкото са подадени от процесуално легитимирано лице и в законоустановения срок, но разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Настоящият състав намира за правилен изводът на СРС, че обжалваното постановление се явява немотивирано и необосновано, поради което е и незаконосъобразно. В същото прокурорът е изложил фактическата обстановка, след което е преминал към излагане на съображенията си от правна страна за това, налице ли са доказателства за извършено престъпление и кой е неговият автор. В същото време, по делото не е направен никакъв анализ на доказателствата, въз основа на който страните и съдът да могат да разберат, как прокурорът е стигнал до фактическите си, а след това и до правните си изводи, което представлява съществено процесуално нарушение, доколкото лишава страните от възможност да защитят правата и законните си интереси, а първоинстанционния съд от възможност да провери волята на прокурора.

В процедурата по чл. 243, ал. 4 от НПК съдът не може да изземва правомощия на прокурора и да го замести в мотивирането на постановлението и в анализа на доказателствата. В тази процедура, съдът може единствено да контролира обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт, но за целта същият следва да бъде подробно, ясно и изчерпателно мотивиран. При липса на мотиви, съдът е поставен в невъзможност да упражни правомощията си, а така посоченото съществено процесуално нарушение ще е неотстранимо както от първоинстанционния съд, поради което и обжалваното Постановление следва да бъде отменено дори само на това основание, а делото върнато на прокурора, който при 2 следващото си произнасяне, да изложи ясни и подробни мотиви, включително и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Настоящият състав се съгласява с контролираната инстанция и относно това, че по досъдебното производство не са извършени всички необходими за установяване на обективната истина процесуални действия и в този смисъл прокурорът необосновано е счел, че събраните доказателства са достатъчни за формиране на относимите към предмета на доказване фактически и правни изводи.

Според настоящия състав, не са изяснени в цялост обстоятелствата по делото, свързани с това, кои лица и в кой момент са нанесли удар на пострадалия Я.Н.В.. Както правилно е посочил и СРС, между показанията на разпитаните по делото свидетели има съществени противоречия по този въпрос, на което е акцентирал и адв. В. в подадената до настоящия състав Частна жалба. Така например, показанията и на пострадалото лице Я.Н.В. и на неговия брат Р.Н.В. са категорични, че пострадалият Я.Н.В. е бил бит и от двамата обвиняеми П. А. Р. и С. Б. Г. пред тоалетната на заведението. Св.

Никова от своя страна е описала съвсем различна фактическа обстановка, като не сочи пред тоалетната на заведението да е имало сбиване, а се твърди, че това е станало пред заведението. Св. М. също не сочи да е имало сбиване с участието и на двамата обвиняеми и на пострадалия и неговия брат пред тоалетната на заведението. Св. Н. от своя страна не сочи да е имало сбиване в заведението, но посочва, че пред тоалетната са били и двамата обвиняеми, заедно с пострадалия и неговия брат, когато същият ги е предупредил, че ще натисне „паник бутона“. Прокурорът обаче не е изпълнил задълженията си да извърши подробен анализ на събраните гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като по този начин не е извел една безпротиворечива фактическа обстановка.

Неизяснен е останал и механизмът на причинената телесна повреда, като това може да бъде сторено чрез допълнителен разпит на пострадалото лице и поставяне на допълнителна задача на вещото лице, изготвило Допълнителната съдебно-медицинска експертиза, включително и след извършване на личен преглед на пострадалия, както правилно е посочил и СРС.

Едва след като изясни тези обстоятелства прокурорът ще може да достигне до обосновани и законосъобразни правни изводи относно това, има ли извършено престъпление и извършено ли е виновно от единия или от двамата обвиняеми, както от обективна, така и от субективна страна.

Правилно СРС е указал на прокурора, че следва да анализира събраните по делото факти и да прецени, дали няма извършено престъпление и по друг състав от НК, доколкото има данни и за други пострадали лица.

Настоящият състав намира за неоснователни и възраженията на адв. В., че СРС се е произнесъл в противоречие със забраната за reformation in pejus, 3 доколкото производството пред СРС е образувано както по жалби на двамата обвиняеми, така и по жалба на пострадалото лице Я.Н.В., като СРС се е произнесъл по всяка една от тях с обжалваното Определение.

С оглед на изложеното въззивният съдебен състав намира, че с постановлението на СГП необосновано е прекратено наказателното производство. Досъдебното производство следва да продължи, като бъдат извършени необходимите за изясняване на обективната истина действия по разследването, каквито не са били проведени и каквито СРС и настоящият съдебен състав е посочил като възможни и следващи се.

Предвид всичко гореизложено, въззивният съдебен състав намира, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 29.03.2023 г., постановено от СРС, НО, 17-ти състав по НЧД № 2094/2021г., с което е отменено Постановление на прокурор при СРП от 21.01.2021 г. за прекратяване на Досъдебно производство № 2262/2018 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 31038/2018 г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4